Във вечерта на 15 април 2009г. салона на Софийската градска художествена галерия събра многобройните почитатели на Савелина Кънчева. Пианистка, с изграден в стил на интерпретация и творческо виждане.

Програмата съдържаше както популярни и обичани от публиката произведения - Соната оп.31 №2 от Бетовен, Балада №1 от Шопен и Тарантела от Лист, така и по-рядко звучащи творби, предимно на автори-романтици.

Изпълнителката, която скоро защити докторска дисертация, анализираща сонатите за пиано от Менделсон, ни поднесе задълбочена интепретация на две ранни пиеси на този автор - “Лист от албума” и едночастната соната си бемол минор. Музиката, която на моменти напомня страстта и полетността на Шуман или деликатността на Моцарт бе успешно начало на клавирния рецитал. Пианистката свежо и непринудено музицираше,
разкривайки на своите слушатели малко познати страници от клавирната литература.

Бетовеновата соната ре минор, която се сравнява като сюжетност с Шекспировата “Буря” е един от най-ярките образци на зрелия творчески период на композитора и представлява пробен камък за зрелостта на интерпретатора. Смелите педални решения на някои от епизодите са уникални в техническо отношение и осмислят в съвременен аспект звуковия план на сонатата. Трите части, самостоятелни в своето развитие изграждат във възходяща градация гениалната мисъл на Бетовен.

Трите Шопенови мазурки включени в рецитала разкриват интимната, дълбоко народностна черта в стила на автора, носталгично настроение и тъга към далечната родина и същевременно гениално претворяване на полския фолклор. За изпълнителя остава нелеката задача непринудено и деликатно да поднесе звуковата картина, оставяйки загатнати и едва-едва разкрити моменти на откровение.

В пълен контраст на това настроение е една от най-драматичните творби на Шопен - балада №1. Контрастните моменти в нея убедително се развиват и обединяват в единно цяло, подготвяйки стремителната и мащабна кода, която се явява идеен център на произведението.

Цикълът “Венеция и Наполи” съдържа три контрастни пиеси, които много рядко чуваме да звучат заедно на концертния подиум. Мечтателно напевната “Гондолиера”, следвана от речитативно-свободната “Канцона” и стремителната жизненост на “Тарантела” създават италианска картинност и свежест, изградени с виртуозност и лекота от майсторското перо на Ференц Лист. Достоен и ефектен финал на всеки концерт.

Пианистка с превъзходен технически апарат, свобода на мисленето и фантазия в изграждането на формата, Савелина Кънчева постигна своите “върхове” в мазурките на Шопен и тарантелата на Лист. Гъвкавостта на воденето на мелодията я разкрива на слушателите като предпочитано романтичен тип пианист. При това на инструмента в СГХГ, който в никакъв случай не помага на изпълнителя.

Надяваме се да я слушаме по-често на концертния подиум, както в този така и в съвременен репертоар, където точността и активността на изпълнението и я правят търсен и предпочитен пианист от композитори като Васил Казанджиев, Милчо Левиев и др.