"Пианистични пространства"

С това заглавие, преподавателите по пиано от Aкадемията за музикално, танцово и изобразително изкуство от Пловдив нарекоха проекта си за два концерта с български музика. Идеята им е да представят пианистичните пространства в качеството им на стилови особености, свързващи автори от различни поколения, богатството на жанрове и форми, които ни показват разноликата, но качествена страна на българската музика, извървяла сложен път на развитие с течение на времето.

И двата концерта се състояха в зала “Филип Кутев” на СБК, в качеството му на пропагандатор на българската професионална музика. На 4 май т.г., началото на програмата бе дадено от Малина Малинова, която изсвири Прелюд оп. 5 от Филип Павлов (посветен на Веселин Стоянов) и Фокстрот от Панчо Владигеров.

Тя изгради със замах мащабната клавирна фактура на нелеката за изпълнение пиеса от Филип Павлов, а интерпретацията й на Фокстрот от Владигеров бе успешно класическо преосмисляне на джазовия танц, покорил навремето салоните на следвоенна Германия.

Пианистката Албена Димова майсторски пресъздаде сложните като образност три прелюдии от Любомир Денев, посветени на трима именити композитори от различни епохи и националности като Анатол Виеру, Марин Големинов и Фредерик Шопен. Те са в свободно-импровизационна форма с алеаторични моменти, които на моменти изискват от изпълнителя своего рода творческо сътрудничество.

Петте пиеси за пиано от Христо Питев, който е и първия учител по пиано на изпълнителката им на този концерт, Татяна Гигова, напомниха на миниатюрите на Андрей Стоянов, пиеси със сърдечна и интимна лирика, обърнати към вътрешния мир на изпълнителя. Пианистката извая всеки детайл на фината и опростената фактура, постигайки кулминация в последната творба от цикъла "Песен", която е творба с импровизационно развита музикална мисъл.

Един от ярките ученици на Панчо Владигеров, Николай Стойков, който развива своята творческа дейност в Пловдив, непрестанно обогатява своите композиторски търсения в различни посоки на изява-жанрове, стилистика и композиторска техника.

Пиесите за соло пиано “Великият Чарли” и “Ретро”, изпълнени от Надежда Кузманова са транскрипции и своего рода звукови опаковки на мелодии от филми на Чаплин, или модни мелодии от 20-те години на миналия век. Пианистката майсторски “навлезе” в нелеката специфика на импровизатора, обединявайки калейдоскопично появяващите се мотиви в цялостен образ на композиторската идея.

Концертът завърши с трите “Прелюдии” за две пиана: “Пиленце пее”, “Ангелогласният” и “Св.Георги убива ламята”. Двете изпълнителки Велислава Карагенова и Катя Василева разкриха по-известната страна от творчеството на Стойков - майсторското претворяване на интонациите и ритмите на българския фолклор.

Те потърсиха акцента в контрастно сменящи се епизоди чрез колористичен блясък, потърсена регистрова многоплановост и тънка ансамблова култура, показващи най-добрите страни от творческата мисъл на един от най-самобитните български композитори.

Във втория концерт, състоял се на 11 май, усещането за разликата в пространствата беше още по-осезаемо: времето и авторовите почерци, разграничаването и смесването в цвета на регистрите на клавирния звук.

Пианист с превъзходни изпълнителски качества, с изчистен и нюансиран звук, Ромео Смилков интерпретира своята собствена транскрипция -“Святата” от Димитър Ненов. Това е ария написана от композитора през трийсетте години, пресъздаваща убедително духа на идеята за всемирност на посланието, което обхваща слушателя и го отправя в сферите на духовното пречистване.

Двете близки по настроение монодии ог Георги Арнаудов, със своите повтарящи се елементи сякаш постепенно “разбулваха” музикалната мисъл, а вариантността на формата приковаваше слушателя към вътрешен размисъл.

Ранната творба на Лазар Николов - соната №1 за две пиана е може би една от най-известните негови композиции от петдесетте години на миналия век. Авторът сякаш не съчетава клавирен звук, а диалог на два гласа, две идеи, два човешки свята.

Двете изпълнителки, Снежана Симеонова и Татяна Гигова, поднесоха смислена и дълбоко почувствана интерпретация, постигайки убедително единство на изграждането. Като особено ярко бих отбелязал прозвучаването на втората част, с началните сола в двата инструмента, след което и двата инструмента се допълват във все по-развиващите формата реплики помежду им.

Изпълнителка с широк стилов диапазон, но с подчертан интерес към съвременната музика, Роксана Богданова представи едно от най-популярните произведения на класикът на българската музика, Панчо Владигеров: “Песен” из “Българска сюита”, както и три миниатюри от късния цикъл на неговия ученик Иван Спасов - “Шест портрета на един образ”.

Владигеровата “Песен” прозвуча с драматично-трагични нотки, което сякаш беше мост към съвсем различните по настроение пиеси на Спасов. В тях времето сякаш бе спряло, а композитор и изпълнител са в съзерцание на пианистичните пространства.

Роксана Богданова неведнъж е доказала майсторството си при интерпретацията на музиката на Спасов, но всеки път удивлява с по-дълбокото навлизане в сложната им концепция.

Една по-особена гледна точка към творчеството на Иван Спасов чухме в изпълнението на Георги Спасов (баян) и Даниела Кочева(пиано). Стремежът е да се съчетаят версиите за орган и две пиана на знаково за композитора произведение като “Сътворение, смърт и примирение” - смела идея, която не е напълно безспорна, но показва, че когато една музика е изпълнена с дълбоко съдържание, различният от заложения от автора тембър не пречи за нейното влияние върху слушателя.

На финала прозвуча “Концерт за пиано на 6 ръце” от Александър Йосифов в изпълнение на дуо Дора и Анастас Славчеви и Зорница Петрова. Перфектно изработеният ансамбъл ефектно и характеристично влезе в духа на пиесата. Концертът е тричастен в който добре концентрираната като форма първа част е следвана от разпевно бавно интермецо, а третата част е бавен неравноделен танц.

С тези два концерта, преподавателите по пиано от АМТИИ-Пловдив разкриха с много ентусиазъм, творческа енергия и зрялост пъстрата картина на българската клавирна музика. Пианистични пространства между различни по дух произведения, писани по различно време и поводи, но носещи непреходния характер на българската духовност.



Само регистрирани потребители могат да публикуват мнения. Моля влезте или се регистрирайте за минута.