Когато отивате да чуете концерт в зала "България" обикновено редът е следният: купувате си билет, влизате във фоайето, оставяте си връхните дрехи на гардероб, евентуално си купувате програма и влизате в залата.

През последните дни, обаче, може би сте забелязали едва ли не принудителното бездействие на жените от персонала на залата, които по задължение се навъртат в гардеробните около залата.

Дрехи обаче, никой не оставя, тъй като залата не е отоплявана този сезон. Това може да не ви е направило впечатление досега, тъй като латентната топлина от лятото и нестудената есен, в комбинация с топлината от прожекторите, вършеше работа до този момент, но след онази седмица в началото на декември, в която температурите стигнаха минус 14 градуса, хладът нямаше как да не бъде усетен.

Независимо дали сте похарчили 10, 20 лева или повече за билет (в зависимост от концерта и от мястото в залата), температурата си остава същата. Можете единствено да се надявате, че ще попаднете в кътче от залата, където няма да усетите лекото мразовито течение. Поне в този случай имате възможността да се увиете в зимните си дрехи и да постоите така около час и половина.

Ако сте от музикантите, обаче, случаят е друг. По-голям късмет е ако свирите в оркестър, така дъхът на съседите ви, както и емоцията от дружното изпълнение (доскоро, но вече не) прави температурите по-поносими.

На гала концертът на участниците в майсторския клас по пиано на Людмил Ангелов, на самотната сцена, под прожекторите се стелеше пара. Истински парад на човешката издържливост и смелост бяха голите ръце на красивите млади изпълнителки, които облякоха тънки елегантни вечерни рокли, в тон с изящната музика на Шопен, която изпълняваха.

Най-„облагодетелствани” досега са музикантите от Софийска филхармония, които имат право да включат един калорифер за три часа от понеделник до четвъртък по време на репетиции. Музиканти разказват, че отнема около час, за да се усети ефекта.

Останалите състави и изпълнители, за съжаление, не могат да се похвалят със същото, въпреки платения наем на залата, който междувпрочем расте главоломно всяка година.

Ледената история, разбира се, не се отнася до стаите на администрацията, които се намират зад сцената. Там топлината е дори в излишък, както коментира наскоро изявилата се българска звезда на пианото, лауреатът на конкурса „Кралица Елизабет”, Евгени Божанов, който искрено изрази желание да трансформира тази топлина по някакъв начин в залата.

Какво може да бъде по-красноречиво за състоянието на българската музикална култура в наши дни от положението, в което се намира единствената концертна зала на България (не споменавам зала 1 на НДК, където акустиката е информативна или залите на музикалното училище и академията, където е невзъможно да се побере по-голям състав). България май не помни по-лоши времена за последните 100 години!

Сега предстоят трите най-студени месеца от годината, затова въоръжете се с търпение и топли дрехи!

Дано публиката да не изгуби и последния пламък на ентусиасма си, а музикантите не напуснат страната ни, за да я славят зад граница, докато стане ясно ще има ли култура, интересува ли ни тя или не!



Категории: КритикаЛюбопитноСъбитияЗала България  •  Няма мнения  •  1 Trackback(s)
Само регистрирани потребители могат да публикуват мнения. Моля влезте или се регистрирайте за минута.