Заляти непрекъснато от информация за различни концерти, които често не ни впечатляват с нищо друго, освен с лъскавите и добре оформени рекламни материали, като че ли трудно се ориентирахме предварително в качеството на поредния концерт, за който ни канеше непретенциозния афиш на Агенция “Музика”.

Бетовенов рецитал на Елена Иванова, включен в цикъла “Млади изпълнители”. Амбициозна програма, която не всеки се наема да представи пред строгата софийска публика, която напоследък като че ли отвикна от стилни клавирни рецитали. Програма, често непреодолима бариера не само за млади, но и за намиращи се в зенита на славата си изпълнители. Клавирен стил, любим на широката публика, но ставащ достояние на малцина пианисти, които задълбочено подхождат към трудната класическа фактура.

Затова удовлетворението на неособено многобройната, но отзивчива публика към прозвучалата музика на Бетовен на 14 април в камерна зала “България” беше истинско. Четири цикъла от зрелия период на композитора, при това някои от тях рядко изпълнявани.

Сонатата оп.31 №1 - сол мажор е от първите творби на автора, които прокарват проекция към новия музикален език на романтичната епоха. Въпреки всички типични стилистични особености на зрелия стил на Бетовен, в нея можем да чуем теми напомнящи Шуберт и Росини.

Дългата и контрастна втора част поставя нелеката задача на изпълнителя да изгради в единна линия всички търсения на композитора. А “дивертиментният” финал непринудено обединява всичко.

Вариации “Ероика” са типични за зрелия стил на композитора - ясна, конструктивна мисъл, контрастно съпоставени епизоди, лирично откровение в бавните и устремно развитие в бързите вариации. Полифоничната изчистеност във фугата, която кулминационно изгражда финала на творбата.

Багатели оп.33 - ярък образец на Бетовеновата миниатюра, изчерпваща във всеки детайл същността на композиторската мисъл. Линеарно водена мелодика, самовглъбяване в бавните и емоционално обагрени багатели, и драматичност или жанровост в бързите.

И за финал - една от най-мъчните в стилово отношение сонати - оп.111. Писана в късния творчески период на композитора, тя е една реминисценция на класическата ясна и логична мисъл, особено ярко изразена в първата част и спокойно и пространно развита във вариационната форма на финала, включвайки всички елементи на стила, който смело отправя проекция към по-късни епохи.

Позволявам си да отбележа всичко това, за да подчертая изключителните трудности в интерпретацията пред които се изправи младата Елена Иванова. Притежавайки завидни технически умения и великолепно сценично присъствие, нейното изпълнение беше изчистено като за запис.

Естествено не е само това, което удивлява. Проникновеното тълкуване на композиторската мисъл, с присъщите типични контрастни съпоставяния, ясната логика на мисълта и особено въздействащите на слушателя бавни епизоди показаха зрялостта на пианистката, въпреки нейната младост.

Обикновено, изпълнителите на нейната възраст впечатляват с бързина и сръчност, докато при Елена Иванова звуковата и агогическа пластичност

и задълбоченото познаване на трудния Бетовенов стил са качествата, които я издигат над тривиалността на ежедневните софийски концерти и ни карат да отбележим тази изява като събитие в културния живот на столицата.

Ако мога да отбележа изпълнителски връх в тази така достойно защитена програма, то това е изпълнението на багателите оп.33. Всичко се изливаше естествено, без пресилване, редуващо сменящия се характер на миниатюрите.

А също така рядко можем да чуем така концентрирана и динамична интерпретация на соната оп.111, чиято втора част изчерпа не само развитието на сонатната форма, но се превърна и в съдържателен и логичен край на концерта.

Несъмнено бъдещото развитие на Елена Иванова ще допринесе за още по-проникновеното вникване в различни стилове и автори, като внесе малко повече благородство в градирането на силните динамики.

Носителка на награди от много национални и международни конкурси, Елена Иванова продължава образованието си във Виена. Надяваме се, че трудните условия за културата в България няма да се окажат непосилни за нейното по-често явяване на концертната сцена у нас, за радост на ценителите на истински стойностното и непреходно в българската култура.



Само регистрирани потребители могат да публикуват мнения. Моля влезте или се регистрирайте за минута.
Следващо заглавие: Клавирна музика в галерията
Предишно заглавие: Интервю с Петко Димитров