Само регистрирани потребители могат да публикуват мнения. Моля влезте или се регистрирайте за минута.
Антонин Дворжак - Карнавална увертюра, оп.92
Антонин Дворжак - Концерт за цигулка, оп.53
Йоханес Брамс/Арнолд Шьонберг - Клавирен квартет, оп.25, сол минор
Роден в семейство на музиканти, Богдан Звористеану е завършил музикалното училище „Георге Енеску” (1988) и Музикалната академия в Букурещ в класа на професор Стефан Георгиу и професор Виктория Баста (1993). През следващите четири години довършва музикалното си обучение при Алберто Лиси в „Международната музикална академия Менухин”, Гщаад, Швейцария.
Големият му талант получава признание, след като печели множество награди на международни конкурси, сред които: „Тибор Варга”, Сион; „Леополд Моцарт”, Аугсбург; „Георге Енеску”, Букурещ; „Женевския международен цигулков конкурс”, „Пиер Лантие”, Париж и други.
Неговите проникновено усещане за музиката и невероятните технически умения го правят ценен изпълнител, като солист и камерен музикант.
Звористеану е бил солист под ръководството на Йехуди Менухин, Андрей Борейко, Пинкас Стейнберг, Марек Яновски, Джин Уанг, Фабио Луиси и Гилберт Варга. Свирил е с големи музиканти като Алберто Лиси, Джереми Менухин, Бруно Паскуа, Станимир Тодоров, Бригит Майер, Ливиу Прунару, Хосе Галард и Еторе Кауса.
От 2002 година Богдан Звористеану е концертмайстор на “Orchestre de la Suisse Romande”, Женева и преподавател в Академия Менухин.
През този сезон е бил солист в Испания, Швейцария, Унгария и Румъния. Поканен отново е и на Международния летен фестивал за камерна музика в Хакуба, Япония.
Записал е сонатите и партитите на Бах за « Dinemec Classics ».
Свири на цигулка направена през 1761 г. от Николо Галиано, и предоставена му любезно от семейство Мюлер, създатели и спонсори на Пол Клее Център, Берн.
“Аз съм просто един чешки музикант” - така казва Антонин Дворжак (1841-1904) тогава, когато - в епохата на “великите мъже” - той придобива популярността и славата на велик представител на чешката национална музикална школа.
Едва ли има жанр, в който той да не е писал музика и навсякъде щедрата му инвенция се е отляла в ярка и спонтанна експресия: девет симфонии, инструментални концерти (за пиано, за цигулка и за виолончело), камерна музика, кантатно-ораториален жанр, опери, симфонични поеми, увертюри, рапсодии, песенни цикли.
Дворжаковото пристрастие към музиката на Моцарт и Бетовен и голямата му любов към тази на Шуберт, го водят към симфоничната музика от класически тип и това предпочитание е засилено от топлото му приятелство с Брамс.
Едва по-късно, когато композиторът все по-определено насочва интереса си към националното и все по-отзивчиво потъва в звуковия свят на чешкия фолклор, той се обръща към програмната оркестрова музика, предпочитана от представителите на националните музикални школи. Но неговият афинитет към националния музикален изказ е намирал и много по-рано своята изява в творби като Славянски танци и Славянски рапсодии, Хуситска увертюра и отделни части от симфониите и цигулковия концерт.
Симфоничният стил на Дворжак се отличава с мелодическа щедрост и емоционална непосредственост, “възпитани” от строга композиционна логика и внимателно изработване на детайлите. Широката амплитуда в състоянията - от славянския темперамент до приглушената лирика - е намерила музикалния си израз в разнообразието на пулсиращата и ударна ритмика и в чистотата на мелодическия рисунък.
Жанровата характеристичност в сонатно-симфоничните цикли на композитора израства върху основата на своеобразните ресурси на славянския - чешки, словашки, полски, руски и украински - фолклор.
По времето, в което пише своя Концерт за цигулка в ла-минор, оп. 53 (започнат през 1879 г.), Дворжак е автор на пет симфонии, клавирен концерт, Трагична увертюра, Симфонични вариации, Славянски танци, Славянски рапсодии, Стабат матер, десет струнни квартета, Струнен секстет, написал е и първите си пет опери, а много скоро ще завърши и своята Шеста симфония.
Още след първото си изпълнение Концертът става една от най-любимите и търсени творби от класическия цигулков репертоар. Неговата пълнокръвна мелодическа линия, изяществото на фразата и ярката му национална характеристичност заедно с благодатния инструментален стил откриват широк простор пред интерпетатора.
От останалите два инструментални концерта на автора - клавирния в сол минор, оп. 33 и виолончеловия в си-бемол минор, оп. 104, цигулковият се отличава със своя чисто “чешки” лиризъм, разкриващ едно дълбоко чувство за фолклор. Тук са сплетени в едно меланхолията, радостта и буйният танц.
