Автор: Велислава Карагенова

„С благодарност към българските композитори“

Годината 2011 е юбилейна за Ростислав Йовчев (50г.) и както повелява изпълнителската традиция, а и напълно в стила на своята артистична природа, пианистът избра не да слуша хвалебствия по повод кръглия си юбилей, а да дари още малко музика на своите почитатели. А похвали „по негов адрес“ могат да се изрекат много. Нека отбележим само един факт – през тази година той стана носител на наградите на СБМТД Кристална лира 2011 за изпълнителска и за публицистична дейност – две сфери, в които Ростислав Йовчев щедро се раздава.

Художественият мироглед на музиканта не се задоволява само с яркото, завладяващо присъствие на концертната сцена. Артист с широки познания и ясни възгледи върху музикалното изкуство като цяло, той изпитва нужда да откликва с изострена чувствителност на всичко съществено в културния ни живот. Ако перифразираме думите на Дебюси можем да обобщим така – Ростислав Йовчев твърде много обича музиката, за да говори за нея и да я свири другояче освен с пристрастие.

Музикантът не крие, че пловдивската публика е една от любимите му. За концертната програма на 23.11.2011, изнесена в залата на АМТИИ той подбра произведения от български композитори Филип Павлов, Велислав Заимов, Красимир Тасков, Йордан Гошев, Атанас Атанасов и Александър Текелиев - свързали дейността и творчеството си през годините с НМА - София.

Клавирните сонати на Павлов и Заимов са написани специално за Ростислав Йовчев. Интересно е, че всеки от композиторите залага на различни страни от изпълнителската натура на пианиста - енергичност, виртуозност в първата, концентрираност и вглъбеност във втората. Силни и завладяващи, творбите намират в лицето на Йовчев прекрасен интерпретатор, притежаващ неоспоримо майсторство в изграждането на формата, в разполагането на творбата в определена семантична среда.

Трите етюда на Йордан Гошев „излетяха на един дъх“, бляскаво, концертно - пианистът владеше пианото със забележителна лекота!

В концерта бяха включени и две творби за четири ръце - „Ноктюрно и танц“ на Красимир Тасков - ранно, младежко произведение на композитора, поднесено с оригиналност и артистичност от Йовчев и З. Петрова. В ефектната концертна пиеса на Атанасов – „Български танц“ - имах удоволствието да партнирам на Йовчев – преживяване силно, незабравимо, макар и кратко.

Безспорна кулминация на вечерта бе интерпретацията на Токатата на Текелиев – попадането под властта на различните емоционални състояния открои смисловия акцент в творбата, нейната стихийност и трагична развръзка.

Този концерт затвърди убеждението, че в лицето на Йовчев днес музикалната ни общност има един изключително плодотворен, стилово всеобхватен, активно творящ музикант-изпълнител, а българската култура като цяло - свой ярък застъпник и безкористен пропагандатор. Да му пожелаем крепко здраве и На многая лета!



Само регистрирани потребители могат да публикуват мнения. Моля влезте или се регистрирайте за минута.