Събрала цигулари от различни поколения - начинаещи, вече напреднали, както и изявени ученици с национални и международни награди, залата на НМУ “Л.Пипков” бе достойното място за почит към един от най-изявените музиканти на своето време - Трендафил Миланов.
През тази година честваме 100 години от рождението на именития цигулков педагог, един от основателите на Пловдивското музикално училище, дългогодишен директор и емблема на софийското музикално училище.
На 3 юни т.г. цигулковата група в НМУ “Л.Пипков” отбеляза тази годишнина с концерт на избрани цигулари от различни възрасти, всички възпитаници на институцията, ръководена дълги години от Трендафил Миланов.
Почетна гостенка беше неговата дъщеря - проф. Стойка Миланова - име, отдавна синоним на високото ниво на българския изпълнител, гордост за националната ни култура. С няколко встъпителни думи, тя очерта основните принципи на цигулковата методика на нейния баща, с чиято помощ плеяда изтъкнати български цигулари се утвърждават по концертните подиуми, или в престижни оркестри.
За цялата публика бе трогателно представянето на съвсем малките ученици, които със достатъчна сериозност държат лъка и се справят смело с трудните начални стъпки в цигулката. Дългата 1 част на 2 концерт от Комаровски не изплаши едва 9 годишната Богомила Атанасова, която преодоля с чест нелеката сонатна форма.
Искрен възторг предизвика изпълнението на 10 годишната Йоана Русева, която със замах, вътрешен темперамент и музикантско чувство изгради фрагмент из “Балетни нощи” на Берио.
Със завидна зрялост и естественост прозвуча изпълнението на Адажио от Моцарт от 13 годишната Слава Димова. Мащабност и салонен блясък белязаха представянето на Полонез ре мажор от Виенявски от Педро Барето.
Като кулминация на вечерта се откроиха изпълненията на двама 10-то класници - Технически освободен, с огромен вътрешен заряд и емоционалност, Филип Филипов се открои във Вариации на оригинална тема от Виенявски.
Лауреатката на много отличия Зорница Иларионова “закри” вечерта с ефектно, но интелигентно присъствие в “Цигански напеви” от Сарасате.
Позволих си да отбележа върховите, според мен, изяви в този силен в професионално и емоционално отношение концерт.
Не бих искал да отмина и пианистите акомпанятори, които присъстваха със своите лични качества в ансамбловия процес и допринесоха за успеха на проявата.
Като заключение бих искал да кажа, че това тържество на талантите в залата на НМУ е плод на заложената дългогодишна традиция на българската цигулкова школа, чиито корени можем да търсим в делото на творчески личности като Трендафил Миланов. Едно ярко доказателство, че истински ценните идеи остават непреходни.
