Автор: Драгомир Йосифов

Днес Васил Арнаудов става на 80 години. Не мога да мисля за хората, които са си отишли от този свят (простете за евфемизма) в модуса "щеше да навърши" или "би станал". Някъде той ги навършва: ако не е така, изобщо преставаме да мислим за този човек. За ТОЗИ обаче, няма как да не мисля.

Мисля си например, че съм почти на 47 години, а Васил почина на почти 58. Заради - може би - привилегията да съм още жив, аз остарявам, а той не остарява. Бих казал - все повече не остарява. Тези 80 години, които се навършват днес маркират само някакво времево отстояние от онзи 1 май, 1933, но не носят тежест, умора, болести, разочарования, деградация.

80те години на Васил са нашето остаряване, не неговото. Вече са изчерпани случките, спомените, анакдотите, цитатите. Вече започват да претърпяват егоистично-мемоарни деформации, започваш да си вярваш на фактически невярното. Сещам се за онзи откъс от голямото му интервю с Людмила Спасова: Сега ми минава на ум, че не всичко мога да обясня все пак, има необясними неща.

Е, и за него не може всичко да се обясни... след смъртта му имаше един особен бяс да разказваш, да си спомняш, да не забравиш, да съчиниш памятник нерукотворный. Наивно сигурно. Сега имам нужда единствено да подържам в себе си усещането за внезапна сюблимност, което Васил безотказно даряваше с присъствието си. И за обич, разбира се.

Модите се сменят, звуковите представи напредват?, хоровете по света стават все по-противно безукорни и целофанено-позитивни, стилистически безпогрешни, глупави. А това, което Васил правеше - все по-недостижимо, все по-болезнено вълнуващо и остро; той говореше чрез хоровете си, не ги оставяше просто, ей така, да си пеят хубаво.

Различно оцветената през годините мъка на Пипковите Приглушени песни или отчаянието и екстаза на L'Escaut от Вик Неес, студеният пурпур на Нощ от Константин Илиев... Затова и имам нужда да се оттегля в съкровеното и тихото, когато мисля за Васил. Не ми се говори повече.

А тези, които не са разбрали - майната им, сюрмаси, откачени хора. И за тях не ми се говори. Кой знае дали и аз съм разбрал нещо.

Честит рожден ден, професор Арнаудов.

Осемдесети, неслучил се наяве.



Категории Личности Любопитно  •  Няма мнения  •  0 Trackback(s)
Само регистрирани потребители могат да публикуват мнения. Моля влезте или се регистрирайте за минута.