В северната част на Германия, близо до датската граница, в столицата на провинцията Шлезвиг-Холщайн, Хузум, се намира ренесансов замък, в който ежегодно от 1987г. се провежда фестивал за ценители, посветен на рядко изпълнявани творби за пиано. Неговият създател, немският пианист Петер Фрунджиян, бе гост на първото издание на фестивала на Людмил Ангелов „Пиано екстраваганца”.

Най изтънченото изпълнение за мен на фестивала бе негово дело. Освен, че рядко чувам напълно безгрешни рецитали, неговото изпълнение блестеше с фин и изравнен звук, поднесено в сдържана и по немски емоционална, улегнала интерпретация от най-висока класа!

Classical-Bg се срещна с него специално за Вас, читателите и ето какво сподели той:

 

9.10.2011г.


Изпълнението Ви снощи беше фантастично! Как се чувствахте?

Беше вълнуващо, както видяхте мястото… Всичко беше уредено добре, също и възможността за репетиции, сградата...

На горния етаж ли  се упражнявахте?

Да, свирих на Петроф (роял – б.а.) предишния ден и след това на концертния инструмент (Ямаха – б.а.).

Хареса ли Ви този инструмент?

Да, но се наложи да се пригодя към усещането на клавишите (свирейки), защото Ямаха е малко различнен от Стайнуей.

Значи имате Стайнуей?

Упражнявам се на Стайнуей.

А защо го предпочитате?

Не знам. Опитът ми показва, че обхваща всички технически възможности, но съм сигурен, че има и други хубави инструменти. Човек трябва да има шанс да опита по-интересните Блютнер, Стайнгрейбър... Има и други хубави марки!

Смятате ли, че репертоарът от снощи Ви описва най-добре (в музикално-стилов смисъл – б.а.)?

Да. Репертоарът изразява интереса ми, начинът, по който прекарвам времето си, защото обичам всички тези шедьоври. Когато отделям време за учене и изпълнение на нови пиеси, избирам точно тези, с цел разширяване на познането върху пианистичната литература.

Например: Първата половина (от концерта – б.а.) изпълних Цемлински и сонатата от Корнголд, която е посветена на Цемлински. Невероятното в случая е, че той е бил само 13 годишен, когато е композирал сонатата... с такива грандиозни акорди: фантастична е! Интересно е също така, че е била изпълнена точно преди 100 години на 13 октомври. Премиерата е била дело на Артур Шнабел в Берлин.

Има връзка между тези композитори. Те са принадлежали на движение, което не достига до атоналността или 12 тонната система.

Александър фон Цемлински, чиято сестра е била омъжена за Шьонберг и те добре са се познавали, не се отдава на атоналността. Шьонберг казва, че и времето на Цемлински ще дойде един ден!

Втората част, която изпълних беше Шопенови вариации от Бенцон. Интересно беше, защото отправната точка е Шопен, но вариациите съвсем не са Шопенови, те са по-скоро близки до Карл Нилсен, датски композитор, който е бил негов учител.

Също така имам афинитет към Игнац Фридман, който е бил най-популярен като легендарен пианист, но е бил открояващ се композитор заради ценните си виртуозни и поетични произведения.

Доколкото разбирам в ежедневието, обикновено когато избирате музика, търсите незипълнявани композитори!

Основател съм и артистичен директор на фестивала в Хузум, Германия, което сега празнува 25тата си годишнина.

Интересно е да наблюдението върху изминалите 25 години. Как се разви Вашият фестивал?

Идеята беше като узряла ябълка, падаща на земята. Концепцията беше добра, защото имахме 8 концерта на седмица, което е сбито като пакет. Не е само един концерт, с непознат репертоар, който публиката не би посетила. Идеята беше да съществува възможността хората да посетят повече концерти: те щяха да посетят вероятно 3-4 концерта, а пък много редовни слушатели щяха да посетят 8, така че се получаваше Gesamtkunstwerk!

Това е термин, който Рихард Вагнер е намерил за оперите си: пълна концепция за произведение на изкуството, включваща музикален театър, костюми и текст (той също е създавал сам либретата за оперите си), така че го наричаме “цялостно произведение на изкуството”!

Ако посетите цялата фестивална седмица, ще усетите всички аспекти на различните рецитали и творби.

Само пианото ли е акцентът? Няма ли да включите камерна музика?

Все още не. Понякога имаме две пиана. На два пъти вече имахме, но това не е лесно, защото нямаме два концертни рояла.

В търсенето си през годините излизали ли сте извън тоналната музика в презентирането си (във фестивалната програма – б.а.)?

Не. Имаме примери за съвременна музика, но втъкана в разнообразни съставни програми. Имали сме интересни сонати–“крайъгълни камъни” в репероара на 20 век като (Елиът - б.а.) Картър или по-малки пиеси от Жан Бараке. Пинистичната литература е толкова обширна! Бих искал да разширя познанието за нея!

В България казват, че има отдръпване от тази музика като хоби...

Мисля, че има истина зад това твърдение.

Когато българският музикант казва, че е животът е труден и че иска повече (сценично - б.а.) внимание, питам се, до каква степен е валидно това и за вас?

Според мен човек може да направи нещо в своя подкрепа. Може да се направи повече в училищата, в програмата на радио станциите както и в пресата, защото познавам цялото това развитие. Един ден (в Германия – б.а.) спряха да правят ревюта на концерти. Сметнаха, че не е толкова важно да отразяват класическата музика във вестника.

Кога се случи това?

