Автори: Велислава Карагенова, Светослав Карагенов

„Малкият културен дом“ в Пловдив, Балабанова къща, отново отвори врати, за да посрещне участниците във II Международен фестивал „Дни на музиката в Балабановата къща“. Всъщност, събитието започна почти две седмици по-рано от обявеното време - 06.10-09.10. - по един необичаен, но прекрасен начин – с Песенен рецитал на Красимира Стоянова – сопран и Божидар Ноев - пиано.

Възможността пловдивчани да се насладят на изкуството на прочутото българско сопрано, чиито творчески ангажименти и програма не позволяват да остане в Града на тепетата до октомври, бе причина за този „ранен старт“. Нетрадиционно, но вълнуващо! Вечерта бе изпълнена с не по-малка емоционалност за самата Стоянова, която, както узна публиката, започва своята певческа кариера именно с концерт в Балабанова къща.

Присъствието на две големи имена в българската и европейска музикална култура като Красимира Стоянова и Божидар Ноев е, само по себе си, знаково събитие и гаранция за стойността и сериозността на този млад форум. Артистите поднесоха част от романтичния дух на 19 век, събран в творчеството на вокалните майстори Доницети, Пучини, Чайковски и Рахманинов.

Изящното филиране на тоновете в Пучини, драматизмът при изпълнението на Доницети и естественото поведение на Стоянова на сцената завладяха публиката. Емоционалната градация ескалира във втората част. Песните на Чайковски и Рахманинов вдигнаха хората на крака. Видимо (силно) развълнувана, певицата спонтанно подари последните си изпълнения на пловдивската аудитория.

Като пианисти не можем, а и не трябва да пропуснем изключителното партньорство на Божидар Ноев, музикант от огромна величина, и ролята на неговото „пеещото пиано“. От майсторските курсове на проф. Ноев, които се радват на подчертан интерес сред младите пианисти, си спомням неговото „парадоксално“ звучащо напътствие - „най-трудно е накараш един тъпан да пее“. Изпълнението му в този концерт бе прекрасна демонстрация за скритите, но известни на големите майстори „вокални възможности“ на пианото. Наистина, прекрасен песенен рецитал – за глас и „пеещо“ пиано.

Не по-малко емоции и вълнения поднесе концертът на Камерен ансамбъл „Софийски солисти“, под диригентството на Пламен Джуров. Ансамбълът не се нуждае от представяне пред българската публика. Това е утвърден колектив от елитни изпълнители с богат стилов репертоар и многогодишна активна концертна дейност. И, любопитно, за вече 50-годишното си успешно съществуване, през което изнася над 3000 концерта, ансамбълът свири за първи път в зала „Съединение“!

Представените произведения напълно оправдаха споменатото в творческата биография на съства – „музика от близо четири столетия“ - от „Свещени симфонии“ на Габриели (начало на 17в.) през концертите на Хендел и Моцарт до Бритън и неговата Simple Symphony, написана през 30-те години на 20в. Идеята „барок“ внесе специфична интрига, в която ние, музикантите, прозряхме програмен замисъл: барокът, като реално присъствие, в музиката на Габриели и Хендел; барокът, като тип изпълнител, в лицето на Симос Папанас и маниерът му на интерпретация на Концерт в ре мажор от Моцарт; барокът, като реминисценции в 20в., в творчеството на композитор като Бритън.

След строгото и вглъбено настроение, което създаде музиката на Габриели, много стилно и „подредено“ прозвуча Кончерто гросо N30 от Хендел. Яркото и професионално музициране на двамата млади солисти – Ясен Теодосиев (валдхорна) и Стефан Тодоров (валдхорна), бе в съзвучие с творческите виждания на диригента. В резултат, идеята „кончерто гросо“ бе поднесена по завладяващ начин – динамичен диалог на „соли“ и „тути“.

Особен артистичен акцент в програмата бе присъствието на гръцкия цигулар Симос Папанас. Този млад артист, роден в Солун, още на 16-годишна възраст завършва обучението си по цигулка и музикална теория в Солунската консерватория. В биографията му впечатляват професионалните  занимания с математика и композиция, интересът му към барока.

Последните две ясно проличаха в интерпретацията на Моцартовия Ре-мажорен концерт. Изявената индивидуалност, артистичната свобода и стремеж към независимост се противопоставиха на строгата, по класически ясна и изчистена визия на оркестъра и неговия диригент. Станахме свидетели на стълкновение между „барокова странност“ и експресивност и класическа стройност.

Не отбелязваме това като „минус“ в изпълнението! То представи един неочакван, но интересен, оригинален прочит на тази популярна Моцартова творба, защитен с изключителна виртуозност и музикантско изящество както от солиста, така и от оркестъра! Адмирации заслужават каденците към концерта – богати, сложни, тематично разгърнати, създадени от самия изпълнител, в съответствие с традициите на Моцартовото време.

Simple Symphony на Бритън се превърна в своеобразна кулминация на вечерта. За пореден път трябва да се отбележи заслужаващият възхищение артистизъм, майсторство и музикантски усет на „Софийски солисти“ - музиканти, които не правят компромиси с идеала си за музика!

В днешното забързано време все по-трудно става един културен форум да се отрази в неговата пълнота. Представените два концерта са само част от цикъла, който разгръща фестивала, но дори те са достатъчни да разкрият мащабите му и уважението, на което се радва и най-вече: духовната му стойност.  За това трябва да благодарим на всеотдайността и енергията на неговия организатор и активен концертиращ участник – г-жа Мила Павлова!



Само регистрирани потребители могат да публикуват мнения. Моля влезте или се регистрирайте за минута.