Композиторски диалог

В програмата:

Райко Максимович - Гамбит за пиано (1993)

Изпълнява Галина Апостолова

Йордан Дафов - Соната за цигулка соло (2009)*

Изпълнява Недялчо Тодоров

Райко Максимович - Можда спава (Може би спи) (1992)* - кантата за мецосопрано, пиано и флейта

Изпълняват Валерия Мирчева, Зорница Петрова и Екатерина Попова

Райко Максимович - Jeu a deux за две пиана (2006)

Изпълняват Лиляна Гетова и Галина Апостолова

Йордан Дафов - Елегия за виолончело соло (2007)

Изпълнява Венцеслав Николов

Йордан Дафов - Ноктюрни за мецосопрано и пиано /2008/*Изпълняват Валерия Мирчева и Зорница Петрова

*Първо изпълнение

Композиторът Райко Максимович е роден в Белград, 1935 г. Завършва Белградската Музикална Академия през 1965 г. в класа по композиция на Предраг Милошевич. След дипломирането си получава стипендията "Фулбрайт" и специализира една година в университета Принстън, САЩ.

Впоследствие е професор по композиция и оркестрация в Музикалната Академия в Белград и в Академията за Изкуства в Нови сад.

Творчеството му обхваща различни жанрове - симфонична, камерна, ораториална хорова музика, но най-изявените му творби са големи кантати и оратории, предимно върху текстове и сюжети на стария сръбскословенски език - „Кога живите завидяха на мъртвите", „Тестамент на черногорския архиепископ Петър Петрович Негош", „Изкушението, подвигът и смъртта на Св. Петър Коришки", „Пасион на Св. Лазар" - негова най-магистрална композиция. Не по-малко интересни са и камерните му творби, с находчив, лаконичен музикален език и с оригинални музикални идеи.

Произведенията му са изпълнявани много в различни европейски страни, САЩ, Канада, Русия, България и, разбира се, главно в родината му.

Носител е на престижни музикални и държавни награди, а през 2007 получава голямата награда за изкуство „Вук Караджич" за цялостното си творчество.

Автор е и на публицистични творби - мемоарната автобиографична трилогия „Така беше то" /1998 - 2002/ и „Разговор за музиката" /2008/.

Авторът за творбите

„Гамбит" - 1993. Както е известно, „гамбит" е рискова и жертвена комбинация в шахмата, която трябва да изненада противника и да доведе до победа. Композирайки тази пиеса, стори ми се интересно да комбинирам идеите си подобно на „гамбит". Накрая не мислех вече така, но заглавието ми допадна и така си остана. В творбата съм използвал елементи на джаз, балкански фолклор и някои съвсем различни, да кажем, класични.

„Jeu a deux" - 2006 е преработка на по-раншната пиеса „Jeu à Quatre" за две пиана и четирима изпълнители. След изпълнението в София, 2005 г., Галина Апостолова, която беше една от пианистките, ми предложи да я преработя за две пиана и 4 ръце. В първия момент ми се стори невъзможно, но после идеята ме увлече и така реализирах „новата" творба. Както заглавието предполага, това е една „игра за двама", а пък свободния нотен запис дава възможност за комбинации и стимул в изпълнението. По-късно, като израз на благодарност, посветих пиесата на Галина Апостолова и Лиляна Гетова, които са и първите изпълнители.

„Можда спава" („Може би спи" е вероятно една от най-хубавите поеми на нашия млад загинал поет Владислав Петкович -Дис, и сигурно един от бисерите на нашата любовна поезия. Преди всичко опитах да намеря адекватния звук и интонация на тази поезия. Написах музиката специално за нашата голяма певица АЛЕКСАНДРА ИВАНОВИЧ, за съжаление вече покойница, с която ме свързваше дългогодишно творческо сътрудничество. Нейният красив и необичайно изразителен глас ме импулсира за създаването на това произведение и именно тя успя вярно да пресъздаде поетичните нюанси на този изумителен текст.

