Под надслов 'Любомир Денев и приятели' на 8 юни в залата на Националното музикално училище “Любомир Пипков”, се състоя авторски концерт на известния наш композитор, пианист, диригент и джазмен Любомир Денев. Изявата беше посветена на 60-годишния му юбилей, отбелязващ плодотворната възраст на зрелия творец в музикалното изкуство.
Един от най-интересните съвременни български композитори, той твори високопрофесионални образци в много жанрове: камерна музика, хорови творби, песни към мюзикъли и филми, хорови песни и други. Майстор е в областта на джазовата импровизация, която често съчетава с вече сътворени в ясна музикална форма произведения, които се определят към класическия спектър.
Любомир Денев е широко известен и в чужбина, където богатият на идеи талант е оценяван многократно.
Програмата на юбилейния концерт беше съставена от самия автор по впечатляващ начин. Композиторът беше съчетал творби от почти всички жанрове, до които се е докоснало неговото перо.
Клавирната пиеса “Химни на слънцето”, изпълнена от пишещия тези редове (Ростислав Йовчев - бел.ред), е в свободно варирана форма, която носи интересен ладово-интонационен строй. Тематизмът се развива логично, противопоставяйки калейдоскопично появяващи се елементи. Особена прелест за изпълнител и публика носят двата бавни епизода, където действието сякаш "замръзва", а съзерцанието в слънчевия отблясък обгръща неусетно звуковото пространство, след което изпълнителят се “втурва” в шеметно темпо, преодолявайки виртуозни каскади и естествено изгражда мощната кулминация на тази ефектна творба, композирана с блестящо познаване на клавирния звук, тембър и колорит. Затова творбата бе напълно заслужено възнаградена за 70-годишнината на Българското Национално Радио през 2005 година.
Заедно с един от първите си партньори и съмишленици в представянето на джаза (контрабасиста Иван Иванов), Любомир Денев и Венцислав Благоев представиха “Ден след джем-сешъна”, музика в която и тримата “плуваха в свои води”.
Известната наша флейтистка Мила Павлова изпълни соловата пиеса “Заклинания”, в която композиторът използва много характерни за флейтата технически и темброви похвати.
Изпълнителката с лекота се справи с изключително трудната съвременна фактура. Пиесата може да представи виртуозните качества на всеки флейтист и с пълно основание, Мила Павлова е включила произведението в наскоро излезлия нейн компакт-диск.
Следващите минути от концерта бяха посветени на вокалната музика. На добиващият все повече популярност състав “Октавойс”, Любомир Денев поверява изпълнението на една от двете песни по текст на Мирела Иванова. Нейното заглавие “Викът”, както сценичното представяне на сюжетното развитие предизвикаха искрените аплодисменти на публиката. Младите музиканти не само перфектно покриха акапелната вокална партия, но и показаха завидна артистичност, която подпомогна внушението на вътрешния смисъл на творбата.
Още една композиция в изпълнение на млади музиканти - тримата перкусионисти Георги Ценов, Мартин Хафизи и Теодор Караколев вдигнаха на крака присъстващите с емоционалното изпълнение на създадената в Германия пиеса “DRUMLAND” - или казано на български - "Страната Барабания". Ефектно съчетаване на различни ритми, ансамблова хомогенност и голяма динамична амплитуда са само една част от качествата на композицията, в която тримата младежи подсказаха, че притежават качества, които в най-скоро време ще ги направят известни у нас и в чужбина.
Едно връщане към времето на студентските композиции на Любомир Денев бе изпълнението на баритоните Александър Мутафчийски и Пламен Бейков в съпровод на пиано от автора и Божена Иванова. Спокойствие и младежка искреност лъхаше от песните "Как късно..." и "Рисунка". Композиционният език е далеч от авангардността, но талантът на автора прозира още от първите композиционни опити.
В продължение на десет години, Любомир Денев работи като диригент в Музикалния театър. Затова съвсем логично на сцената се изявиха неговите приятели Олга Динова и Еделина Кънева, които са едни от певческите звезди на театъра. И двете представиха по две песни. В изпълнение на Олга Динова прозвучаха "Планински цветя" по текст на Иван Вазов и "Момиче от стомана" по Жак Превер.
Носейки характера на филмовата музика, както и очарованието на френския шансон във втората песен, те показаха автора като майстор и в този нелек за композиране стил, където чувството за мярка е част от белега за професионализъм. Лично аз бях удивен от невероятната френска дикция на певицата Олга Динова, качество което все по-рядко чуваме от много певци.
В същия стил и с присъщата си артистичност, Еделина Кънева емоционално изпя песните “Свети любов” (от филма “Птицата”) и “HAPPINESS” по текст на Пат Уайт.
Не бих преувеличил, ако спомена, че следващата творба бе за мен кулминацията на този празничен концерт. Последната камерна композиция на Любомир Денев, създадена специално за младите музиканти от струнен квартет “Фрош” и импровизиращо пиано за мен е уникално съчетание на съвременно класическо музикално мислене и виртуозна, и разнообразна, но в същото време подчинена на логиката на развитието на пиесата, джазова импровизация.
В “Преображение”, подаваните реплики между вечно търсещото, в много моменти неопределено като изказ джаз пиано и дългите, лежащи и в много случаи статични акорди на струнните инструменти са обединени от една обща логична музикална мисъл, която създава непрекъснат интерес не само у изпълнителите, но и в слушателите. Те следят всеки следващ тон в квартета и “феерията” от виртуозни пасажи в импровизиращото пиано. И всичко това, без каквото и да било многословие, което е много ценно качество на композиторското майсторство на Денев като цяло. Творбите му завършват, напълно изчерпващи музикалното съдържание, без да се опитват да го “обясняват” в дълги и ненужни заключения.
За да добие публиката едно цялостно впечатление от многоликия талант на юбиляра, в края на концерта чухме две хорови песни. Младежката Камерна Формация "Децата на Орфей" постави поантата на интересния концерт, представяйки „Зайди ми, зайди” и „Жетва се зажена” по народни текстове. Сякаш докосвайки се до този, вдъхновен от народния гений музикален език, композиторът Любомир Денев показва ясно своята принадлежност към една култура, която е надживяла вековете и носи дълбоките пластове на българската духовност.