Работата върху произведението в никакъв случай не е била лека. Първата версия е написана през лятото на 1879 г. В края на същата година композиторът изпраща партитурата на берлинския цигулар Йозеф Йоахим (основател на прочутия Йоахим квартет, 1869-1907), на когото и е посветен Концертът. С това посвещение Дворжак изразява благодарността си за силния интерес, който Йоахим проявява към музиката на композитора, често изпълнявана от него.
В началото на април 1880 г. Дворжак посещава Йоахим в Берлин и след консултация с него прави радикална преработка на творбата си. В писмо до своя издател Симрок композиторът пише: ”Съобразно желанието на господин Йоахим аз преработих целия Концерт и не оставих нито един такт недокоснат. Той сигурно ще бъде доволен. Творбата сега придоби нов облик. Запазих темите и прибавих няколко нови, но цялата концепция е различна. Хармонията, оркестрацията, ритъмът, развитието са нови. Ще я завърша колкото е възможно по-скоро и ще я изпратя на г-н Йоахим”.
Новата версия е изпратена на цигуларя, но минават почти две години до времето, когато, през 1882 г. Дворжак отново идва в Берлин, за да присъства на работното изпълнение на Концерта, осъществено от Йоахим и оркестъра на Hochschule. Следва още една корекция - Йоахим е намерил оркестрацията твърде тежка. Така завършва тригодишната работа върху Концерта, след която резултатът е щастлив: първото изпълнение от цигуларя Франтишек Ондричек и оркестъра на Националния театър в Прага на 14.10.1883 г. (Й. Йоахим така и не изпълнява произведението пред публика) е увенчано с успех.
По композиционното си изграждане Цигулковият концерт е сроден на Клавирния и Виолончеловия, но се различава от тях по издържаността си изцяло в лирическата гама. Чувствителна е скалата на тази лирика: от мекотата на Първата част, която се излъчва от широкото и орнаментирано мелодическо разгръщане на солиращата партия, през просветлената песеност на бавната част до вихрения поток на финала, извиращ от ритъма на чешкия народен танц фуриант и славянската народна песен думка.
Така Концертът покрива една твърде голяма част от спектъра на романтическата музикална изразност.
Кристина Япова
Увертюрата „Карнавал”, оп. 92 (1891 г.), е втората от групата от три творби на Дворжак, които той обобщено озаглавява „Природа, Живот и Любов”. Едно оперно настроение, подсилено с известни проблясъци в стила на операта „Кармен”, например, изпълва цялата увертюра, както и една преобладаваща жизнерадост и бликаща енергия, присъщи на народните танци.
Един кратък централен епизод със спокоен характер, почти ноктюрно, с темпо Andantino con moto, прави впечатление със своите по-пространни мелодии и използването на английския рог (един от любимите инструменти на Дворжак) в необичайна роля: той звучи по-скоро като акомпанимент ostinato, отколкото като самата мелодия. Увертюрата завършва в дух, наподобяващ този, с който започва, като уместно въплъщава празничната атмосфера, подсказана от нейното заглавие.
Йоханес Брамс /Арнолд Шьонберг - Квартет за пиано № 1, аранжиран за оркестър
Музикалните критици наричат седемте камерни пиеси, които Йоханес Брамс композира през периода 1859 - 1865 г. творби на неговата „първа зрялост”, когато Брамс оформя собствения си стил, обобщавайки влиянията на такива предшественици като Бетовен и Шуберт. Сред тези творби е и Квартетът за пиано № 1 в сол минор, завършен през 1861 г.
Макар че във времето, когато композира квартета, Брамс е считан за „старомоден” от композитори като Лист и Вагнер, с тази творба той доказва, че вече работи в много по-широк мащаб от своя ментор Роберт Шуман. Квартетът на Брамс е също така пример за неговата способност да интегрира плътно тематичния материал в едно споено цяло по начин, който не се забелязва в камерната музика по онова време. Тази структура, говореща сама за себе си, предизвиква объркване сред първите слушатели на творбата във Виена и те я посрещат със смесени чувства.
И все пак много десетилетия по-късно Шьонберг открива нещо сродно в композицията на Брамс. Той започва своята оркестрация на квартета през май 1937 г. в Лос Анжелис, и завършва работата си през септември същата година. Шьонберг обяснява причините, които са го накарали да се захване с тази творба, в писмо до Алфред Франкенщайн, музикален критик на вестник „Сан Франсиско Кроникъл”, през март 1939 г.:
„Моите основания: харесвам тази пиеса. Свири се рядко. Винаги се изпълнява много лошо, защото колкото е по-добър пианистът, толкова по-гръмко свири, и човек въобще не чува струнните инструменти. Искаше ми се веднъж да чуя всичко и успях да го постигна.
Моите намерения: да запазя стриктно стила на Брамс и да не отивам по-далеч от там, докъдето би стигнал самият той, ако беше жив днес. Да съблюдавам внимателно всички закони, на които се е подчинявал Брамс, и да не ги нарушавам, а те са известни единствено на музикантите, образовани в неговата среда.”
