Събрала цигулари от различни поколения - начинаещи, вече напреднали, както и изявени ученици с национални и международни награди, залата на НМУ “Л.Пипков” бе достойното място за почит към един от най-изявените музиканти на своето време - Трендафил Миланов.

През тази година честваме 100 години от рождението на именития цигулков педагог, един от основателите на Пловдивското музикално училище, дългогодишен директор и емблема на софийското музикално училище.

На 3 юни т.г. цигулковата група в НМУ “Л.Пипков” отбеляза тази годишнина с концерт на избрани цигулари от различни възрасти, всички възпитаници на институцията, ръководена дълги години от Трендафил Миланов.

Почетна гостенка беше неговата дъщеря - проф. Стойка Миланова - име, отдавна  синоним на високото ниво на българския изпълнител, гордост за националната ни култура. С няколко встъпителни думи, тя очерта основните принципи на цигулковата методика на нейния баща, с чиято помощ плеяда изтъкнати български цигулари се утвърждават по концертните подиуми, или в престижни оркестри.

За цялата публика бе трогателно представянето на съвсем малките ученици, които със достатъчна сериозност държат лъка и се справят смело с трудните начални стъпки в цигулката. Дългата 1 част на 2 концерт от Комаровски не изплаши едва 9 годишната Богомила Атанасова, която преодоля с чест нелеката сонатна форма.

Искрен възторг предизвика изпълнението на 10 годишната Йоана Русева, която със замах, вътрешен темперамент и музикантско чувство изгради фрагмент из “Балетни нощи” на Берио.

Със завидна зрялост и естественост прозвуча изпълнението на Адажио от Моцарт от 13 годишната Слава Димова. Мащабност и салонен блясък белязаха представянето на Полонез ре мажор от Виенявски от Педро Барето.

Като кулминация на вечерта се откроиха изпълненията на двама 10-то класници - Технически освободен, с огромен вътрешен заряд и емоционалност, Филип Филипов се открои във Вариации на оригинална тема от Виенявски.

Лауреатката на много отличия Зорница Иларионова “закри” вечерта с ефектно, но интелигентно присъствие в “Цигански напеви” от Сарасате.

Позволих си да отбележа върховите, според мен, изяви в този силен в професионално и емоционално отношение концерт.

Не бих искал да отмина и пианистите акомпанятори, които присъстваха със своите лични качества в ансамбловия процес и допринесоха за успеха на проявата.

Като заключение бих искал да кажа, че това тържество на талантите в залата на НМУ е плод на заложената дългогодишна традиция на българската цигулкова школа, чиито корени можем да търсим  в делото на творчески личности като Трендафил Миланов. Едно ярко доказателство, че истински ценните идеи остават непреходни.



Само регистрирани потребители могат да публикуват мнения. Моля влезте или се регистрирайте за минута.
Следващо заглавие: Щрихи от портрета на Родион Шчедрин
Предишно заглавие: Акомпанятори и приятели