В края на месец май на Симфоничния оркестър на БНР гостува руският диригент Марк Кадин по повод световната премиера на новата симфонична пиеса "Вив ла тромб" на българския композитор Георги Минчев. След концертното изпълнение, тя бе записана, а Марк Кадин сподели пред Classical-Bg впечатленията от работата си с музикантите и отношението към съвременната музика в по-широк план.

Марк Кадин е роден през 1965 г. в Украйна. Завършил е руската музикална академия "Гнесини". Работил е към Руския национален оркестър и с най-престижните московски оркестри, сред които симфоничният оркестър на Московското радио, камерният "Московски виртуози". От началото на 2004 г. е главен диригент на Красноярския симфоничен оркестър. Дирижирал е във Франция, Германия, Швейцария, Корея, Япония, Австралия, Перу, Холандия, Белгия и др.

 

Доколкото успях да проследя Вашите визити, Вие сте били у нас 8 пъти. За първи път ли дирижирате българско произведение?

Това е първото ми българско произведение, което дирижирам тук. Щастлив съм, че дирижирам творбата на Георги Минчев. Той е много добър мой приятел от пет години насам. Той е композитор на много високо ниво и владее всевъзможни композиторски похвати. Радвам се, че работя с него!

Кое е уникалното в неговото произведение? Намирате ли го иновативно?

Веднага се сещам за Бритън и неговият “Младежки пътеводител из оркестъра”. За мен Минчев е много подобен, защото можете да чуете всички цветове на оркестъра, всички оркестрови групи в най-добър вид. Той показва всички групи много ярко.

Оркестрацията на първо място ми е интересна: показва различен почерк във всяка група. Второ, музикалните идеи на произведението са съчетание от различни характери, настроения и контрасти между различните състояния - това е многопланова пиеса.

Колко време работихте над нея?

Около 6 месеца, защото партитурата е много трудна за учене и упражнение за диригента, както и за музикантите. Има много технически трудности. Има много фрагменти в различно темпо. Трябваше да го променям внезапно без никаква подготовка – това е много трудно! Минчев беше дефинирал темпата с много конкретни стройности на метронома. Трябваше да запомня всяко темпо – 72, 96… клик, клик (демонсртира – б.а.).

Как се получи после, когато го миксирахте?

Слушах много семпли. Интересно беше за мен да слушам от студиото, защото когато стоя на моето място не чувам толкова добре. За съжаление диригентският пулт е най-ужасното място за слушане. В апаратната чух всичко!

Защо направихте промени по време на записа, които бяха различни от концертното изпълнение в петък?

Георги Минчев реши да изреже някои фрагменти, защото мислеше, че са по-дълги отколкото му се искаше. Това е въпрос на завършената форма на произвението. Не знам, не съм композитор. Не разбирам как композиторите пишат музика.

Не сте ли опитвали да композирате?

Не, аз нямам музикални идеи. Дирижирането ми е достатъчно.

Как бихте сравнили тази музика със сегашните вкусове за модерна музика в Русия?

О, това е много труден въпрос! Русия е огромна страна и има милиони хора и страшно много композитори. В Русия има много различни групи от композитори. Можем да говорим за московското училище. Има много направления.

В последните години не съм дирижирал много съвременна музика, но в началото на моята кариера започнах с нея и съм дирижирал много. Животът върви толкова бързо! Преди 20 години картината на руския музикален живот беше една, а сега е друга. Не съм голям експерт за сегашната съвременна музика в Русия. Разбира се имаме Родион Шчедрин, София Губайдулина, също е модерен и Леонид Десятников. Преди 5 години имаше голям скандал в Болшой театър за негова опера (Говори за операта “Децата на Розентал” или в оригинал “Дети Розенталя” – б.а.).

Кое е било скандалното в тази опера?

Болшой е много традиционен театър. Сюжетът на либретото на съвременния писател, Владимир Сорокин, беше скандален. Леонид Десятников взе неговата книга и написа музиката. Беше малко фантасмагория: паралел на Моцарт, Бетовен… хаос на сцената, не можеш да разбереш какво се случва. Не беше обичайно за Болшой и хората коментираха: “Защо? Толкова е странно! Искаме Чайковски…”

Ами музикантите в Русия? Имат ли същото отношение когато учат ново произведение? Трябва ли да бъдат убеждавани да го свирят? Как се получава комуникацията?

Много е сложна комуникацията между съвременната музика и публиката - хората не искат да я слушат! Концертните зали са почти празни. Може би това е така заради твърде сложния за разбиране за любителите на музиката, дори за музикантите! Свикнали са да свирят класически оркестров репертоар. Когато се сложи съвременно произведение става катастрофа. За професионалистите и непрофесионалистите съвременната музика е проблем. Не им се свири.

Тогава защо да го правим? На Вас доставя ли Ви удоволствие?

