Софийска опера представя премиера на операта ‘Евгений Онегин’

На 27 Януари 2013 от 16:00ч в София, Софийска опера

Оркестър на Националната Опера и Балет, Чайковски

Диригент - Григор Паликаров

Солисти - Иванка Нинова, Румяна Петрова, Екатерина Куприевская, Радостина Николаева, Цветана Бандаловска, Даря Рябинко, Цвета Сарамбелиева, Юлиана Иванова, Веселин Михайлов, Евгений Алексиев, Петър Димов, Даниел Острецов, Красимир Динев, Ангел Христов, Петър Бучков, Светозар Рангелов, Стоил Георгиев, Димитър Станчев, Пламен Папазиков, Хрисимир Дамянов

Режисьор - Йон Карамитру

Сценография - Мария Миу

Костюми - Виорика Петровичи

Хореография - Мирела Симничеану

Хормайстор - Виолета Димитрова

Художествено осветление - Крис Йегер

Асистент режисьор - Кристина Котеску, Юлия Кръстева, Владимир Горчаков

Помощник режисьор - Веселина Йотова

Оркестър, хор и ансамбъл на балета на Софийска опера и балет

Технически служби и ателиета на Софийска опера и балет

В програмата:

"Евгений Онегин" - опера в три действия от Пьотр Илич Чайковски

Либрето - Константин Шиловски, по едноименния роман в стихове на Пушкин

Година на създаване - 1877-1878; Първа постановка - 1879 в Малий театър

История на създаването

Операта е написана през месец май 1877 в Москва и работата над нея продължава до месец февруари 1878 в Сан-Ремо. През май 1877 певицата Е.А.Лавровска предлага на Чайковски да напише опера като използва сюжета на "Евгений Онегин" от Пушкин. В писмо до композитора С. И. Танеев Чайковски споделя: "Аз търся силна, интимна драма".

Първата  постановка на операта е на 17 март 1879г. на сцената на Малий театър. Диригент е Н.Г.Рубинщайн, а партията на Ленски изпълнява М.Е.Медведев.

Постановката в Москва, в Болшой театър е на 11 януари 1881г. Диригент е Е.М.Бевиняни. Първото изпълнение в Санкт-Петербург е на 22 април 1883г. Постановката в Марийнският театър е на 19 октомври 1884. Диригент е Е.Н.Направник. През 1895 г е втората постановка на сцената на Болшой театър. Диригент е Сергей Рахманинов.

Първата постановка на "Евгений Онегин" извън границите на Русия е в Прага, на 6 декември 1888г., а след една година операта се играе и в Хамбург, с диригент Густав Малер. За първи път операта се поставя на съветска сцена на 14 декември 1918 в Петроград, а през 1921г. в Болшой театър.

Отначало операта е замислена като камерна, но по-късно, специално за постановката в Императорския театър Чайковски създава нова редакция. За лирическите сцени в "Евгений Онегин" изключително много помага К.С. Станиславски. В наше време се използват различните редакции на операта.

Вдъхновителката Елисавета Андреевна Лавровска (1845-1919) е възпитаничка на Московския Елисаветински институт. Първо се изявява като много добра изпълнителка на църковни песнопения. Княз С.М.Голицин забелязва нейните изключителни вокални данни и й дава стипендия. През 1860г. Елисавета постъпва в Санкт-Петербургската консерватория. Тук тя е покровителствана от великата княгиня Елена Павловна, която я издържа до края на нейното следване.

В началото на 70-те години на 19-ти век Лавровска има недоразумения с дирекцията на операта в Санкт-Петербург и заминава за Париж. Във френската столица тя продължава своето вокално образование.

През 1873г. Елисавета се омъжва за граф П. Н. Цертелев. На сцените в Париж и в Русия, тя продължава да произвежда фурор.

От 1888 до своя край Лавровска е професор в Московската консерватория. Чайковски държи изключително много на Лавровска. В писмата си до свои съвременници той я характеризира като една от най-известните представители на руската вокална школа. Навсякъде и пред всички той изтъква чудния и сочен контраалт на певицата. Според композитора, Лавровска печели с факта, че не прибягва към никакви външни ефекти, не театралничи, за да очарова слушателите. „Тя никога не излиза извън пределите на строгата художествена целомъдреност"- пише Чайковски до Сергей Танеев.