Можда спава (Може би спи)

Забравих, в утрото, песен една,
песен една, що слушах цялата нощ,
да я чуя пак - опитвах днес напразно,
а тя бе сякаш цялото ми щастие.
Забравих, в утрото, песен една.
В съня си не знаех аз мощта на пробуждането,
и че са нужни на земята слънце, утрини, зора,
че звездите денем губят белия си блясък,
че луната бледа чезне в умрялата нощ.
В съня си не знаех аз мощта на пробуждането.
Едва сега осъзнах, че сънят ме споходи!
И в него - очи нечии,
и в него лице нечие, кое - не знам, може би детско?
Някаква стара песен, стари звезди, някой стар, отминал ден.
Едва сега осъзнах, че сънят ме споходи!
Не спомням си нищо веч от него! Ни за тез очи!
Сякаш целият ми сън от пяна бе,
или тез очи са душата ми, извън мен.
Ни песни, ни друго, що ми се присъни,
не спомням си нищо веч от него! Ни за тез очи!
Но предчувствам, а предчувствайки - едно знам!
Че са точно тез очите, същите,
що вълшебно ме в живота водят и преследват,
и в съня ми идват, да ме видят - какво правя сам.
Но предчувствам, а предчувствайки - едно знам!
Те ще дойдат да ме видят - тогаз виждам и аз,
в тях - път към щастие и любов,
нейните очи, нейното лице, нейната пролет.
На сън виждам, но наяве - не, защо - не знам.
Те ще дойдат да ме видят - тогаз виждам и аз.
Главата й, с корона от цветя в косите,
и в цветята - погледа й, що се впива в мен,
що ме гледа, що шепти и ме докосва,
що грижливо ме обгръща, със покой и светлина.
Главата й, с корона от цветя в косите.
Може би тя спи, с очи отвъд всяко зло.
Отвъд нещата, илюзиите, отвъд живота.
И с нея спи невижданата й хубост.
Може би е жива тя и ще дойде после, след съня.
Може би тя спи, с очи, отвъд всяко зло.

Владислав Петкович-Дис (1880 – 1917)

/Превод от сърбохърватски И. Дафов/


Йордан Дафов е роден в Пловдив, 1940 г. Завършва музикалното училище в родния си град, а през 1966 г. Музикалната академия в София като ученик по композиция на Панчо Владигеров и диригентския клас на големия наш диригент и композитор Константин Илиев.

През 1970/1971 завършва и майсторския клас в Парижката консерватория по композиция, анализ и естетика на Оливие Месиен.

Диригентската му кариера започва от 1966 като диригент на Варненската филхармония до 1977, главен диригент на Бургаската филхармония 1977 - 1981, а след това, до 2004, диригент, а впоследствие и музикален, артистичен и административен директор на Софийската филхармония.

Едновременно, от 1971, ръководи новосъздадения тогава Толбухински камерен оркестър /сега гр. Добрич/ до 1996.

Понастоящем е главен диригент на ОФД Бургас и на Плевенската филхармония.
Автор е на три симфонии, концерт за цигулка, соната за цигулка и пиано, хорови цикли песни за смесен, женски и детски хор, творби за глас и пиано, театрална музика, „Утринна музика" и Серенада за камерен оркестър. Соната за соло цигулка, Ноктюрни за мецосопран и пиано и Елегия за соло виолончело са най-новите му творби.

Авторът за творбите:

„Елегия" е пиеса за соло виолончело в свободна вариационна форма. Написах я за годишнината от кончината на стария, скъп и почитан мой приятел Нено Николчев. Исках по този начин да поднеса на паметта му едно скромно, но искрено музикално слово и своя дълбок поклон.

„Соната за соло цигулка" е създадена върху две основни звукови редици, с много свободно използвана сериална техника. Едночастна пиеса, с ясно очертани дялове в сонатната конструкция. Впрочем, една отворена форма, която следва логичното развитие на, да го наречем, тематичния материал, без да копира нечии или някакви образци.

„Ноктюрни" - цикъл от пет пиеси за мецосопрано и пиано върху изискани и лаконични японски поетични творби от различни епохи. Текстовете са калиграфски образи на смисъла, аромата, духа или драматизма, съдържащи се в няколкото думи на всяко стихотворение. Музиката е по-скоро отражение на рисунъка, отколкото коментар или звуково изображение.

„Ноктюрни"

Нейде далече в планината,
приглъхнала сред алени листа,
плач на елен разкъсва
предутринната тишина...
Дошла е есен - време на тъга!
Сарумару /?/

Да забравиш
да се завърнеш у дома...
Шото Садамаса /XX в./

На раздяла със света
покой подирих
сред тишината на гората...
Юко Накагава /XX в./

Ах, тази дълга-дълга нощ,
по-дълга от опашката на планинския фазан,
трябва да прекарам
в самота ли?!
Какиномото Хитомару /XII - XIII в./

Тази нощ широко са отворени
залостените порти на двореца:
сребърни лъчи танцуват
по параваните и по подвижните врати,
разнася нежни звуци пролетният вятър,
и всеки жител на града е гост желан!
Рюсон Мори /XX в./

Любезно Ви молим да изключите мобилните си апарати.