Джон Таунър Уилямс

John Towner Williams

Джон УилямсДжон Таунър Уилямс е американски композитор, аранжор, диригент и пианист. В кариера, обхващаща 6 десетилетия, Уилямс композира музиката към много от най-изестните филми в историята на Холивуд като „Междузвездни войни”, „Супермен”, „Роден на 4ти юли”, „Хари Потър” и всички без два от филмите на Стивън Спилбърг, между които са сериите „Индиана Джоунс”, „Списъкът на Шиндлер” и „Джурасик парк”. Композитор е на тематична музика за 4 Олимпийски игри, вечерните новини на NBC, церемонията по встъпване в длъжност на американския президент Барак Обама и множество телевизионни серии и концертни произведения. Служил е като главен диригент на оркестъра Бостън Попс от 1980 до 1993г., а сега е диригент – лауреат на оркестъра.

Уилямс печели 5 пъти награди на Филмовата Академия. Получава също 4 златни Глобуса, 7 награди BAFTA и 20 награди Грами. С четиридесет и петте си номинации на Филмовата Академия, Уилямс е, заедно с композиторът Алфред Нюман, втората най-номинирана личност след Уолт Дисни. Той е официално приет в Залата на Славата „Холивуд Боул” през 2000г., и е награден в Центъра на Отличените „Кенеди” през 2004г.



Живот

Отговорете бързо, коя личност е номинирана за Оскар повече от всеки друг, във всяка категория? Това е композиторът Джон Уилямс, номиниран над 40 пъти за оригиналната си филмова музика и оркестрации. Той получава първата си номинация за Оскар през 1969 за музиката към „Долината на Куклите”, и оттогава насам той става най-признатият композитор в историята, не само заради композициите, но защото успешно следва стъпките на Артър Фидлър като диригент на оркестъра Бостън Попс (подраздел на Бостънски Симфоничен Оркестър - б.пр.).

Уилямс отраства в Ню Йорк, където баща му е барабанист в квинтета „Реймънд Скот” и други групи. Четирите му деца, съответно, взимат уроци по музика. Уилямс учи пиано като дете, а по-късно тромпет, тромбон и кларинет. Като юноша работи известно време с композитора и аранжор Боби ван Епс, и също се записва на уроци по композиция в Калифоринийския Университет (UCLA) преди да отиде във Военно-въздушните сили на САЩ през 1951г., където аранжира музика за бенда и поема диригентски пост. Уилямс учи пиано при Розина Левин в Джулиард и работи като джаз пианист. След това се връща обратно в Калифорния и учи композиция при Марио Кастелнуово-Тедеско.

Кариерата му на композитор започва в ранните 60 години на 20 век, с телевизионните сериали Питър Гън, "Влакова композиция", „Островът на Гилигън” и „Изгубени в космоса”. Имал е възможността да работи като оркестратор и оранжор с индустриалните гиганти Бърнард Херман, Франц Уаксман, Алфред Нюман, Хенри Манчини и Андре Превен.

През 1972г. получава първата си Академична награда за адаптацията на музиката на Джери Бок към „Цигулар на покрива”, но неговите композиции за  „Челюсти” на Стивън Спилбърг (1975) и „Междузвездни войни” на Джордж Лукас (1977), му носят истинско признание. Тези пълни оркестрови партитури водят до твърдението у някои, че на самият него се дължи съживяването на симфоничният стил във филмовата музика и са началото на две дълготрайни партньорства между композитор и режисьор.

Джон Уилямс е вече публично лице, когато е избран да дирижира Бостън Попс след смъртта на Фидлър. Под неговото ръководство оркестърът поддържа популярността си, обикаля цяла Америка многократно и концертните версии на филмовите теми редовно печелят популярност. Въпреки че поддържа близки връзки с Бостън след като напуска Попс през 1993г. и продължава да бъде гост-диригент на множество оркестри, Уилямс прекарва повече от времето си от средата на 90те години насам композирайки концерти, като „Пет свещени дървета”- Концерт за фагот, написан през 1995г., и „Дървесна песен” - Концерт за цигулка, 2000г., и същевременно очарова филмовата публика с музика, която докато напълно се корени в традиционните романтични идиоми, лесно изразява емоцията и действието в историята на филма.

Патси Морита (All music guide to classical music: the definitive guide to classical music, ISBN: 0-87930-865-6)


Творчество

Най-широко разпространената и призната филмова музика на Джон Уилямс е в периода около 80те години или приблизително, която включва „Челюсти”, сагата „Междузвездни войни” и филмите за „Хари Потър”. От някои от тях той аранжира концертни сюити и извадки, които се често се чуват в популярните програми на ансамбли - от професионалните оркестри, до бендовете на средно учебно заведение. Тези включват „Три пиеси” из „Списъкът на Шиндлер” за цигулка и оркестър, и „Дяволски танц” от „Вещиците от Ийстуик”, също за цигулка.

Уилямс, също така, написва голям брой поръчкови произведения и инструментална музика. Поръчковата му музика много наподобява стила (традиционно романтичен) на филмовата му музика, служейки си с илюстративни теми, които могат да бъдат развити до предимно тонален, популярен американски звук, близки до творбите на Хауърд Хенсън и Аарон Копланд. Сред тези творби са „Фанфари на свободата”, написани за 100 годишнината на Статуята на Свободата.; „Олимпийски фанфари” за олимпиадата в Лос Анжелис през 1980г.; и през 1996г. -  „Призови героите” за летните олимпийски игри в Атланта. През 2002г. Уилямс композира „Звучности” за откриването на залата „Уолт Дисни”, новият дом на Филхармонията на Лос Анжелис, която употребява записани звуци, създадени чрез удряне по различните метални повърхности - които на свой ред биват имитирани от инструментите в оркестъра - и по комплекта от камбани към залата.

Инструменталните пиеси на Уилямс включват 8 концерта; соната за пиано (1951); „Прелюд и фуга за духови и ударни инструменти” (1968); „Носталгична джаз одисея” (1971); и „Есе за струнни”, симфония и „Симфониета за духови”, всички писани през 1968. Неговите творби от 1960г. са по-дисонантни, но по-късни творби използват повече праволинейни изразни средства. Концертите, които включват този за флейта, цигулка, туба, кларинет, чело, фагот, тромпет и валдхорна, са всички написани за определени изпълнители като Гил Шахам, Йо-Йо Ма и Дейл Кливенджър. Те са от по-лично естество, често вдъхновени от поезията, както и от определен артист, и все пак изключително експресивни.

Патси Морита (All music guide to classical music: the definitive guide to classical music, ISBN: 0-87930-865-6)


Ключови произведения