Не случайно гениалният композитор се вслушва в съвета на Лавровска да напише опера по сюжета на „Евгений Онегин" от Пушкин. Чайковски е възхитен от певицата. Посвещава й 6 романса. Сергей Рахманинов и Сергей Танеев също и подаряват романси. Лавровска пее из цяла Европа и печели големи успехи. През 1899 г. певицата участва в концерт, посветен на 100 годишнината от рождението на Пушкин.

 

Режисьорът Йон Карамитру за себе си и за постановката на операта „Евгений Онегин" от Чайковски, интервю на Галина Минчева:

Господин Карамитру, каква е Вашата семейна история и как се насочихте към операта „Евгений Онегин"?

В семейството ми всички пеят - двамата ми дядовци, баща ми и майка ми. С родителите ми съм живял в Гърция и после цели 15 години в Добруджа, в Татар - Пазарджик или Хаджиоглу Пазарджик (днес гр.Добрич). От малък учех пиано. Това продължи и след като се преместихме в Румъния.

За първи път ми предложиха да направя „Евгений Онегин" през 1994-1995г. в Белфаст, столицата на Северна Ирландия. На млади години операта „Евгений Онегин" не ми допадаше. Вече като зрял човек разбрах как трябва да постъпя като режисьор. Тогава не успях да поставя творбата - в Белфаст имаше бомбардировки. Предложиха ми на следващата година - точно, когато трябваше да работя над произведението на Чайковски, отново падаха бомби. След още една година поставих операта в Белфаст, а в Букурещ след 10 години.

Какво Ви помага в работата Ви като режисьор на тази опера?

Операта е създадена от сливането на два шедьовъра - поезията на Пушкин и музиката на Чайковски. Често пъти обаче два шедьовъра в едно идват малко в повече на публиката. Трябваше да избера - да следвам класическото епично повествование, равнището на разказа, или второто равнище на операта.

Стъпка по стъпка се върнах към методите в киното - затъмняване на някои сцени и ретроспекция. Започнах да се осланям на магическия реализъм - въведох нов, призрачен герой - малката Татяна, която води действието. Чрез принципа на ретроспекцията на аванс сцената е девствената душа на девойката, с книга в ръка. Благодарение на връщане в миналото, после се появява голямата и възрастната Татяна. През това време завесата не се спуска.

Във всяка сцена има контакт с метафизичното, а музиката ни води към него. Костюмите на певците не са съвременни, а от времето на Пушкин и Чайковски. В тази опера не харесвам осъвременяването. Веднъж бяха представили в Букурещ „Евгений Онегин" по следния начин: действието се развива в дискотека, а на стената имаше огромни снимки на Путин... В Германия гледах и друг „Евгений Онегин", в който Онегин и Ленски са бисексуални.

Както вече споменах, срещата на два гения в едно произведение е повече от опасна. Самата поезия на Пушкин носи музика. И се наслагва  музика върху музика, което е препъни камък не само за режисьора и певците, но и за търпението на самите зрители. Затова избрах в работата си над „Евгений Онегин" кинематографичния принцип - на затъмнението и ретроспекцията.

Операта е с продължителност 3 часа и половина и е с 2 антракта. Надявам се, че ще направя това, което искам.


Йон Карамитру е роден на 9 март 1942г. в Букурещ. Завършил е театралния и кино институт „Й.Л. Караджале", Букурещ, под ръководството на проф. Беате Фреданов. Като актьор участва в редица централни роли в Националния театър на Букурещ, между които: Пиер („Вечеря за тъпаци" от Фр. Вебер), Макбет, Едуард ІІІ и Ромео от пиесите на Шекспир „Макбет", „Едуард ІІІ" и „Ромео и Жулиета".

В театър „Буландра", Букурещ, е изпълнил ролите на Хамлет, Фердинанд, Фесте, Цезар и Малкълм от Шекспировите драми „Хамлет", „Бурята", „Дванайсета нощ", „Юлий Цезар", „Макбет" и др., както и централни роли в пиеси на Л. Пирандело, М. Горки, К. Голдони, Г. Бюхнер и др. Забележителна е актьорската работа на Йон Карамитру във филмовите му роли в „Адам и Пол" на Л. Ейбрахамсън, „Амин" на К. Гаврас", „Невъзможна мисия" на Бр. де Палма, „Кафка" на Ст. Содърбърг, „Гражданинът Х" на Кр. Геролмо, „Размяна на огън" на Т. Бикат и много други.

