Поради технически причини се наложи забавяне публикуването на следния материал, за което моля читателите на Classical-Bg да ме извинят. Считам, че той не губи своята актуалност и би било добре читателите на Classical-Bg да се запознаят с една различна гледна точка.

Нямаше да си позволя да публикувам следните слова на известен балетен критик, ако като българка не се тревожех за съдбата на ценност, която ние сме създали и е символ не само на нашето, но и световно културно наследство, и не се надявах нещо да се промени с помощта на всички, които имат възможност и отношение, с цел опазването й навреме!

Разговарях с много мои познати и приятели от всякакви професионални сфери, хора с образование и интелект и се оказа, че малцина (да не кажа почти никой, освен организаторите и малка група от хора около тях…) знаят днес, че Варненският балетен конкурс е първи в света и от него са тръгнали кариерите на най-успешните световни балетисти!

Вината за незнанието е на всички нас, които спираме да си напомняме това, заради което всъщност сме важни и които се надяваме старата слава да се носи без усилие.

Провел първото си издание през 1964г, Международният балетен конкурс - Варна се провежда до ден днешен на всеки две години през месец юли като е поддържан от доайенът проф. Емил Димитров – музикант, цигулар, който всъщност посвещава дните си на голямата си любов: балета и организацията на изданията му.

Тази година балетният конкурс отбеляза 25-тото си юбилейно издание, този път без него. След смъртта му през 2011г., неговият син Димитър Димитров пое поста на председател фондация “Международен балетен конкурс – Варна” и заедно с него тежестта на мащабната и отговорна организаторска дейност, която освен блясък и овации, е съпътствана от финансови затруднения, проблеми и критика.

В двуседмичния период на състезанието варненци се радваха на фееричните фигури, които грациозно се разхождаха в района на летния театър и центъра на града, на красивите им скъпи костюми, които понякога можеха да зърнат отблизо и на тържественото им дефилиране по сцената.

Аплодисментите след изпълненията бяха налице и разбира се, че на фона на всички танцови шоу формати, които България изгледа по телевизията с участието на танцьори-аматьори, които едва за първи път се качваха на сцената и за 3 месеца уроци “грабваха” любовта на публиката, те бяха повече от заслужени и всичко това изглеждаше феноменално, несравнимо, изтънчено и недостижимо.

И то по принцип е такова, защото най-доброто балетно изпълнение и фигурата на танцьора са плод на къртовски труд в продължение на много часове ежедневно от най-ранно детство.

Когато въпросът е дали си най-добрият в света, тук не става дума дали можеш да правиш шпагат или не, а за нещо много по-сложно - детайлът.

И докато ние се радвахме и се поздравихме за фантастичното шоу и ниво, международната критика ни сложи оценка, от която ни се искаше да скрием. Тази оценка е само констатация обаче, защото ако се запитате къде се провежда най-престижния конкурс в света сигурно ще си помислите “В Белгия” или “В Москва”.

Ще си помислите така или заради ниско национално самочувствие, или защото знаем, че държавата не отделя достатъчно пари за изкуство (макар че онези шоу програми с есемеси генерираха милиони за нула време!), а може би просто защото не знаем и не ни се вярва, че може да имаме толкова сериозен принос към световното културно наследство.

Ето какво се изписа в световната преса за нас: Бенджамин Феликсдал (Балетен критик на “Dutch magazine”, Член на Международния танцов съвет (CID), Бивш главен балетист на Холандския национален балет, Кралския белгийски балет, Член на Международно независимо жури, Автор на книги за методика на танца и неколкократен участник в журито на Международния балетен конкурс във Варна и преподавател в лятната академия на конкурса) тази година посети юбилейното издание като критичен наблюдател и участва активно в пресконференциите на конкурса. Междувпрочем, неговите слова предизвикаха удивление и изненада у организаторите, спонсорите, и журналистите, които с досада пожелаха да ги потушат, изслушвайки само положителните коментари. Бенджамин Фелксдал даде и специално интервю за Classical-Bg, където обясни мотивите за становището си.

Той написа пред света следните слова: 

"Балетният конкурс Варна 2012 демонстрира загуба на преднина"

Варненският конкурс обяви победителите от "Международния балетен конкурс"

15-30 юли

Две първи награди:

Бруклин Мак, САЩ - Първият афро-американец, който печели първа награда и златен медал.

Денис Черевичко, Австрия; Беше другият солист балетист, който спечели първа награда и златен медал "Гран При Варна" Не беше ВРЪЧЕНА.

Относителната незначимост на Международен балетен конкурс Варна 2012 бе илюстрирана от разочарованите танцови движения от всички победители. Липсваше чист класически балет в задължителния репертоар, създаден в края на 19 век.

Всички изпълнители страдат от бледни и безиразни жестове, и слабо развита мимикрия. Балетните танцьори задоволиха публиката, която беше дошла да види и да се любува на чистотата на класическия танц.

На сцената на Варненския балетен конкурс те видяха различен тип танц - експлозия от акробатична сложност на номера. От физическа гледна точка беше единственият огледален облик на времето.

