Джон УилямсЗаписаното изпълнение на церемонията по встъпване в длъжност на Обама е проблем на живото предаване

Милиони наблюдатели чуха по-скоро запис на нежните тонове, изсвирени от знаменития квартет музиканти на церемонията по встъпване в длъжност на Барак Обама, отколкото нотите, които групата наистина исвири за президента.

Когато Йо-Йо Ма, известният виолончелист, получи телефонно позвъняване от Барак Обама, за да го покани да свири на церемонията, той не си е мислил съвсем за космически отоплителни уреди.

„Той отправи поканата си към мен и Ицхак Пърлман” сподели Ма. Пърлман е цигуларят – звезда, който свири с Ма, пианистката Габриела Монтеро и кларинетистът Антъни МакГил на церемонията във вторник.

„Изсвирена” е може би силно казано. Това, което публиката на Алеята и в къщи чуха, се оказа, че било предварителен запис на произведението „Ария и същински дарби” на Джон Уилямс, който квартета е направил два дена по-рано в студио в казармите на Морската пехота.

Само хората, които са седяли близо до тях са могли да чуят изпълнението, но техните инструменти, не са били електронно усилени.

Прекалено студено е било във вторник, за да свирят музикантите по стандартния начин.

„Нашите акордьори”, съобщи Каръл Флорман, говорител на Съвместния Конгресен Комитет по Встъпителни Церемонии, „единодушно постановиха, че температурата наистина трябваше да бъде около 50 градуса по Фаренхайт (10 градуса по Целзий – б.пр.), за да задържи пианото строя си. „На изложената платформа, където музикантите седяха, сподели Ма, беше около 15 градуса (-10 градуса по Целзий – б.пр.), с охлаждането от вятъра.

Флорман отбеляза, че всички действия са били записани преди церемонията във вторник. Когато са направили саунд чек в понеделник, всички освен квартета са взели решение да ги излъчат на живо.

„Щеше да бъде катастрофа, ако беше сторено друго яче,” Пърлман съобщи на Ню Йорк Таймс, които първи рапортуваха, че музиката е била на запис на техния уеб сайт в четвъртък. „Този момент трябваше да бъде перфектен. Не можеше да има никакви подхлъзвания.”

Същия проблем се отрази на неделния концерт в Линкълн Мемориал, където участието на оркестъра на Обединените Сили и Американските Армейски Приветствени Тромпети са били записани също, според Тоби Бекър, говорител на HBO. Подбраните записи, които публиката чу, включваха откриващото приветствие и „Фанфари за обикновения човек”, както и акомпаниментите на националния химн, „Моята страна ти принадлежи” и „Никога не ще бродиш сам”. Групата и вокалите, обаче, са били на живо.

”За церемонии навън има стандартна процедура на действие,” каза Ма. „Винаги се за писва предварително, независимо от обстоятелствата.” Той допълни, че практиката не е рядкост за изпълнения под открито небе. „Когато свирих на зимните олимпийски игри със Стинг в Солт Лейк Сити, ние направихме абслоютно същото.”

На тържествата по встъпване в длъжност на Джордж Х. У. Буш, когато Ма изпълнява на закрито с Франк Синатра, разказва виолончелиста, „имаха всъщност запис и Синатра пя заедно с него.”

Разбира се, слушането на живо е от значение. От значение е човек да може да каже „бях там”. Заради това повече от милион души се събраха на Алеята, за да присъстват на клетвата на президента Обама – дори да са били толкова далеч от сградата на Конгреса, че да не могат да го видят лично.

Мисълта, че не сме чули наистина това музикално изпълнение, че е е било фалшификация, кара хората да се чувстват някак измамени. Ние сме общество, което претендира да поощрява автентичността. Улавяме и се подиграваме на всеки пример за плейбек в миналото: Мили Ванили, Ашли Симпсън в „На живо в събота вечер” (американско ток-шоу – б.пр.), Лучано Павароти на концерта „Павароти и приятели” в Модена, Италия.

Искаме всичко на живо, дори и да е безсмислено. Истината е, че е невъзможно да бъде чут квартет музиканти по значим начин, когато сте на открито, при 30 градуса по Фаренхайт (-1 по Целзий-б.пр.) сред един милион души.

Но въпросът „на живо” не е свързан с музиката. „На живо” по-скоро се отнася до това да споделиш опит, с всичките му недостатъци: да си там и да можеш да чуеш как тенорът изпуска тон, да видиш китариста как се спъва в кабел на земята, или да чуеш най-великият прилив на звук, най-първото изпълнение на нова творба. Важното е да бъдеш свидетел.

Истинският проблем в концепцията на изпълнението във вторник, е в опита да се накарат четирима солиста да свирят в зимни условия.

Но това вероятно не минава през ума на Обама, когато отправя поканата си към Ма и Пърлман.

„Той каза, ‘Любител съм на Копланд’,” сподели Ма. „Самият аз си помислих, Копланд не е писал нищо за цигулка и виолончело. Имахме нужда от помощ за този случай”. Двамата инструменталисти се обърнали към композитора Джон Уилямс, който преработил познатата мелодия „Същински дарби” от „Пролет в Апалачите” на Копланд, в четириминутния квартет.

И другите проблеми – да се намери място на претъпкания подиум на изпълнителите, решение за достъпа на инвалидната количка на Пърлман, чиито крака окуцяват от детски паралич, и как да се справят с температурата – отнеха „стотици часове”, добавя Ма.

Но когато имате работа с новоизбрания президент на САЩ, не бихте желали да го занимавате с детайлите.

„Не мисля, че да се говори (с него) за стойността на постановката би било от полза”, казва Ма, смеейки се. „Той ни даде концепцията. Ние се опитахме да я разработим”.

Писателят от екипа Ричард Лайби допринесе за тези сведения

Източник: Washington Post, Associated Press



Само регистрирани потребители могат да публикуват мнения. Моля влезте или се регистрирайте за минута.