Зала България

Комплекс „България" е многофункционална сграда в София, включваща хотел, ресторант, сладкарница и концертна зала. Намира се на булевард „Цар Освободител" №4, от южната страна на булеварда в участъка между площад „Александър Батенберг" и улица „Георги Бенковски".

Сградата е построена като част от инвестиционния портфейл на Чиновническото застрахователно дружество. Тя заема пространството между централната администрация на дружеството и стария Хотел „България" на ъгъла с улица „Дякон Игнатий", като в дълбочина достига до улица „Аксаков". През 1932 е проведен конкурс за архитектурен проект, който е спечелен от архитектите Станчо Белковски и Иван Данчов. Строежът започва през 1935 и завършва на 9 октомври 1937, като откриването на комплекса е отбелязано с концерт на Академичния симфоничен оркестър в новата концертна зала.

Сградата на архитектурния комплекс България е смятана за един от примерите за модернизма в българската архитектура в междувоенния период. Проектът е изключително сложен, поради съчетаването на няколко различнифункции, сложната форма на парцела и необходимостта от вписване между двете съществуващи сгради на булевард „Цар Освободител". Предната фасада е несиметрична, като входът към хотела е изнесен вдясно, а първите две етажни нива са обединени от голямата витрина на сладкарницата. Етажните височини на горните етажи следват тези на съседната сграда на Чиновническото застрахователно дружество. Сградата включва и някои сложни от техническа гледна точка елементи - отваряем прозрачен покрив на ресторанта, падащи витрини на сладкарницата и други.

През 1978 комплексът е обявен за архитектурен паметник на културата от национално значение.

Първоначално залата има 1470 седящи места разположени в партерна част, два балкона и ложи. По време на Втората световна война, при британско-американска бомбардировка на 24 май 1944, залата е разрушена заедно с органа и двата рояла.

Органът

През 1937 в Зала България е монтиран и орган на франкфуртската фирма „Sauer", разполагащ с 4 мануала, 72 регистъра и 6000 тръби. Органът е бил с романтично звучене и електропневматична трактура. Това е най-големият орган, съществувал някога в България, но е разрушен при бомбардировката на 24 май 1944.

През 1974 е монтиран новият орган на фирмата „Schuke", Потсдам, разполагащ с 3 мануала, 55 регистъра, механична трактура и 8 Setzer комбинации - най-големият съществуващ днес в България. Спецификата на регистрите и механичната му трактура позволяват достигане до автентичното звучене при изпълнение както на барокова, така и на по-късна музика. Инструментът разполага с швелери за регистрите на един от мануалите (швелверк) и с валце, позволяващо на органиста сам с крак да включва постепенно регистрите (крешендо и декрешендо).

Основни характеристики