Автор: Доц.Евгения Симеонова

През 2001 г. една прекрасна идея на проф.Атанас Куртев - Скрябинова вечер, посветена на 80-я рожден ден на видната българска пианистка проф.Лили Атанасова, събра в салона на Национална музикална академия ”Панчо Владигеров” музиканти от различни генерации, свързали своето професионално обучение и творческо израстване с нейното уважавано име. И днес то се произнася с респект от всички.

Малко са хората като нея, толкова непримирими към фалша, към празните външни ефекти в живота и в изкуството. Нейната творческа натура винаги се е стремяла към високите идеали, към истината и съвършенството. Бяхме щастливи да видим отново, както в студентските ни години, нашата обичана учителка да идва към залата, носеща онази специфична атмосфера на достолепие, висок морал и оптимизъм. Вълнувахме се от нейното присъствие наравно със сегашните студенти, доказали чрез своите изпълнения, че прекрасната й школа продължава да живее чрез нейните ученици.

А те са многобройни: истински музиканти, работещи всеотдайно в различни институции и учебни заведения из страната, както и немалка част от които намериха подслон и признание в чужбина. За съжаление това беше един от редките случаи, в които успяхме да я честваме, защото тя не обичаше показността и всячески избягваше суетата и „светския” шум около нейната личност. Две години по-късно тя си замина завинаги от този свят.

Проф.Лили Атанасова считаше себе си за ”щастлив човек”, понеже животът й бе „постоянно свързан с музиката”. Нейното ярко дарование е било високо оценено от академик проф.Андрей Стоянов, в чийто клас постъпва на 13-годишна възраст - нейният единствен преподавател по пиано!

Убедителни и успешни са изявите и на Първото общобългарско състезание за певци и инструменталисти - 1948 год.в България, както и на Шопеновия конкурс във Варшава през 1949 г. Впрочем и до днес големият руски пианист проф.Виктор Мержанов, доайен на Московската Консерватория, (при когото по-късно специализирах) е запазил живия спомен за нейното участие на този престижен форум. В своя разнообразен концертен репертоар тя отрежда специално внимание на Шопеновото творчество, обхващайки различни музикални форми и цикли.

Не случайно Лили Атанасова се нарежда сред най-изявените български шопенисти. Музикалните критици и нейни съвременици определят като един от върховете в изпълнителското й изкуство интерпретацията на фа минорния концерт от Шопен, както и рециталът и от 1972 год, включващ четири скерци и балади. Все още се помнят проникновените изпълнения на друг обожаван от нея композитор – Бетовен. Освен негови солови произведения, подредени в стилни вечери, за първи път у нас зазвучават в интегрално изпълнение десетте му сонати за цигулка и пиано от великолепния творчески тандем на проф.Лили Атанасова и проф.Владимир Аврамов. Тези произведения са записани за Българското национално радио и са звучали нееднократно, както и сонатите на Моцарт и Брамс. Големият изпълнителски талант на Лили Атанасова се разгръща все по-пълно в творбите на Бах, в клавирните концерти на Моцарт, в пиесите от Шуберт, Менделсон, Шуман, както и в творбите на редица български и руски композитори.

Като асистент и основен продължител на школата на Андрей Стоянов, Лили Атанасова обогати това наследство, създавайки собствен стил на интерпретация и методичен подход в работата със студентите. Анализирайки нейната огромна роля за развитието на българското изпълнителско изкуство, стройните й педагогически принципи и постижения, уверено можем да говорим за особената роля на пианистичната школа на Лили Атанасова в историята на съвременното българско клавирно изпълнителство.

Както при най-големите музиканти, уроците при проф.Атанасова бяха истински срещи с изкуството във вечно търсене на най-доброто изпълнителско решение. Много трудно е с няколко щриха да се очертае близо полувековната й дейност в областта на клавирната педагогика, на която тя щедро отдава толкова много енергия.

Една от характерните страни за нейната школа е изключителното й внимание към качеството и характера на клавирното туше. Тя ценеше изключително високо пианистите с подчертана тонова култура и собствен изказ. Никога не се уморяваше да търси заедно с учениците си красивия пеещ звук, да показва легатните умения, да намира подходящия за творбата израз, винаги в съчетание с високи технически познания. Собствените й качества на изпълнител с вкус, с колоритен тон и великолепно чувство за стил, с чиста клавирна техника, изразителност, дълбочина и невероятно чувство за мярка, с ясна художествена конструкция, балансираност, естественост, фина педализация и отявлен стремеж към перфекционизъм са част от нейния пианистичен арсенал, който тя търпеливо ни предаваше. Сега, след години, понякога отварям старите ноти, със запазените в тях забележки.

Вглеждам се отново, за кой ли път впечатлена от музикантското й равнище, продължавам да черпя идеи от нейната изключителна ерудиция. Нейните студенти навярно не са забравили, че на всяка публична изява – продукция, солов концерт или изпълнение с оркестър, се гледаше изключително сериозно. Проф.Атанасова държеше на задълбочената и солидна подготовка, слушаше ни дълго и внимателно. Неусетно минаваха часове, докато преценяваше, съветваше, изискваше. Затова тези изяви се превръщаха в празници за нас, те ни оформяха като артисти-музиканти, интерпретатори.

Що се отнася до конкурсите – национални или международни, макар и като член на престижни комисии, тя имаше особено мнение. Не спираше желаещите да се подготвят за тях (многобройни са завоеванията на нейни възпитаници на различни състезания), но вездесъщата “конкурсомания” беше дълбоко чужда за нея, дори враждебна. Особено се притесняваше за младите пианисти с по-самобитен изпълнителски почерк и по-ранима психика.

Проф.Атанасова винаги се вълнуваше от професионалната, но и от житейската реализация на своите ученици. Колко благородство и човешки жестове на щедрост и съпричастие тя проявява към студентите на проф.Богомил Стършенов, осиротяли след неговата внезапна кончина, но намерили най-топъл прием в нейния клас. Тя деликатно питаше и се интересуваше за всеки от нас, сякаш още веднъж искаше да се увери, че продължаваме да търсим, че не униваме и не спираме своето възходящо развитие.

Винаги държеше да бъде по възможност най-обективна и честна в преценките си, и в колегиалните дискусии, където съчетаваше едновременно критичност, строгост , но и рядка душевна широта във възгледите. Подхождаше към всекиго индивидуално, с тънък психологически нюх. Знаеше как да поощри, да окрили, но - случвало се е - и да “отрезви”, ако това се е налагало. Нейните преценки толкова ни липсват днес, защото те ни бяха и ориентир, и опора, бяха мъдри, и съдържателни, даваха кураж, понеже бяха изпълнени с обич, и симпатия. Нейната почтеност и силен характер, нейната всеотдайност и оптимизъм, голямото й сърце и вяра в бъдещето на голямото изкуство беше нейният начин на живот.

На 15.11.2011г. се навършиха деветдесет години от рождението й. Нека сведем глави и се поклоним още веднъж с дълбока благодарност!



Само регистрирани потребители могат да публикуват мнения. Моля влезте или се регистрирайте за минута.