Прозрачност на критериите

Критериите за оценка на танцьорите не са актуални и са лишени от прозрачност. Членовете на журито на тези състезания днес трябва да дискутират какъв точно да бъде критерия. Кога танцьорите трябва да изпълняват фрагменти от произведения от Петипа, Перо, Корали, Вайнонен и Лев Иванов.

Нямаше конференция или официална дискусия за нюансите на танцовите позиции и историческият им контекст. С драстичните акробатични номера, които танцьорите изпълняват в рамките на тези класически сола или дуети, те съзнателно нарушават модела на академичните вариации. Би било мъдро от страна на журито да преразгледа и нагоди някои от правилата.

Оригиналната хореография и това как трябва да се изпълнява е напълно пренебрегната от членовете на журито на Варненския балетен конкурс. Танцът е физически, като спорт, но и по много начини е противоположност на спорта!

Целта на класическия балет е да се слеят (танцьорите – б.ред.) и да бъдат огледален образ един на друг. Балетните танцьори изпълняват за публиката и предлагат дарът на емоцията. Това, което виждаме на сцената на Варненския балетен театър през 2012г., балетните танцьори като атлети си отговарят едни на други, а зрителите са там само да свидетелстват и да аплодират.

Талантливи млади танцьори

Изглежда, че талантливите млади танцьори днес са забравили как да танцуват фрагментите от репертоара от 19 век: Баядерка, Раймонда, Зле опазеното момиче, Спящата красавица, Лешникотрошачката и Лебедово езеро.

Ние знаем, че тенденциите в балетните конкурси не се раждат за миг и развитието на всяко изкуство се измерва в години. Това особено важи за хореографията. И всяка стъпка е подготвена от предшестващи етапи. Разбира се, по време на тези сола и па-де-дьо, танцьорите през целия конкурс се усмихват топло и приятелски. Това е проблемът с балетните фрагменти на вариации или коди от балети от класическото наследство, показано на Варненския балетен конкурс 2012.

Бенджамин Феликсдал

Член на Международния танцов съвет (CID)

Бивш главен балетист на Холандския национален балет, Кралския белгийски балет

Член на Международно независимо жури

Автор на книги за методика на танца

 

Оригинална версия:

The Ballet Competition Varna 2012 shows signs of slowing down

The Varna Competition announced the winners of “The International Ballet Competition”

July 15 – July 30

Two First Prizes

Brooklyn Mack USA; The first black Afro-American to win the first prize and gold medal.

Denis Cherevichko Austria; was the other ballet soloist to win the first prize and gold medal.

“The Varna Grand Prix” was not AWARDED.

The relative unimportance of the Varna International ballet Competition 2012 was illustrated by the disappointed acts of dance by all the winners. There was a lack of pure classical ballet from the obligatory repertoire, created by the end of the 19 th century..

The performers all suffer from wan and inexpressive gestures and weakly developed mimicry. The ballet dancers pleased the audience, who had come to see and love the purity of classical dance. At this stage of the Varna Ballet Competition, they saw a different kind of dance, an explosion of acrobatic complexity of tricks, from physical culture, was the only true response to the times.

Criteria transparency

The criteria to judge the dancers, isn’t up to date and without transparency. Members of the jury in these competitions today should discuss what exact will be the criteria. When dancers must dance fragments of pieces from Petipa, Perrot, Coralli, Vainonen and Lev Ivanov. There was no news conference or official discussion of the nuances of the dancers situation and its historical context. The extreme acrobatic tricks the dancers perform within these classical academic solo’s or duets, they consciously violating the model of the academic variations. It should be wise for the jury to consider and adjust some of the rules.

The original choreography and how they must be performed, is totally neglected by the jury members of the Varna ballet competition. Dance is physical, like sports, but, in many ways it is the opposite of sports!

The classical ballet, the purpose is to blend with and mirror each other. Ballet dancers perform for audience and they offer a gift of emotion. What we see on the stage of the Varna open air theatre in 2012, ballet dancers like athletes respond to one other and spectators are just there to witness and cheer.

Talented young dancers

It seems that all the talented young dancers of today have forgotten how to dance the fragments of the repertoire of the 19 th century; La Bayadere, Raymonda, La Fille Mal Gardee, The Sleeping Beauty, The Nutcracker and Swan lake.

We know that trends in the ballet competitions are not born in an instant, and that every step in the development of any art is measured in years, this is especially true of choreography. And each of these steps is conditioned by preceding stages.

Of course,  during these solo’s and pas de deux, dancers throughout the whole competition smile in warmth and friendship. This is the problem with the ballet fragments of variations or codas from ballets of the classic legasy showing in the Ballet Competition Varna 2012.

Benjamin Feliksdal

CID member

Former principal dancer “Het Nationale Ballet”

“Royal Ballet of Flanders”

Int. Independent jury member

Author of Methodic Dance Books



Само регистрирани потребители могат да публикуват мнения. Моля влезте или се регистрирайте за минута.