Като режисьор е поставил в Националния театър в Букурещ „Вечеря за тъпаци" от Фр. Вебер (2010), „Седем с един удар" от Л. Бугнар (2008), „Всички мои синове" от А. Милър (2009). В театър UNITER е режисирал „Трагедията на Кармен", версията на П. Брук на операта „Кармен" от Ж. Бизе. В театър „Буландра", Букурещ, са известни неговите постановки на „Спомен" от Ал. Арбузов, „Незначителност" от Т. Джонсън, „Формата на масата" от Д. Едгар, „Дом" от Д. Стори и др.

Йон Карамитру с голям успех режисира оперни спектакли в Националната опера на Букурещ, като впечатлява с оригиналните си творчески решения в „Малкия коминочистач" от Б. Бритън, „Еминеску" от П. Урмузеску и „Евгений Онегин" от П.И. Чайковски, а в Музикалния театър в Констанца, за дълго е запомнена работата му върху „Моята прекрасна лейди" от Фр. Льове. В Оперния театър на Белфаст той режисира „Евгений Онегин" и „Трагедията на Кармен" а с Theatre du Sygne (Япония) поставя „Венецианският търговец" и „Отело" от Шекспир и „Макбет" от Й. Йонеско.

Йон Карамитру е директор на Националния театър „Й.Л. Караджале" в Букурещ, и Президент на UNITER - Румънския театрален съюз - от 1990. Бил е министър на културата на Румъния, директор на театър „Буландра", Букурещ, гост-професор в НУФТИ. Рицар на ордена за изкуства и литература, Франция и Почетен офицер на Ордена на Британската империя, декориран от кралица Елизабет II. Член е на Изпълнителното бюро на Съвета на артистите в Копенхаген и на Европейския форум за изкуства и наследство, и Президент на румънския център на Международния театрален институт.

 

Евгений Алексиев, бас: "Ние всички сме трубадури. Нашият дух трябва да е свободен."

Евгений Алексиев е от хората, които се чувстват граждани на света. Той е бас с международна известност. Изпълнява почти целия класически басов репертоар. Певецът е за трети път в Софийска опера и балет, по покана на Маестро Пламен Карталов, директор на Софийската опера и балет.

Алексиев е млад творец, изпълнен с енергия, който пожелава на всички да намерят свобода за духа си - да бъдат като трубадурите: необременени с политика, без оковите на партийните пристрастия, волни като птиците. „Живея във Франция, Германия, Швеция, Швейцария, Америка - навсякъде, където е моята работа. Там е и моето семейство, твърди басът."

Според Евгений операта има бъдеще. Тя е жив спектакъл, който обединява музика, диригент, режисьор, артисти, хор, балет и изисква различни видове концентрации. Операта задължава хладнокръвно дистанциране от образа, който се пресъздава.

 

Интервю на Галина Минчева:

 

Г-н  Алексиев, с какво Ви привлече образа на  Евгений от операта „Евгений Онегин" на Чайковски?

„Евгений Онегин" е  актуална и днес опера. Темите за любовта, дълга и приятелството са важни  за всяка историческа епоха. Те ме вълнуват. Изпълнявайки ролята на Евгений, аз ще направя своята съвременна интерпретация и вярвам, че ще успея!

Имате ли преки контакти с младата публика в оперните театри?

Няколко пъти съм ходил като гост в различни училища в Бордо. Говорим с младежите за различни опери и виждам, че когато ги докосне звука на моя глас, неговите вибрации, те се променят. Затова за операта няма никакви бариери - възрастови, политически, исторически. Тя е вечна. Операта не може да умре. Пълна е с чувства, емоции, светлина, които чакат да бъдат изразени. Младите хора са свръх чувствителни към всичко това.

На какво Ви научи операта като изкуство?

Станах изключително взискателен и съм невероятно дисциплиниран. Започнах да уча езици: руски, италиански, немски, английски, защото ми е чудно как може да се пее на даден език, след като не го владееш. Така правят всички певци, които работят талантливо на сцената. Например, когато Мирела Френи трябваше да играе в Америка ролята на Татяна от „Евгений Онегин", тя учи цели 8 месеца руски в една библиотека. Знаенето на езика дава винаги голяма дълбочина на образа.

