Включен под този надслов в юбилейния 40 международен фестивал “Софийски музикални седмици”, концертът на пианистката Даниела Андонова представи на българската публика един не особено познат автор. В нашата страна клавирните му съчинения се свързват преди всичко с няколко ярки жанрови пиеси като “Бассо остинато”, “В подражание на Албенис”, или прелюдии и фуги.
Матинето на 21 юни тази година включваше творби от различни творчески периоди на композитора, като лично за мен особено интересни бяха тези от последните години.
Написаният през 2002 г. “Дневник” (седем пиеси за пиано), в които преобладава статиката и абстрактността и “A la pizzicato”, в която пианото се опитва да навлезе в тембровите пространства на струнните инструменти. Тази пиеса е създадена през 2005г.
Ярки и достъпни за по-голямата част от публиката се оказаха 15 пиеси за пиано, появили се още през далечната 1983. Миниатюрите картинно пресъздават моменти от руския бит, както и някои по-особени ладови състояния (”Арпежи”, “Дванадесет ноти”, “Етюд в ла”)
Сонатата за пиано №2 (1996) бе естествената кулминация на програмата и логичен нейн завършек. Импровизационно разпръснатите елементи в първата част, статиката на втората и моторно-токатната трета част изграждат един действен сонатен цикъл, който като стилистика се явява преходен за композитора.
Трудно бихме си представили името и произведенията на Родион Шчедрин в България без това на Даниела Андонова. Превърнал се неусетно в “нейн” автор, посветила години от кариерата си за да навлезе в трудния му стил, тя го пропагандира не само като обикновен професионалист и познавач на музиката му. На пианистката е станал близък вътрешния дух на творбите, тяхната многоплановост и интонационен образ и тя по своему го обича като усещане.
Притежаваща превъзходен технически апарат, владееща до най-тънки нюанси звука на инструмента, премиваща контрастно, но и достатъчно логично в различните състояния, Даниела Андонова приобщи към музиката на Шчедрин публиката си, която чу българската премиера на повечето от произведенията.
Да представяш съвременни творби на преситената от информация публика на 21 век не е лесно, но когато това се прави всеотдайно, с високо качество на интерпретацията и силно сценично присъствие, като това на Даниела Андонова, този до голяма степен просветителски процес се превръща в достойна за уважение и възхищение творческа кауза.
