По идея на именития наш пианист проф.д-р Атанас Куртев и с активната подкрепа на главния редактор на списание „Артпанорама“- журналистът Николай Миразчийски, култовата до средата на 60-те години на миналия век концертна зала БИАД отново отвори врати като център на интересни музикални събития.

Всичко това не би било възможно без любезното съдействие на Федерацията на научно-техническите съюзи в България, чиято собственост е залата.

Така ставаме свидетели на едно желано, но рядко сътрудничество у нас през тези години- научно-техническата мисъл подава ръка на творческо-артистичната в името на развитието на интелектуалния потенциал на нацията, който особено в днешните времена трябва да съчетава както рационалността на съвременните постижения на техниката, така и освободеността на богатата, устремена към транцедентална възвишеност душевност.

В продължение на два месеца и половина, всеки вторник от 19ч., софиянци и гостите на столицата ще се срещат с известни имена от концертния афиш- Атанас Куртев, Йосиф Радионов, Анатоли Кръстев, Георги Черкин, Александър Василенко, Десислава Щерева и Евгения Симеонова и др. Всички те ще представят произведения от „Славянска музикална класика“, както е озаглавен и фестивала.

Идеята да се представят най-ценните страници от творчеството на значими славянски композитори е много навременна. Обединяването им под такъв надслов в активния концертен сезон, високо ниво на участващите изпълнители и във възстановена като сцена софийска зала дава основание да очакваме сериозен интерес от страна на слушателите. И да си дадем сметка, че въпреки многобройните афиши, заливащи София с покани за какви ли не стойностни или не дотам стойностни събития, представянето във фестивал на значими творби от славянски композитори е като че ли не особено срещано напоследък. А те съставляват основна част от репертоара на всички уважавани световни концертни зали. В множество градове на Западна Европа именно славянската класика набира най-много почитатели сред любителите на музиката. Нека си припомним, че българската музика също съставлява част от това славянско музикално наследство наред с добре познатите ни гениални творби от Шопен, Чайковски, Дворжак, Прокофиев, Шостакович и др. Представянето й в този контекст е гордост за всеки роден музикант.

 

"Музикално откровение за Василия"

Първият от поредицата концерти „Славянска музикална класика“ бе изнесен от вдъхновителя на идеята за провеждане на този цикъл - проф. Атанас Куртев. Пианистът включи в програмата си творби на трима от най-забележителните славянски романтици, които дълги години стоят в центъра на неговите многобройни артистични изяви - Фредерик Шопен, Пьотр Илич Чайковски и Александър Скрябин.

Атанас Куртев е сред най-тънките познавачи на шопеновия изпълнителски стил, сред най-задълбочените интерпретатори на музиката на Чайковски, а изявите му, сценични и научни, свързани с творчеството на Скрябин го нареждат на първо място сред тълкувателите на този стил у нас.

Концертът имаше и дълбоко емоционално посвещение - на неотдавна напусналата ни дъщеря на пианиста-младата художничка Василия Стоилова. На нейната памет и вътрешен духовен мир, големият наш музикант избра знакови в образно-емоционално отношение произведения, които бяха представени от кратък, но въздействащ текст, написан от самия Куртев.

Признат майстор на шопеновия изпълнителски стил, пианистът изсвири някои от най-интимните страници от неговото творчество. Брилянтно-виртуозния, но и затрогващ образ в Импромтю №1 и Фантази-импромтю, различните нюанси на лирична мекота в ноктюрни от ранния, зрелия и късния Шопенов стил, завладяващото с трагизма и отчаянието си Скерцо №3 бяха най-изчистеното въплъщение на музикалния образ на Василия, сътворен от нейния баща.

Атанас Куртев успява да обедини в едно музикалната идея, нейните детайли, цялостната нишка на изграждане и уникалността на настроението във всяка творба. Така този най-популярен по света композиторски стил придобива нови, сякаш неоткрити досега красоти, които докосват истински просветения и далечен на консерватизма слушател.

Мисля, че идеята за циклично сменящите се природни картини във включените в началото на втората част „Годишни времена“ от Чайковски дава най-добрата представа за естестеното развитие на една надарена човешка личност, етапите и трудностите през които минава, творческите постижения, които разкриват моментите на съзряване и възход на един ярък талант.

Крехкостта на малкото кокиче в „Април“, неподражаемото въздействие на белите нощи в „Май“, излятата, „руска“ мелодия на Баркаролата в „Юни“, печалната, внушаваща пустота атмосфера на „Есенна песен“, веселата жанрова картина на „Руска тройка“ и очарователния, галантен валс в „Декември“ - няколко природни и битови картини от руския живот през 19 век, представени със свой собствен интерпретаторски поглед, с проникновено тълкуване на всеки детайл в малката музикална форма.

Александър Скрябин е любим композитор на известния наш пианист. Често чрез претворяването на скрябиновите творчески идеи, той вижда осъществяването на своето житейско верую. Изпълненията на трите мазурки и Трагична поема оп.34 с право се превърнаха в кулминацията на този забележителен рецитал. Магнетизмът на композитор и изпълнител се сляха в едно и очертаха възвишеността на „краткия жизнен и творчески полет“ на Василия.

Концертът на Атанас Куртев се превърна във въздействащ стимул за всички участници в цикъла концерти. Интересната програма, известните изпълнители, включени във фестивала „Славянска музикална класика“, както и зала БИАД, която има славата на перфектна акустическа сцена са достатъчно основание този музикален форум да се превърне в събитие за истинските софийски ценители на голямото изкуство.

На добър час на новото музикално събитие!



Само регистрирани потребители могат да публикуват мнения. Моля влезте или се регистрирайте за минута.