Игор Федорович Стравински
Igor Fyodorovich Stravinsky
Композитор: Балетна, Симфонична, Камерна, Ансамблова, Клавирна, Концерти, Хорова, Опера, Музикален театър, Вокална музика
Игор Стравински е истински епохален новатор в музиката. Нито един друг композитор на 20-ти век не упражнява такова всепроникващо влияние или доминира неговото изкуство по начина по който Стравински го прави през петдесетилетната си музикална кариера. Освен от чисто технически съображения като ритъм и хармония, най-важният отличителен белег на стила на Стравински е действително неговият променлив облик. Възниквайки от духа на руският национализъм и завършвайки своята кариера с труден индивидуален език, ескалиращ в додекафоничните принципи, Стравински приема няколко естетически образа през хода на своето развитие като винаги запазва отличителна, съществена идентичност.
Живот
Въпреки че е бил син на един от главните певци (бас) на Мариински Театър и аматьор пианист, Стравински не е имал по-различно обучение от това на всяко друго дете от руската висша класа. Той се записва да учи Право, но също започва частни уроци по композиция и оркестрация при семейния им приятел Николай Римски-Корсаков.
До 1909г., Оркестровите творби Фантастично скерцо и Фойерверк впечатляват Сергей Дягилев дотолкова, че кани Стравински да оркестрира и в последствие, да композира балети за неговата компания. Трите ранни балета на Стравински - "Жар птица" (1909-10), "Петрушка" (1910-11) и най-важно, "Пролетно тайнство" (1911-13) – допринасят най-много за установяването на репутацията му, повече от всяко друго негово произведение; Наистина, размириците, които последвали премиерата на "Пролетно тайнство" са едно от най-прословутите събития в историята на музиката.
Стравински и семейството му преживяват военните години в Швейцария, връщайки се във Франция през 1920г. Неговите джазови отклонения през годините на 1910 и 1920, особено "Рагтайм" (1918) и "История на войника" ("The Soldies's Tale")(1918), дават път на най-влиятелните естетически обрати на композитора.
Неокласическата стриктност на творбите, многообразна както в балета "Пулчинела" (1919-20), "Симфония на псалмите" (1930), и десетилетия по-късно, операта "Похожденията на безпътника" ("Rake's Progress")(1948-51), въздейства на голяма част от публиката и има изключително влияние върху младата американска композиторска школа, които смятат Стравински за основен образец.
Той тръгва на турнета като диригент и пианист, предимно изпълнявайки собствените си творби. През 30те години на 20-ти век прави турне в Северна и Южна Америка и пише няколко произведения по американска поръчка, включително Концерт в Ми бемол мажор, “Dumbarton Oaks”.
След смъртта на дъщеря му, съпругата му и неговата майка в период по-малко от година, Стравински емигрира в Америка, установявайки се в Калифорния с втората си жена през 1940г. Творбите му между 1940 и 1950г. показват смесица от стилове, но все още концентрирани около руските или френските традиции.
Културните перспективи на Стравински се променят след като Робърт Крафт става негов музикален асистент. Той се занимава с организацията на репетициите му, пътува с него и по-късно става съавтор на мемоарите му.
На Крафт се дължи влиянието над Стравински да възприеме додекафоничната система като едно от майсторските му изразните средства. Типично за него обаче, той употребява по необикновен начин тези принципи в своята музика, съчинявайки творби с особено оригинални тенденции: "Движения" ("Movements")(1958-59) за пиано и оркестър, Вариации: "В памет на Алдъс Хъксли" ("Variations: Aldous Huxley in Memoriam") (1963) и "Реквиемни песнопения" ("Заупокойные песнопения" или "Requiem Canticles") (1965-66) са сред най-забележителните.
Крафт подготвя музикантите за примерни серии Колумбия Рекърдс LPs, които Стравински дирижира през стерео ерата (звукозаписнен период между 50те и 70те години на 20 век - б.пр.), покривайки на практика всичките му значими творби. Въпреки влошаващото се здраве през последните му години, Стравински продължава да композира до смъртта си през април 1971г.
