Името на Албена Данаилова стана особено известно сред любителите на класическата музика у нас през последните години, и то напълно заслужено - младата българска цигуларка стана първата жена-концертмайстор в 170 годишната история на Виенската филхармония.
Разбира се, българската публика следи нейното развитие още от студентските й години, а през последния сезон тя убедително се представи, като солистка на Софийската филхармония под диригентството на известния диригент Урош Лайовиц, за което през ноември получи престижната "Кристална лира" за изпълнител.
На 17 декември, цигуларката изнесе рецитал в залата на НМУ "Л.Пипков". На рояла беше нейната майка - известната българска акомпаняторка Виолета Попова, чието дългогодишно майсторство и богата артистична биография са оценени неведнъж от музикалните специалисти.
Рондото D 895 от Шуберт, с което започна програмата на концерта, не претендира да е сред най-успешните негови композиции, но разкрива типичните белези на стила – пространно развита форма и мелодична инвенция. Чест бе за двете изпълнителки, че разкриха най-хубавите страни на авторовия стил - завладяваща емоционалност, прецизиран звук и младежка непосредсредсвеност.
Истинско откритие бе за мен сюитата за цигулка и пиано оп.6 от Бритън. Състояща се от 5 части, сюитата представя един по-особен поглед към музиката на 20 век. Накъсаната, с елементи на алеаторност "Интродукция", късият и не особено ярък "Марш", типичната моторност за века в Перпетум мобиле, съзерцателната и релаксираща "Приспивна песен" и жанровостта на финалния "Валс", изграждат произведение с контрастност на настроенията, многоплановост на образите и интересни звукови решения за двата инструмента.
Двете изпълнителки свириха с онази сценична импровизационност, която създава непрестанен интерес сред слушателите и ги кара да запомнят всеки момент от тази сложна музика.
За разлика от предишните две творби, Соната №3 е достатъчно популярна, има много изпълнения на най-големите светила в световната музика и слушателят има изграден предварително образ на това, което ще чуе.
Албена Данаилова и Виолета Попова тръгват по трудния път на разкриване на най-съкровените и лирични моменти, сътворени от Брамс в това съчинение, мекотата и очарованието на романтиката в нейните най-дълбоки преживявания.
Възторжената публика награди изпълнителките с бурни аплодисменти, откровен израз на възхищение пред двете поколения музиканти в едно семейство, което истински елитарно е изграждало и за в бъдеще ще изгражда европейската музикална култура на България.
