Феликс Mенделсон

Felix Mendelssohn

Феликс Менделсон БартолдиДалеч от раздразнителният, груб развратник, какъвто става първообраза на Романтичният Композитор, Феликс Менделсон е бил нещо като аномалия сред съвремениците си. Неговият случай, едно голямо домашно спокойствие и невъзпрепятствано удовлетворение от кариерата, е в абсолютен контраст с личните „бури и въжделения” познати на равните му. Менделсон е единственият феномен на 19 век, чийто калибър може да съперничи с този на Моцарт. Все пак, родителите му устояват на предприемчивите подбуди и спестяват на малкия Феликс странният, изтощителен начин на живот, типичен за много деца феномени.  Той и сестра му Фани са имали уроци по пиано (той също свири на цигулка) и двамата се записват в Берлинската Singakademie. Карл Фридрих Целтер, директор на Singakademie , става първият учител по композиция на Менделсон. Дори в младежките си години Менделсон се движи с естествена лекота из влиятелните кръгове на обществото, политиката, литературата и изкуството.



Живот

Далеч от раздразнителният, груб развратник, какъвто става първообраза на Романтичният Композитор, Феликс Менделсон е бил нещо като аномалия сред съвремениците си. Неговият случай, едно голямо домашно спокойствие и невъзпрепятствано удовлетворение от кариерата, е в абсолютен контраст с личните „бури и въжделения” познати на равните му. Менделсон е единственият феномен на 19 век, чийто калибър може да съперничи с този на Моцарт. Все пак, родителите му устояват на предприемчивите подбуди и спестяват на малкия Феликс странният, изтощителен начин на живот, типичен за много деца феномени.  Той и сестра му Фани са имали уроци по пиано (той също свири на цигулка) и двамата се записват в Берлинската Singakademie. Карл Фридрих Целтер, директор на Singakademie , става първият учител по композиция на Менделсон. Дори в младежките си години Менделсон се движи с естествена лекота из влиятелните кръгове на обществото, политиката, литературата и изкуството.

Въпреки че прекарва известно време в Берлинския Университет, по-голяма част от обучението си той получава чрез приятелства и пътувания. Подкрепата на Менделсон е единственият най-важен фактор за възвръщането на вокалната музика на Бах през 19 век, най-добре реализирана в изпълнението от 1829 г. на Матеус Пасион в Берлинската Singakademie. Прави няколко турнета като пианист с Игнац Мошелес, след това поема мястото на музикален директор в Дюселдорф от 1833 до 1835, което включва също и дирижиране на хоровата и окестрова общественост, подготвяйки музика за църковни служби. По-късно става управител на новия театър. Напрежение между него и собственика на театъра го кара да изостави някои от задълженията си и да започне да търси нов пост. През 1835г. Менделсон става общински музикален директор в Лайпциг, където също дирижира оркестърът Gewandhaus . Той повишава нивото на все още развиващия се ансамбъл до ново равнище на отлични постижения.

През 1838 се жени за Сесил Жанрено, наслаждавайки се на идиличния брак и семеен живот, който никак не е бил присъщ за бурните романтични връзки, които дълбоко са повлияли на композитори като Берлиоз, Шопен и Лист. Бил е търсен като диригент, прекарва известно време като кралски композитор и музикален директор в Берлин, но остава обвързан с музикалния живот на Лайпциг. Той дори успява да основе консерватория в града, която все още е многоуважавана институция.


Творчество

Менделсон е истински ренесансов човек: талантлив артист и изискан ценител на литературата и философията. Докато името на Менделсон рядко се появява в дискусиите за авангарда на 19 век, съществената важност на неговата музика не може да бъде отречена. Открояваща се индивидуалност се забелязва веднага в неговата изключителна видима изтънченост, необикновеното усещане за мелодия,  и в колоритното, майсторско разгръщане на инструменталните сили под ръка. Истински апотеоз на живота, музиката на Менделсон изцяло е преизпълнена с енергия, кипеж, драма и фантазия, както е засвидетелствано във вечните му творби: непредвидената музика към „Сън в лятна нощ”(1826-42), Овертюра „Хибриди” (1830),  „Песни без думи” (1830-45), Симфониите No.3 (1841-42) и No.4 (1833) и цигулковият концерт в ми минор (1844). Докато слънчевият характер на толкова много от Менделсоновите творби довежда дотам, че някои да го възприемат като притежаващ велик талант, но с малко дълбочина, неговите религиозни композиции – особено великите оратории Paulus(1836) и Elijah(1846)- отразяват сложността и дълбоко духовната същност на неговата личност.


Ключови произведения