Какво впечатление Ви правят колегите, с които работите?

Те са не само колеги, но и приятели, които винаги са добронамерени към мен. От тях възприех да търся огромните ресурси в себе си и да ги развивам.

Какъв беше Вашият Евгений във Франция?

Евгений Онегин го правих с режисьор от театъра, Мишел Фу. Всичко при него е взаимоотношения, действие. Декора не беше скъп - рисуван декор. Концентрацията на Мишел и на артистите беше върху психологията на героите, разкрита в техните контакти, а не в описателната режисура. Вярвам, че и на сцената на Софийската опера постановката на „Евгений Онегин" ще стане актуална и с връзка с класическите произведения на Пушкин и на Чайковски. След време бих искал да пея ролята на Мефистофел в „Проклятието на Фауст" от Берлиоз, а също така Яго от „Отело".

 

Евгений Алексиев е роден в България. Живее в Бордо, Франция. Учи във френска гимназия, Национална музикална академия, София - класическо пеене и езици - руски, италиански, немски, английски.

Поканен е от Операта в Марсилия за концерт с асоциацията Дел Монако, след това в Операта в Авиньон от Реймон Дюфо за „Трамплин за млади певци".

Печели първа награда в категория „Опера" но конкурса в Алес. Финалист на Конкурса на Синдикалната камара на директорите на френските оперни театри, той е забелязан от Антоан Бурсейе, който го ангажира за постановката на „Don Giovanni". Изпълнява ролята на Дон Базилио с Жан-Клод Малгоар в „Il barbiere di Siviglia" от Паизиело. Постъпва в Центъра за оперно образование към Националната опера в Париж.

Финалист е на Международния певчески конкурс на Лучано Павароти във Филаделфия. Участва в различни постановки във Франция - "Евгений Онегин" в Операта в Лил, "Dido" от Кавали в Опера Комик, под диригентството на Кристоф Русе, "Pelleas et Melisande" в Операта в Нант, "L'appel de la mer" от Рабо в Операта в Нанси под диригентството на Марк Фостър. Поканен е в Операта в Прага за ролята на Пинг в "Turandot".

На фестивала Кимгауер Мюзикфрюлинг в Германия той изпълнява Фигаро "Il barbiere di Siviglia". С трупа в Германия, Евгений Алексиев  изпълнява най-разнообразни роли от репертоара, "Евгений Онегин", "Don Giovanni", Марчело, Графът и Фигаро в "Le nozze di Figaro" от Моцарт, Шарплес, Ескамильо, Еней, както и Петер в " Hansel und Gretel".

Следват ангажименти като Гермон в Операта в Нюрнберг, Фигаро в "Le nozze di Figaro" в Операта в Грац, пее Алберти в "Robert le Diable" в Щатсопер в Berlin под ръководството на Марк Минковски. Също участва в Гала концерта в опрерата „Ла Моне" с Гуинет Джоунс и Паата Бурчуладзе, и пее в ролята на Фигаро в "Il barbiere di Siviglia" в Операта в Солун.

За да отбележи юбилейната година на Верди, той претворява ролите на Риголето, Яго, Дон Карло ди Варгас, Форд, Амонасро, Родриго в поредица концерти в Мюнхен и Берлин. Изпълнява също Папагено в постановката на Клод Сантели в Париж, "Don Giovanni" в операта в Ница, Меркурио в L'incoronazione di Poppea" в Ню Йорк, постановка на Амстердамската опера под режисурата на Пиер Оди, Шонар в Операта на Лозана и Операта на Люксембург, Ескамильо в Гран Стад дьо Франс и Тулонската опера, и Зилианте в „Ролан" на Люли, под диригентството на Кристоф Русе.

В „Гран Театр" в Тур Евгений Алексиев отново се впуска във Вердиевия репертоар (Ренато, Родриго и Форд), с диригент Жан-Ив Осонс. След това се изявява в главната роля в "Евгений Онегин"  в „Опера Насионал дю Рен", и Север в „Полиевкт" от Гуно в „Л'Еспланад-Гран Театр" в Сент Етиен.

