На 16 юни т.г., посолството на Кралство Белгия организира концерт на младия певец Иван Тирион и пианистката Мари Буланже. Белгийското камерно дуо изнесе няколко дни преди това концерт на фестивала “Софийски музикални седмици”, а културната инициатива на дипломатическото представителство се превърна в добра възможност за онези, които бяха пропуснали събитието в камерна зала “България”.
Син на активно концертиращата в близкото минало в България флейтистка Бистра Карафилова, Иван Тирион получава своето музикално образование в Белгия, където е роден, и където развива главно своята изпълнителска активност. Въпреки младостта си (само на 21 години), той е чест гост на фестивали във Валония, в операта на Руан (Франция) и други.
Музикалните му постижения се забелязват от пресата и певецът има планирани доста сериозни ангажименти в близко бъдеще. Това включва и продължение на образованието му в Швейцария.
Пианистката Мари Буланже учи с много световноизвестни имена в областта на клавирното изкуство: Дитер Цехлин, Евгени Малинин, Татяна Николаева, както и в продължение на няколко години с добре известната у нас голяма френска пианистка Жермен Муние.
Освен като солист, Буланже е популярна като асамблист и като такава тя концертира с редица прочути имена в Европа и Азия. Едновременно с това преподава пиано и камерна музика.
Двамата изпълнители бяха избрали за своя концерт дълга, но и интересна програма. Тя постави пред тях и особено за певеца освен чисто физическа трудност за сценично издържане, така и редица сериозни интерпретационни проблеми. По време на своята изява Иван Тирион пя на 4 езика различни като стил, епоха и образност вокални съчинения.
Включваха се арии от ранната класика (Глук), две представителни арии на Моцарт (Лепорело от “Дон Жуан” и Графа от “Сватбата на Фигаро”), изкуството на италианското белканто (Доницети), френска романтична музика (Сен-Санс, Гуно и Бизе), както и типична камерна вокално-инструментална творба (първата песен от “Четири сериозни песни” от Йоханес Брамс).
Младият музикант притежава очарователен баритонов тембър, фина, но в същото време ярка артистичност, добре развита и школувана мярка за стил в изпълнителското изкуство. Певецът разкри убедително и с младежка неподправеност сложното съдържание на интерпретираните творби, което не се нуждае от пресилване на динамиката или преекспониране на чувствата. Всичко, до което се докосна, се изливаше естествено и балансирано, внушавайки на публиката личния поглед на задълбочен тълкувател към автора и атмосферата на произведението.
Като особено постижение за тази възраст, бих определил изпълнението на Моцарт. Отличното произнасяне на италианския език е допълнителна предпоставка за музикалното акцентиране на важни за съдържанието части от текста. Към това трябва да прибавим неговата отлична интонационна култура и чувство за изграждане на куплетната форма.
Като втори изпълнителски връх може да се счита интерпретацията на френската “Мелодия” от 19 век. Иван Тирион изпълни творби на Сен-Санс, Бизе и Гуно с прекрасно чувство за мярка, без да претрупва тази деликатна музика с излишно сантиментални елементи. Аплодирани от възторжената публика, двамата изпълнители претвориха емоционално части от операта “Порги и Бес”, където майсторски пресъздадоха специфичната образност на американската музика от първата половина на миналия век.
В рамките само на двадесет дни, софийската публика имаше рядката възможност да чуе двама български певци, чиито постижения с право може да възвърнат в скоро време славата на българската певческа школа.
Алек Аведисян, който изпълни в НДК Шубертовия цикъл “Хубавата мелничарка” и Иван Тирион определят напълно понятието “европейски музикант”. Надяваме се по-често да слушаме техни изяви на наша сцена. И въпреки тяхната младост, потенциалът им още отсега показва, че с обогатяването на репертоара, с развитието им като висококултурни творчески личности, техните концертни изяви ще предизвикват все повече отклик и възхищение на публиката по целия свят.
