Празникът на славянската писменост и култура е най-светлият и най-таченият в България. На 24  май всички ние се прекланяме пред великото дело на братята Кирил и Методий и техните ученици, оставили следи в културната история на България и света.

Днес е денят, в който можем да си припомним защо винаги трябва да се гордеем с нашата култура, традиции и духовност.

Това е празник на хората, градящи устоите на нацията, на хората даващи ни идентичност и на тези, които възпитават поколенията след нас.

"Върви народе възродени, към светла бъднина върви, с книжовността, таз сила нова, ти чест и слава поднови", Това са думи, със силен емоционален заряд, които всеки българин научава пристъпвайки училищният праг за първи път.

След като бележи началото си през Възраждането празникът се свързва с училищните тържества, които са били организирани на 11 май, когато Църквата отбелязва празника на двамата Свети братя, припомня БГНЕС.

От 1863 г. 11 май се установява като църковен празник на светите равноапостоли Кирил и Методий. В София празникът бил организиран от учителя Сава Филаретов.

След Освобождението 11 май става всеучилищен празник на славянските първоучители. Тогава възниква и идеята за празничен химн.

В Русе, през 1892 г. Стоян Михайловски, тогава учител в Мъжката гимназия, написва химна "Върви народе възродени". През май 1901 г. учителят от Петокласното Ловчанско училище Панайот Пипков написва музиката към текста.

С въвеждането на григорианския календар през 1916 г. празникът, отбелязван от държава и църква, се чества на един ден - 24 май.

Честит празник, Българи!