Не знам колко хора ще прочетат това, както и колко от тях ще бъдат съгласни с мен. Иска ми се да го кажа направо-у нас класическите музиканти в последните години успяват благодарение на връзки, не толкова на старание, упорит труд и т.н. Забелязвам следната тенденция: набелязва се едно дете и от ранна възраст му се подава ръка - започва да печели навсякъде първи места, които понякога са незаслужени, но нали тези, които го лансират, са в комисиите. Така на никого не му пука, че в същото време има и други, не по-малко талантливи, които полагат труд и заслужават да бъдат оценени и които дори дори често са по-големи на възраст и за тях времето лети. И така въпросното дете порасва, печели навсякъде и хоп-един ден го избират за награда като тази “Млад музикант на годината” или друга някаква. А останалите, някои от които са свирили часове наред в къщи до разкървяване на пръстите (в това число и аз) - накрая се отказват да свирят за дълго време (има такива примери). Лошото обаче е, че когато отново постепенно се завърнат към инструмента си (както в случая с мен) - отново се оказват изиграни - пак се появяват някакви, които макар и с по-малко знания или можене - биват лансирани. И така, вероятно до безкрай. Ето за това вече ми е омръзнало от цялата тази гадост. Ето такива балъци като мен - се скитат без някой да се сети за тях и свирят само за себе си... В момента уча. За втори път! И като завърша след няколко години - отново едва ли някой ще ми е подал ръка за нещо (както и на други като мен), докато протежетата ще си имат участия и ще ги ценят, работа ще си намерят.
Който иска - да казва обратното. Въобще не ме интересува.
Това е от мен. Повече тук няма да влизам!
