К.Б.: Можеш ли да споделиш с мен какво беше усещането да работиш с Джордж Лукас по тези филми?
Да работиш с Джордж Лукас винаги е било много приятно. За велик иноватор, страхотно креативен илюстратор и голям ръководител, той е много скромен, много достъпен човек. Сега хората ще чуят това и ще кажат, че той е много тайнствен човек, че е недостъпен. Предполагам, че и това е вярно. Когато работиш с него като колега седящ в стаята, той е много непринуден, отзивчив и общува много лесно.
В дискусиите за това как да поставяме музиката към филма, той е много придирчив по някакъв начин. Той би казал: „Музиката може да стане малко по-мощна тук или би могла да бъде смекчена там”, а вие бихте си помислили, че тези идеи са очевидни, и понякога са, но понякога е от помощ те да бъдат изречени ясно. Особено в този взаимен начин, по който общува, той прави процеса много приятен за мен. Когато чу музиката за първи път, той много я хареса, беше окуражаващо – винаги съм чувствал положителна подкрепа от Джордж. Много хора ще кажат „Не отивай в тази посока”; винаги е „Не прави това, не прави онова.”
С Джордж, практиката беше „Точно така, продължавай”. С този тип сработване мисля, че получаваме по-добри резултати. Той усеща тайната на това по естествен начин.
Тогава, когато още не бяхме направили много филми, той беше много опитен кинодеец. Той вля много знание в тях и много знание за това как музиката може да бъде използвана.
Намирах го за приятен, добър комуникатор, добър лидер и опитен кинодеец. Това е чудесна комбинация на добри, позитивни качества.
