Автор - Александър Василенко

В последно време станахме свидетели на редица ярки, запомнящи се постижения на наши млади пианисти. Някак бързо и естествено възможностите на интернет ни приближиха максимално до събитията и атмосферата на най-значимите международни конкурси – нещо немислимо допреди само няколко години.

Във фокуса на нашето внимание по лесно разбираеми причини попаднаха Пламена Мангова и Евгени Божанов. Тяхното забележително артистично присъствие, най-високата степен на професионализъм, безапелационното творческо самочувствие ни донесоха много незабравими емоции; накараха ни по нов начин - като сънародници - да станем съпричастни към професионалната им съдба.

Актуалните събития особено от изминалите две години ни дадоха всички основания с изострено внимание да проследим изявите на Евгени Божанов (на конкурсите „Ван Клайбърн”, „Кралица Елизабет”, „Фредерик Шопен” – приключил преди броени дни). Разбира се, той има впечтляващи успехи и от предишни конкурси – да спомена само „Святослав Рихтер” в Русия, където се е наложил като едно безспорно явление.

Целта обаче на тези мои разсъждения не е да коментирам тази уникално надарена и реализирала огромния си артистичен потенциал личност.

По-горе изложените събития ми дадоха повод отново да се замисля за човека, който стои до извора на тази блестяща пианистична кариера, преподавателят от ученическите години на Божанов. Името му е достатъчно добре известно и уважавано в професионалните среди – става дума за  пианиста Евгени Желязков, чиято житейска и професионална съдба е трайно свързана с Русе.

Нека веднага уточня, че сме състуденти. Познаваме се отдавна и имам непосредствени впечатления за него като професионалист и като човек. Затова нямам претенции за дистанцирано обективно мнение. Пианистичната биография на Евгени Желязков сама по себе си е впечатляваща. Тя включва много престижни изяви: по време на обучението си (при Жанета Бенун в СМУ – Русе и при проф.Лили Атанасова и Теодора Несторова в НМА – София), той печели награди от национални конкурси, изнася самостоятелни концерти.

Лауреат е на националните конкурси “Димитър Ненов” – Разград и “Светослав Обретенов” – Провадия. От двадесет години Евгени Желязков участва активно в концертния живот на Русе и страната. Изнася самостоятелни концерти, солист е на Русенска филхармония и Младежкия фестивален оркестър при МФ “Мартенски музикални дни”.

Има рецитали с цигуларя Светлин Русев на фестивалите “Мартенски музикални дни”, “Варненско лято” и Коледния фестивал в София. Имал е съвместни сценични изяви с известните музиканти проф. Минчо Минчев, проф. Петко Радев, проф. Георги Спасов, проф. Кристиян ван дер Боргт, проф. Венцислав Николов, квартет “Пристис” и др..

Изнася концерти с певците проф. Павел Герджиков, Мариана Цветкова, Орлин Анастасов, Стефка Минева, Виолета Шаханова и др.. Има записи в БНР, Букурещкото радио и БНТ.

Присъствайки на негови сценични изпълнения, винаги съм се впечатлявал от присъщия на пианистичния му стил перфекционизъм и интерпретаторска честност, напълно изключваща всякаква маниерност и показност. Нищо чудно – доколкото сцената „разголва” същността на артиста – това са и личностните качества на Евгени, които неизменно впечатляват при общуването с него.

А какво да кажа за неговата преподавателска визитка? Ето някои основни щрихи от нея (споменавам само спечелени от ученици награди на национални и международни конкурси, без обща концертна дейност):

Дилян Иванов

  • „Фр.Шуберт” (Габрово) 1999г. - I награда
  • „П.Владигеров” (Шумен) 2001г.- I награда
  • „Земята и хората” (София) 2002г.- I награда

Силвия Кьосева

  • „Фр.Шуберт” (Габрово) 1999 г. - I награда
  • „Фр.Шопен” (Варна) 2001г. - I награда
  • "Мария Юдина” (Санкт Петербург) 2002 г. - III награда

Евгени Божанов

  • „Д.Ненов” (Разград) 1997г. - I награда
  • „Фр.Шопен” (Варна) 1999г. - I награда
  • „Jeunesses  musicales” (Франция) 2000г. - I награда

Други негови ученици с многобройни награди: Мая Анастасова, Светлин Христов, Йоана Иванова, Кристиян Кушчев, Силва Карталийска, Николай Желязков, Константина Тошева и др...

Смятам, че коментарът е излишен. Само бих подчертал, че през 2001-ва година Евгени Желязков е удостоен с „Кристална лира” на СБМДТ за високи творчески постижения в категория „Преподавател”.

Към тази забележително богата и многостранна дейност ще добавя и факта, че Желязков е хормайстор на хор „Проф.Васил Арнаудов” – Русе.

Пиша тези редове точно в Деня на народните будители. Може би съвпадението е случайно, но за мен е изпълнено с дълбок смисъл. Защото  за мен, както и за близките ми хора Евгени до голяма степен е олицетворение точно на този тип просвещаващи личности, които народът ни е ценял и уважавал (поне в миналото).

Той притежава рядкото съчетание на присъщите за будителя черти – висока компетентност, честност, скромност, щедрост и уравновесеност на характера, както и постоянен стремеж към самоусъвършенстване. Вярвам, че и учениците на Евгени Желязков – сегашни и бивши, напълно споделят това мое мнение.

Не се учудвам, че влиянието на подобна личност, съчетано разбира се с атмосферата и традициите на знаковия за нашата култура град Русе, очевидно допринася за подобни резултати – какъвто ярък пример е и върховата изява на Евгени Божанов.



Категории Критика Личности Любопитно Рецитал  •  Няма мнения  •  0 Trackback(s)
Само регистрирани потребители могат да публикуват мнения. Моля влезте или се регистрирайте за минута.