Само два месеца преди настъпване на юбилейната за Сергей Рахманинов година (през 2013г. се навършват 140 години от неговото рождение), пианистът Атанас Куртев, цигуларят Йосиф Радионов и виолончелистът Анатоли Кръстев свириха негови повече или по-малко известни композиции.

Мястото: добиващата все по-голяма известност напоследък софийска зала БИАД.

Могъщата фигура на гения на Рахманинов става синоним на висшия и недостижим пианизъм, мащабната и богата клавирна звучност, пълнокръвните хармонии, емоционалното вдъхновение и романтичната повествователност, които съставляват най-типичните моменти от неговите произведения.

И все пак, за слушателите остава неизвестен фактът, че Рахманинов не е желаeл да пише за цигулка. Романсът в ре минор за цигулка и пиано, написан на 20 годишна възраст и посветен на негов роднина цигулар, е изключение. Той е типична миниатюра със задушевна мелодия и развит във фактурно отношение акомпанимент като в средния дял авторът напуска спокойния лиричен образ за сметка на емоционално вдъхновеното развитие.

За разлика от почти непознатото първо произведение в програмата, изпълнено от Йосиф и Зорница Радионови, Вокализът оп.34 е репертоарна композиция, която съществува в трансрипция за много инструменти. Причината е впечатляващата с красотата и носталгичния характер мелодия, въплътила в себе си толкова вътрешна, стаена страст, а в други моменти тъга и спокойна лирика. Виолончелистът Анатоли Кръстев и пианистът Атанас Куртев изградиха с вещина противоречивата драматургия на творбата, извеждайки на преден план елегичния образ като основен белег на стила на Рахманинов.

Истински изпълнителски връх на концерта бе интерпретацията на четири клавирни пиеси, писани от композитора през различни творчески периоди. Това бяха две прелюдии из оп.32 и Ноктюрно и Баркарола из „Салонни пиеси“. Всепризнат майстор на тънкостите на руската музика, Атанас Куртев е достигнал завидна зрялост и свобода на тълкуванието с подчертано внимание върху извайването на всеки момент от сложното и сменящо се на много моменти драматургично развитие на произведенията.

Изпълнителският „връх“ на концерта за мен бе интерпретацията на Баркарола оп. 10. Тя носеше изящество, аристократизъм и финес - качества, с които Атанас Куртев е уникален в българската изпълнителска практика. С това произведение бе направен необходимия преход към финалната композиция в програмата: Елегично трио №1.

Както Йосиф Радионов изтъкна в краткото представяне, произведението е написано под влиянието на грандиозното трио „В памет на великия артист“ от Чайковски. Знаменитите епизоди на встъпителната тема, хармонизирани с многогласни и богати акорди в пианото, изменението й в неустойчивата и „блуждаеща“ като хармонична основа реприза и траурния марш в кодата, остават в съзнанието на слушателя с гениалното композиционно хрумване на младия, но оценен от съвременниците си през онова време млад творец.

Тримата известни наши инструменталисти постигнаха логично и убедително изпълнителско покритие на нелеката в ансамблово отношение творба и бяха аплодирани заслужено от многобройната професионална публика в залата.

Концертът даде своеобразно начало на честването на един от най-съкровените автори от епохата на късния романтизъм. Богатото творчество на Рахманинов продължава и днес, 70 години след неговата смърт, да привлича магнетично публиката в залите. А записите от неговите концерти са ценен звуков архив на едно славно време в световната музика, чието значение оценяваме по достойнство днес.



Само регистрирани потребители могат да публикуват мнения. Моля влезте или се регистрирайте за минута.