Рецитал на Димитър Цанев (Клавирни творби на български композитори)

Автор: Александър Василенко

Винаги съм изпитвал известно страхопочитание към процеса на композиране, както и към актуалната сценична реализация на този процес. Като човек, никога непосягал към този най-директен акт на самоизразяване, се възхищавам на куража на композитора да представи пред аудиторията не просто себе си, а своята рожба – „музикалното произведение”.

Не визирам, разбира се, добре познатия наглец - некадърник, спекулант, бутафорен автор. Там нещата са лесни и елементарни от всякаква гледна точка: „събрали сме се тук, за да ме уважите; това е положението, съпричастни сте с всичко, което ви сервирам; много ви здраве – и да ви хареса, и не – така или иначе сте тук...”

Имам предвид твореца, който има какво и знае как да го каже. Такива творци са Драгомир Йосифов, Велислав Заимов, Георги Арнаудов, напусналата ни съвсем наскоро Юлия Ценова. Те несъмнено принадлежат към авангардния елит на българските композитори, имената им са уважавани и творбите им се радват на заслужен интерес.

Тези имена съвсем естествено присъстваха в афиша на рецитала на пианиста Димитър Цанев, състоял се на 22-ри ноември тази година в зала „Филип Кутев” на СБК – София. Същата програма бе прозвучала няколко дни по-рано в АМТИИ – Пловдив:

Драгомир Йосифов – Шест пиеси за пиано (1987)

Велислав Заимов - Дванадесет пиеси за пиано (2008, първо изпълнение)

Георги Арнаудов – Sound Wrappings II (2009)

Юлия Ценова – Triptych For Keyboard (1996)

Този концерт ми даде повод отново да осъзная високата мисия на изпълнителя – интерпретатор като проводник на авторския замисъл, реализатор на сценичното събитие, до голяма степен съавтор. Да се замисля колко е важно творбата да попадне във владението на компетентни, можещи, решителни ръце. Защото съвременната музикална материя е трудно достъпна, тя изисква специфична ерудиция, опит, съпричастност и себераздаване.

Да събереш пълна зала (наистина компетентни) слушатели и да ги приобщиш по толкова убедителен начин към една сложна и обемна програма – това е наистина трудно достижима задача. Димитър Цанев постигна тази цел със завидна лекота и артистично самообладание; не забелязах по време или към края на концерта даже следа от умора или пестене на енергия. А програмата бе изключително разнообразна и трудоемка за изпълнение:

Шестте пиеси на Драгомир Йосифов – кратки, но наситени с находчиви идеи и изискващи изключителна концентрация и реактивност (каква зрялост на композиторския почерк! Тези пиеси са сътворени от едва 19-годишен тогава човек - което обаче не изненадва  хората, познаващи потенциала, ерудицията, творческия мащаб на Драгомир Йосифов).

Цикълът на Велислав Заимов, заел основната част от концертната програма. Замислен и построен като албум от широко застъпени в пианистичния репертоар пиеси, написани с характерни композиторски похвати (Инвенция, Токата, Вариации, Остинато, Сонатина и пр.). Изключително сложна и изчистена фактура, недопускаща никакъв изпълнителски компромис. Редица от пиесите със силно наситено емоционално послание, „изцеждащо” до краен предел съпричастието на изпълнителя.

Sound Wrappings II на Георги Арнаудов – две пиеси, напълно заслужено бързо заели мястото си в репертоара на редица наши изпълнители, изискващи едновременно финес и решителност при звукоизвличането; съдържащи преднамерено послание към интерпретатора да търси свой собствен прочит на музикалната материя. В изпълнението на Димитър Цанев те прозвучаха мащабно, релефно, с намерени многопластови, крайно интересни и ефектни звукови решения.

За цикличното произведение на Юлия Ценова е трудно да се пише. Твърде къса е времевата дистанция от раздялата ни с този голям творец. За Димитър Цанев изпълнението на „Триптих” не бе първо; но бе заредено с особена, трагична емоция – тя пролича в наситената експресия и вглъбеност на изпълнителското послание.

Концертът на Димитър Цанев остави усещането за едно високостойностно преживяване. Внушителна концерна програма, съставена от творби на съвременни български композитори; сложен, пълноценен, разнообразен музикален език; ярка, убедителна и всеотдайна интерпретация – това бяха отличителните черти на запомнящото се концерно събитие.



Само регистрирани потребители могат да публикуват мнения. Моля влезте или се регистрирайте за минута.