Автор: Велислава Карагенова

Концертът, състоял се на 6 октомври 2010г. в залата на АМТИИ-Пловдив, вдигна публиката на крака!

Стана обичайна практика в нашия културен живот големите имена в класическото ни изкуство да бъдат представяни от скромни афиши, далеч не така ярки и примамващи, както постерите на „звездите” от родната поп-фолк естетика. Не правеше изключение и афишът за камерния концерт на цигуларката Стойка Миланова и пианиста Ростислав Йовчев.

Стойка Миланова е респектиращо име в световното цигулково изкуство. Родена в Пловдив, ученичка на Давид Ойстрах и носителка на редица престижни международни отличия, тя е сред знаковите имена на националната ни сцена. Изгражда творческа кариера в чужбина и е единствената българка, включена в „родословното дърво” на великите цигулари, започващо от Корели, Вивалди, Паганини.

Ростислав Йовчев е един от най-активно концертиращите пианисти у нас в момента, добре познат на музикалната общественост в Пловдив. С изкуството на двамата преживяхме незабравими, вълнуващи моменти. В концертната програма бяха включени представителни за цигулковата литература творби: Соната  за цигулка и пиано KV 305 A dur от Волфганг Амадеус Моцарт, Соната за цигулка и пиано оп. 45 c moll от Едвард Григ и Соната за цигулка и пиано A dur от Цезар Франк.

Зрялост и професионализъм излъчваше интерпретацията на Моцартовата соната. Енергията и виртуозното присъствие на изпълнителите държаха приковано вниманието на публиката от първия до последния тон. Сякаш „наблюдавайки творбата” на много равнища, с артистичен жест те разкриха пред слушателите интригуващите, капризни извивки на Моцартовата  музикална мисъл.

Соната оп.45 от Григ е зряла творба на композитора  - ярко, самобитно произведение, което поразява с богатство на идеи и хрумвания. Освободената инвенция на музикантите убедително изграждаше различни звукови картини. Двамата с лекота преливаха от едрите платна към детайлната нюансировка. В конгломерата от образи се очерта познатия и непознат Григ - героичен и трагичен, романтичен и класичен, поетичен и земен.

На концерта прозвуча и едно от най-известните произведения на Франк – Соната за цигулка и пиано. Прекрасна творба, устремна, драматична, развълнувана. Може би в изпълнението на Стойка Миланова и Ростислав Йовчев и ние открихме онова, което е намирал самият Франк в нашето изкуство - „непрекъснато преклонение пред музиката”. Диалогът между цигулката и пианото във финала, надпреварата да се излее мелодическия поток, превърна сонатата в естествена кулминация на концерта.

Впечатли ме спонтанната реакция на млад, въодушевен слушател в края на вечерта. „Честит празник, госпожо!” обърна се към мен той.



Само регистрирани потребители могат да публикуват мнения. Моля влезте или се регистрирайте за минута.