Създаването на клавирна транскрипция е било винаги интересна творческа задача. В историята на световната музика, този вид сътворческа дейност е започнала още в епохата на Барока от най-големите майстори на онова време, най-ярък от които е Бах.
В романтичната музика, едни от най-големите шедьоври остават транскрипциите на Лист, които привличат вниманието на тогавашната публика към позабравените творби на Шуберт и Бах, или към все още неизвестния Вагнер. Продължавайки нататък, можем да споменем Стравински, Рахманинов и др., а в българската музика - Панчо Владигеров.
Концертът, състоял се на 26 февруари в зала “Филип Кутев” на СБК показа дългогодишната дейност в това направление на още един ярък български творец - композитора Николай Стойков.
Влизащи в цикъла “Музикален пантеон”, преработките които чухме тази вечер са плод на дългогодишни сериозна работа над оригинални съчинения на Бах, Вивалди, Равел, Дебюси, Берлиоз, че дори и Карл Черни. Наред с тях, прозвучаха и три транскрипции на собствени хорови творби на фолклорна основа.
Освен за соло пиано, имаше такива за 4 ръце, също така и за 2 пиана. Така представена, програмата включваше широк спектър от композиторски стилове, техника, регистрови търсения и музикални образи.
Нейното осъществяване не би било възможно без участието на изтъкнатите изпълнители, преподаватели в АМТИИ-Пловдив - пианистите Ромео Смилков, Велислава Карагенова и Катя Василева. Те участваха в различни комбинации на клавирно дуо, както и самостоятелно.
Съвременен прочит на бароковата фактура постигнаха преработките на двете пиеси от виолончеловите сюити на Бах за соло пиано в майсторското изпълнение на Ромео Смилков, както и Концерта за цигулка и оркестър на Вивалди (във вариант да две пиана). В тях Николай Стойков свободно претворява авторовия стил на двамата композитори, включва смели хармонически решения на много от вертикалите и може да се говори за истински сътворчески процес.
Дуото Велислава Карагенова и Катя Василева постигнаха пълно покриване на творческите намерения, както на оригиналния, така и на транскрибиращия го автор.
Изключително свежо прозвуча Капричиото (по етюд №13) от Черни. Изпълнението на Карагенова заложи на ефекта и типичната за жанра “летяща” виртуозност, изтъквайки високите качества на преработката.
Подобно на Владигеров, Николай Стойков се обръща към собствените си съчинения, като извор на творческо вдъхновение. Може би точно тук е най-големия му успех в това направление. Авторът сътворява за пиано своето верую на музикант и композитор, а съвременната композиторска техника смело претворява хоровите звукови решения в адекватни клавирни ефекти.
Пианист със звуковия и технически потенциал като Ромео Смилков е най-точния изпълнител на тези разкриващи вътрешния свят на българската звукова магия пиеси.
Написани за 4 ръце или 2 пиана, транскрипциите на пиеси от Равел и Дебюси залагат на по-строгото и обективно придържане към мелодичния и хармоничен свят на оригиналите. В тях Стойков залага на широката регистрова граница между двата партниращи си инструмента, техните реплики, а защо ли не - в опростяване на някои сложни пасажи в техническо и ритмическо отношение.
Като финал на концерта прозвуча брилянтното изпълнение на “Ракоци марш” по Хектор Берлиоз. Пиесата успешно съперничи на последната унгарска рапсодия на Лист, която претворява в романтичен дух за соло пиано същия звуков първообраз.
Композиторът Николай Стойков и неговите верни изпълнители, с професионална вещина и емоционално приповдигнато поднесоха разнообразните страни на тази музика и показаха, че чрез таланта си българските композитори обогатяват клавирната литература с високопрофесионални и оригинални творби.