Може би този проблем не е от днес… започва от началото на 20 век с професионализацията на композиторския процес. Ушите ни остават “стари”. Албан Берг има произведение, наречено “Лирична сюита” за струнни. Било е отхвърлено преди 100 години с обяснението, че това не е музика!

Каква е Вашата политика на избор на музика в Красноярск?

Имам малко проблем с това, защото за осемте години работа там съм дирижирал почти всичката музика, която исках да дирижирам и сега се налага да да избирам произведения, които не харесвам толкова много. Ние имаме само един оркестър в Красноярск, така че трябва да дам възможност на цялата публика да слуша това, което обича. Едни обичат Чайковски, други Шостакович и т.н. Опитвам се всяка седмица да правя напълно различна програма. Публиката има възможност да избира на кой концерт да отиде.

Обичам да каня много добри солисти. В Русия имаме много пианисти, цигулари, виолончелисти… Не правя програми изцяло с Шостакович например, това е провинциален град. Имаме образователни концерти за деца, юноши и млади студенти, на три нива. Важно е!

Пътували сте много! Кое е любимото Ви място за работа?

София! (смее се - б.а.)

Не, наистина, по отношение на социален музикален живот, дисциплина ако щете…

Не, честно казано, в София имам много приятели. В Русия нямам толкова много приятели, колкото тук в София. Когато става дума за ниво на оркестрите, разбира се, западните оркестри имат по-добър избор на музиканти. Те имат пари, много лесно е да сменяш музиканти: ако например имаш не много добри музиканти, можеш да смениш някого веднага. Има дузини музиканти във всеки град.

Харесвам екзотичните страни като Австралия – страната на мечтите ми! Времето е фантастично, всичко е хубаво!

Харесвам Япония, Корея – на първата ми репетиция с оркестър, когато отидох там да свирим симфония от Дворжак, не можах да измисля нито една забележка, бяха абсолютно перфектни! Като машини!

А какво ще кажете за душата?

Азиатските музиканти не разбират толкова добре руската или славянската романтична музика, но трябва да се разкажат истории за Русия, за снега, за водката… Интересно е, че те винаги слушат много внимателно. Дисциплината в оркестъра е на 120 процента! Обичам Азия! Харесвам много страни!

Как намирате дисциплината в Русия в сравнение с това?

В Русия не е толкова добра, колкото в запада, но мога да си позволя по-строг стил на комуникация в оркестъра. Тук в България съм гост и трябва да бъда дипломатичен за разлика от Русия, където понякога съм малко (стиска въображаеми юзди с юмруци – б.а.)… грозен (смее се - б.а.). Така че не е проблем.

Веднъж преди 8 години един човек от оркестъра имаше проблем с дисциплината и казваше: “Заплатата е толкова ниска, а е трудно да имаме концерти нон стоп…” и му казах: “Ако имате друго място, където да отидете и с по-висока заплата, моля, свободен сте, но ако останете тук, моля…”

Винаги можем да се договорим! Ако не е ясно мога да обясня, но имам нужда от време. За 4 дни е невъзможно да се обясни твърде много, а имахме твърде трудна програма. Оркестъра имаше три нови поизведения и почти никой от оркестъра не ги беше учил. В понеделник беше първия път - поне половината оркестър не беше научил произведенията. Беше ми много трудно да направя тази програма за 4 дни!

Имате пред вид тук ли?

Да, и Чайковски "Сюита" съм я дирижирал поне три пъти, Глазунов също, затова ги знам, но оркестъра... Беше стресов концерт.

Иван Почекин е много добър цигулар, много го харесвам, но трябваше да поканя мой много добър приятел, Андрей Баранов, преди 6 месеца и когато го направих, той отказа и се обадих на Почекин. Вчера разбрах, че е в събота е спечелил първа награда на конкурса “Кралица Елизабет” в Брюксел! Страхотно! Следващият път може да дойдем заедно!

У нас често един музикант трябва да се е доказал в чужбина, за да бъде признат у нас. Налага ли се руснаците да го правят също?

Да. Трябва да ти кажа, че Москва и Петербург не са музикални столици, те са големи музикални провинции според мен, (Лондон, Виена, Мюнхен, Ню Йорк са!), защото нивото на московските оркестри е по-ниско от най-добрите западни оркестри. В Москва имаме поне 10 симфонични оркестри. На високо ниво е един - мосоковкото радио, но ако го стравниш с Лондон симфъни, не е. Те имат пет оркестъра и всички са много добри. Това е моето мнение.

Ще Ви съдят ли за това Ваше мнение у Вас?

В Русия аз не говоря много често за ситуацията, нямам толкова събеседници, с които да я обсъждам. Хората абсолютно никак не се интересуват от това дали московското ниво е ниско или високо. Всеки се грижи за собствената си кариера. За теб може да е интересно, но за тях е само работа.

Не ми е познато, не съм била в Москва и затова ми е интересно.

Не си била? Моля те не отивай! (смее се - б.а.)



Само регистрирани потребители могат да публикуват мнения. Моля влезте или се регистрирайте за минута.