В зората на тазгодишния фестивал „Нова българска музика” музиканти и журналисти участваха в пресконференцията, дадена от председателя на Съюза на българските композитори Велислав Заимов и членовете на управителния съвет Димитър Николов и Сашо Младенов.
На нея бяха засегнати фундаментални въпроси за състоянието на българската музикална култура. И въпреки трудностите (фестивалът е изцяло финансиран от съюза), ние българите отново ще се радваме на истински национален културен празник.
В съюза кипи трескава подготовка. Солисти и състави целодневно изпълват със звук стаите на зданието. В рамките на 18 концерта, в програмата са включени всички нови и неизпълнявани на сцена произведения.
За разлика от преди 25-30 години стиловете и изразните средства са най-разнообразни. „Живеем в интересно историческо време” – коментира Димитър Николов.
Благодарение на симфоничните оркестри на Пазарджик, Враца и Плевен, които от години участват активно във фестивала и работят целогодишно, ще имаме възможността да чуем и съвременната симфонична музика.
„Имаме разбиране от музикантите - заплащанията са символични. Хората не го правят за пари.” – подчертава Димитър Николов. – „В България има общество, което вярва в новата музика.”
Творбите не са поръчкови, както е била практиката преди години. "Вие виждате съюз от идеалисти, които пишат за идеята" - подчертава Николов.
„От информацията която имаме, нашите композитори имат своето място в световната музикална култура и няма нито една причина да имаме чувство на малоценност в този аспект” – заявява Младенов.
„Освен че представя произведенията за първи път, СБК е и културно средище, което създава отношения между изпълнители и публика”
- казва Анастасия Детистова-Абаджиева, I цигулка на квартет „Хорс” (Първият български квартет запазил се цели 18 години в първоначалния си състав) – „Искаме да изсвирим всичко, защото иначе няма да можем да разберем как ще просъществува в бъдещето.”
„Отговорността на изпълнителя е много голяма” – изтъква Росен Идеалов, кларинетист, преподавател и участник във фестивала - „защото музиката може да не стигне до слушателя в този вид, в който си е представял композиторът.”
„СБК е най-големият производител на камерна музика в югоизточна Европа” – разказва Сашо Младенов – „Концертите се записват по технология, която позволява да звучи като студиен звукозапис, а не концертен. Качеството е много добро. Произвеждаме в малки серии - не е нещо, от което можем да печелим. Справяме се сами.”
"Творческите съюзи от последните 2 десетилетия се третират като плод на тоталитарната система и социалистически начин на мислене. СБК, който е създаден много преди социализма се третира по този начин. Това отношение е много удобно, за да бъде отказана подкрепа. Има хора на високи административни постове " - акцентира Младенов - "които смятат, че ако това изкуство си струва, то самό ще намери своя път. Самό може да си намери път само фолклорно изкуство."
За сравнение, близката до нас в много отношения страна Румъния, провежда по два фестивала годишно: 30 концерта през месец май и 6 през декември. Миналият септември, на фестивала на името на Енеско в Букурещ, в продължение на 1 месец са изпълнени 78 концерта, на които са участвали музиканти от цял свят. Това е било възможно със съдействието на румънските институции: Музикална академия, Министерство на културата, Национално радио, Национална телевизия, Атенеум (аналог на НДК), община Букурещ и др.
СБК има контакти с немалко композиторски организации, които се обръщат към нас българите за културен обмен, но възможностите на другите организации в други държави са сравнително малки.
„Изглежда абсурдно на пръв поглед” – коментира Велислав Заимов - „но там има други механизми, които вършат тази работа – чрез националните радиостанции и телевизии, национални филхармонии, фестивали за съвременна музика, а не чрез композиторските организации (които са неправителствени организации).”
Такъв обмен се извършва най-често по националните радиостанции, както е било и у нас преди съкращенията. „У нас имаше програма „Орфей”, която излъчваше часове сериозна музика” – продължава Заимов – „Имаше специални предавания само за българска музика.”
„Във Франция има закон, според който 40 % от музиката по радиата, трябва да е френска, незвисимо от кой жанр е тя” - допълва Димитър Николов – „У нас няма закон, който да защитава присъствието на българската музика.”