На фестивала в Дротнингхолм в Швеция той работи под ръководството на Кристоф Русе и Пиер Оди в ролята на Абраман в „Зороастър" от Рамо. След това изпълнява ролята на Ескамильо в „Кармен" в операта в Дижон. В последно време той участва в "La vedova scaltra" в Ница, в ролята на Ескамильо от „Кармен" в Сент Етиен и Тур, в "Le pays de Ropartz" в „Гран Театр" в Тур, в "Il barbiere di Siviglia" на фестивала в Шартр в Ница, Атанаел в „Таис" в „Еспланад" в Сент Етиен, Абраман в „Зороастър"в „Опера Комик". Пее "Il barbiere di Siviglia" на фестивала в Лакост, Момус в „Платея" „Опера Насионал дю Рен", и Форд във „Фалстаф" в Националната опера в Монпелие. Изпълнява също и ролята на Арлекино в "La Vedova scaltra" в Националната опера в Монпелие. Рьоне Кьоринг го кани на фестивала на Радио Франс и в Монпелие за "Rita" от Доницети и "L'Empio punito". Може също да бъде чут и в "Le jongleur de Notre-Dame" и "Scenes de chasse".

 

Съдържание на операта "Евгений Онегин"

Вдовицата Ларина живее със своите две дъщери – Татяна и Олга самотно в своето имение на село. По случай края на жътвата селяните от имението донасят на господарката си един сноп жито и пеят песни. Годеникът на Олга, младият поет Ленски, идва на гости и води и своя приятел Евгений Онегин, който ужасно скучае в дълбоката провинция. Романтичната Татяна от пръв поглед се влюбва в Онегин. Девойката е напълно завладяна от чувствата си към интересния мъж. Те не й дават покой и Татяна решава да напише писмо на своя избраник. В него тя му признава любовта си и го моли за среща.

Татяна очаква с вълнение в градината Онегин. Той идва и вежливо, но студено, казва на девойката, че не може да отвърне с взаимност на нейните чувства. Отказът на Онегин напълно сломява мечтата на нежното момиче.

По случай имения ден на Татяна в имението на Ларина пристигат много гости. Французинът мосю Трикe, обграден от гостите, пее куплети, посветени на именичката. Ленски отново води Онегин, който дори и тук, на празненството, изпитва скука. За да се развлече и едновременно с това да подразни Ленски, Евгений започва да ухажва лекомислената Олга. Влюбеният Ленски е възмутен от фриволното държание на своя приятел и от суетността на годеницата си. Разгневен, той невъздържано отправя обвинения и обиди към Онегин. Избухва свада. Изпадналият в отчаяние Ленски хвърля ръкавицата си на Онегин. Напразно присъстващите се опитват да помирят приятелите. Те решават да се дуелират на другия ден.

В ранното утро Ленски пристига със секундантите си на уреченото за дуела място. Мислите му обаче са отправени към Олга. Онегин идва със закъснение и за секундант води своя личен слуга. И двамата бивши приятели осъзнават цялото безмислие на този дуел, ала „изостреното” им чувство на достойнство и криворазбрана гордост не им позволяват да се сдобрят.

Секундантът Зарецки дава знак, отеква изстрел и Ленски пада мъртъв. След смъртта на Ленски Евгений заминава задълго в чужбина. Завърнал се в Петербург, той е поканен на бала в дома на своя стар приятел княз Гремин. За своя голяма изненада Онегин разпознава в съпругата на Гремин Татяна.

Князът разказва на Онегин за щастливия си живот и му представя своята жена. Татяна хладно и резервирано поздравява Онегин и веднага след това се отдалечава. Онегин едва сега разбира какво е изгубил, отблъсвайки с пренебрежение нейната любов. За пръв път в живота си надменният Евгений е обхванат от изпепеляващи чувства и решава на всяка цена да се срещне с Татяна.

Младата дама все още обича Онегин и сега с вълнение чете неговото писмо. Влиза самият Онегин. Без да дочака отговор, той идва при нея и й разкрива любовта си. Татяна му разказва за своите страдания, но на молбите за прошка на Онегин отговаря, че миналото никога няма да се върне. Тя ще остане вярна на своя съпруг. Отчаяният Онегин остава сам в света…


  • AddThis Social Bookmark Button
  • Още...

Само регистрирани потребители могат да публикуват мнения. Моля влезте или се регистрирайте за минута.