Концертното изпълнение на Ростислав Йовчев "Поетичният и религиозен свят на Ференц Лист" предизвика доста сърдечни и положителни отзиви у Вас, публиката и повече от всякога се получиха писмени отзиви за неговото изпълнение. На Вашето внимание предоставяме още една гледна точка.

                                                                                                                                                                          от Главния редактор на Classical-Bg

Автор: Анелия Господинова

Вечерта на 2 юни камерна зала България за пореден път се превърна в храм на клавирното изкуство, където доц. Ростислав Йовчев с всеотдайност и пълно проникновение потопи многобройната публика в поетичният и религиозен свят на Ференц Лист. Това беше един от многобройните концерти на известният български музикант, посветен на 200г. от рождението на гениалният унгарски композитор.

Програмата беше мащабна и огромна по своя замисъл, дълбочина и философско съдържание. Като един обобщен и изчерпателен образ, разкриващ необятния творчески гений на Лист, който променя всеки докоснал се до него и може би навява мисли за живота и смъртта, светлото и тъмното, подвига на силния и несъкрушим човешки дух и порива към съзиданието.

В този по-сложен и трудно достъпен език на идейното съдържание и форма ни посвети изследването на самият изпълнител, съпроводено с особено яснота, интересни факти и теоретична обособеност, които дадоха възможност на всеки слушател в залата да преведе със собственото си сърце, разум и чувство клавирния звук с писаното слово.

Известните думи, изречени от самия Лист: „Пианото…това е моето Аз, моят език, моят живот…” сякаш продължават да живеят и сега 200г по-късно, но претворени от други ръце, познали възторга и вълнението на необятния клавирен звук, магията на чудните хармонии и бляскави виртуозни пасажи.

Подобно на начални, въвеждащи слова, с които започват някои емблематични книги от свещенните писания прозвуча и първата пиеса от концертната програма „Св. Франциск разговаря с птичките”. Единението на клавирния звук с чистата природа, птичите гласове и уталожващото, омиротворяващо влияние на всевишния дух, ни отправят сякаш препратка към предусещане за вечността.

Естественото и плавно продължение на тази тема последва с „Benediction de Dieu dans la Solitude” – „Божествена благословия сред самотата”, където мотото - цитат на Ламартин „Откъде идва Боже този мир, който ме обзема? Откъде идва вярата с която сърцето ми е залято” се сляха с интерпретацията на изключително спокойствие, сила на духа, упование и преклонение пред Божествената истина.

Със следващата творба на Лист „Pensee des mortes” – „В памет на мъртвите” сякаш слушателя излиза от кръга на съзерцателно-лиричните образи, за да попадне в атмосферата на трагичното, изпепеляващо скръбно чувство. Страшно и мрачно прозвучава в средния дял фортисимото на Псалм 130  - De profundis подобно на траурен марш, изразяващ славата и преклонението пред загиналите души.

Това чувство се засилва и чрез употребата на хроматични последования, а триоловият ритъм създава реминисценции към соната – фантазия „След едно четене на Данте”. Интересен и провокиращ вниманието и мисълта похват е препратката към ритмичната и интонационна структура на първата част от „Лунната соната”. Дали тази пиеса не е своеобразен поклон, паметник съграден от най-пречистени и извисени звуци  предназначен за  онези личности, които са оставили своето влияние върху живота на Лист?

Със следващата пиеса от концертната програма „Cantique d’amour” - "Химн на любовта" Лист ни възвръща към пълнокръвното, пламенно чувство на живота – любовта. Изсвирена с много топлота, съдържателност и проникновена емоция, които тя ескалира в една блестяща и бравурна кулминация.

Обвити в тайнственост и загадъчност, носейки частица от великолепието на величествената природа  - „Кипарисите на вила Д’есте” прозвучаха достолепно, могъщо и завладяващо.

„La lugubra gondola II” – „Траурна гондола II” – ни отправи към един от най-трагичните примери в клавирното творчество на Лист. Творбата беше изпълнена много искренно, съкровено, като своеобразен реквием. На фона на плавния и постоянен пулсиращ ритъм, използван от жанра на  баркаролата, беше откроен интерваловият порядък с почти постоянното присъствие на увеличената кварта, която оставяше усещането за загуба и невъзвратимост.

Просветление и топлота, нотки на най-чиста и съдържателна лирика внесоха със своето изпълнение трансцедентните етюди „Пейзаж”, „Възпоменание” и „Вечерни хармонии”, поднесени изключително прецизно, с най-високо художествено и виртуозно майсторство, обогатени с духовното излъчване на изпълнителя.

Финал на концерта постави последната творба, изпълнена на бис – „Sursum corda”. Когато и последният тон отзвуча, публиката остана за секунди сякаш безсилна... Миг на безмълвие, в който протече най-голяма благодарност към безценните партитури на Лист и неговия изпълнител доц. Ростислав Йовчев.

Геният на Лист, духа на неговото време бяха претворени отново чрез погледа и усещането на също така значим творец, защото да се изсвири и пресъздаде един велик майстор, се изисква също такъв музикант и изпълнител.