„При нашите обменни концерти ние изпълняваме чужди автори, а те съответно изпълняват наша музика там. Наши автори са канени многократно зад граница (разбира се пътя трябва да си го поемем), но това не може да продължи безкрайно” – подчертава Заимов - „трябва и ние да направим същото. Един фестивал организиран от съюза както го правят румънците, би ни развързал ръцете в този обмен, но ние не можем да го финансираме. Тези фестивали се финансират от съответните държави. Това е въпрос на ценностна система.”
Съвременната музика е много специфична сама по себе си и е трудна за финансиране, тъй като изисква известна подготовка на слушателя.
„Няма спонсор който да е толкова добре навлязъл, че да спонсорира нещо непознато. Това е инвестиция в бъдещето. Много по-първосигнално е да се спонсорира „Лебедово езеро”, което е доказало във времето, че събира публика, но да се финансира съвременна музика е рисково. Иска се голяма далновидност и ценностна система. Изисква се познание, защото тези, които дават продукта могат да злоупотребят.”
Министерството на културата е подпомагало проекти частично (10-15%) в минали години. Те дават половината от средствата, които съюзът отчита.
От съюза са кандидатствали също и за средства по програми от европейската общност. „Те така са направени, че да не станат” – коментира председателят – „Ако проектът е одобрен частично, той се проваля, защото вие не можете да си позволите да покриете останалите разходи.”
„Това, което Министерството на културата трябва да направи, е не да дава пари, които то няма, а да уреди законодателно няколко въпроса: Първо въпроса за творческите фондове: навремето творческите съюзи съществуваха благодарение на този закон. Те не са били финансирани пряко от държавата.” – припомня Заимов – „Това е един много умен закон – ‘Джагаров’. Този закон не е отменен, а разпоредбата за отчисленията е отменена от Върховния административен съд, тъй като законът противоречи на конституцията.
Противоречи й, защото се отнася само до старите 7 „тоталитарни творчески съюза”, както те ги наричат, а сега неправителствени организации, (организации с нестопанска цел има вероятно 4 цифрено число). Този закон се състои в това, че определени стопански субекти са задължени да отчисляват много мизерни проценти зависимост от това, каква е дейността на съответните съюзи. Например: Ние получавахме средства главно от заведения за обществено хранене. Ако всяко заведение към днешна дата направи отчисление по 1 стотинка на ден и ако предположим че те са 100 000 в държавата, а те са повече, ние ще получим 365 000 лв. за една година, с което ще обезпечим дейността си, но трябва да се промени и търговския закон.”
Въпросът за авторското право се оказва друга спънка за разпространението на музиката: „Авторското право е пъклен план срещу изкуството и културата.” – възнегодува Заимов – „70 години след смъртта си авторът е защитен. За да използвате произведение или да го изпълнявате, трябва да вземете негово разрешение или да начислявате авторски права, а ако те са на другия край на планетата, реципрочно, от нашата организация за авторско право трябва да се свържат с бразилската например. Понеже хората предпочитат да си нямат главоболия, те казват ‘Това няма да се свири’ - има три случая, в които прозведение е сваляно малко преди музикантите да излязат на сцената.”
Освен това съществуват и сродни права – изпълнителят има също право. Ако желаете да излъчите творба на жив автор, налага се да получите разрешение от изпълнителите. Изпълнителските права имат давност 50 години. Представете си какво усилие е да издирите данните на всички изпълнители „живяли на земята” или техните роднини, ако те не са между живите...
След всички усилия остава и въпросът с нотите. Издателите също искат своето, особено когато излезете в чужбина. Ако сте направили копие, „вие ограбвате издателя”.
„Днешното поколение няма откъде да купи нотен материал.” – казва Заимов.
Книжарницата към съюза на композиторите на ул.”Иван Вазов” No.2 е от малкото места, където можете да намерите оскъдните издания на съюза.
Това, което обикновеният човек може да направи сега в подкрепа на българската култура е да посети и оцени живото изкуство, заемащо място на сцената на съюза в следващите два месеца. Вход свободен.