Тенденцията започна някъде през 70те-80те години, както и музикалното обучение в училищата - когато ходех на училище имахме музика през всичките години. Знам от пианисти – гимназисти, че сега имат крепостно обучение до 7-8- клас! Това не е добре!

Не е хубаво, че класическата музика съществува само в специализираните радио или културни програми, но ако бяха смесени с нормалните програми, би било добър начин за пропагандиране на музиката и същевременно да има всякакви теми: рок музика и класика едновременно, но ся я пуснали на специализираните програми, където е отделена.

А какво ще кажете за интернет медиите?

Това сигурно е възможност, защото можете да попаднете на тях, но зависи от инициативата на човека.

Разкажете повече за това как се запознахте с Людмил и как Ви покани на неговия фестивал?

Веднъж беше чул една програма, която организирах с една певица, с интересен музикален текст от Йозеф Маркс, (Той е бил много продуктивен композитор на песни в Австрия и е писал обширни клавирни партии.) и ме покани на фестивала си в Толедо, сигурно преди 6-8 години.

Той свири един път на фестивала в Хузум също така.

Какво знаехте за България преди да дойдете?

Не много, защото не съм идвал преди, но сега срещнах много дружелюбни хора и тук има много хубава атмосфера!

Запознати ли сте с творчеството на български композитори като Владигеров или някой друг?

Да. Людмил е свирил някои от тях. Те бяха на нашите рекламни дискове на фестивала, но също и в изпълнение на друг пианист, който свири често в Тусон, сега набиращ световна популярност, Марк-Андре Амелан. Той изпълни Сонатина концертанте от Владигеров. Ние правим селекция – едно или две произведения от всеки изпълнител и правим диск.

Имали ли сте други български изпълнители освен Людмил?

Не.

Какъв тип изпълнители търсите при Вашия подбор на участници? Какви качества търсите?

Имам усет да разпознавам дали интересът към репертоара е искрен или е само заради желанието им да участват във фестивала. Те трябва да знаят нещо повече и да предложат само солидни програми. Трябва да са запознати добре с репертоара.

Имал съм пианисти, които свирят два или три пъти и казват: „Какво да изсвиря? Предложи нещо?”. Те имат други необичайни идеи и аз играя роля на задкулисен инструктор в съставянето на програмата.

Но все пак, може би трябва да ги чуете?!

Зависи от различни параметри. Не мога да дам рецепта. Трябва да е комбинация. Понякога ме обвиняват, че предлагам много малко жени-изпълнители. Трябва да балансирам. За съжаление има повече мъже досега, но трябва се постарая да поканя повече жени!

За мен главното е владеенето на звука. Имам опит с толкова много пианисти от фестивала! Истински случай от миналото лято: Бях поканил много добър пианист, вече беше свирил 3-4 пъти. Изсвири всички ноти, но с безличен звук, между мецо форте и фортисимо през цялото време. Беше изморително. Много рядко стихваше до пиано или пианисимо. За мен това е скучно. Трябва да бъде по-пъстро и интересно откъм звук.

Скрябин е казал: „Дори фортисимото трябва да звучи  обло, пълно и гладко!”

Важно е ухото! Понякога се чудя защо музикантите не забелязват грозното форте, което свирят. По фортето ще ги познаете!

Имате ли любимци сред Вашите изпълнители?

Марк-Андре Амелан! Той е свирил 14 пъти. Сега е 50 годишен, на върха на кариерата си. Ще свири за първи път с Берлинска филхармония. Беше посветен в рицарство! Ще свири Синфония концертанте от Шимановски на 27 октомври в Берлин.

 

Original version:

9.10.2011г.

Mariya Chernookova: It was a really fantastic performance last night! How did you feel about it and your visit in Bulgaria?

Peter Froundjian: It was exciting if you see the place there. It was a good setting, also the possibilities with practicing, the house…

Did you practice on the upper floor?

Yes, I practiced on the Petrof the day before and then on the instrument of the day…

Did you like the instrument?

Yes but I needed to accommodate my feeling at the keys (the playing), because Yamaha is a little bit different from the Steinway.

So, you own a Steinway?

I practice on a Steinway.

Why do you prefer the Steinway?

I don’t know. I have the experience that the Steinway was encompassing all the possibilities but I am sure there are other good instruments. One has to have the chance to play more interesting  Blüthner, Steingraeber… There are other good firms and labels!

How about what you played last night: would you say that this was a repertoire that expresses you in a best way?

Yes. This repertoire expresses my interest, the path to spend my time, because I like all these masterpieces. When I spend my time to learn pieces and perform, something I can do for the extension of the knowledge of the piano music is to chose works as these pieces.

For  example, the first half I played the sonata by Zemlinsky and the sonata by Korngold which was dedicated to Zemlinsky. The incredible thing was that he was 13 years old when he composed the sonata, with such big chords: fantastic!

It is also interesting that the sonata was first performed just 100 years ago on 13th of October. It was premiered by Artur Schnabel in Berlin.

There is a connection and these two composers belong to a section which did not go further to atonalism or 12 tone music. Alexander von Zemlinsky, whose sister was married to Schoenberg and they were good acquainted, did not go further in atonality. Schoenberg said that Zemlinsky’s time will come one day!

The second part I played Bentzon’s Chopin variations. It was interesting because the starting point was Chopin but the variations were completely not Chopinesque they were more like Karl Nielsen, this Danish composer who was his teacher.

I also have affinity for Ignaz Friedman who was best known as a legendary pianist but was a distinct composer because he composed very rewarding, virtuosic and poetic pieces.

In your regular life when you choose music, as far as I know,  you seek unperformed pieces!

I am founder and artistic leader of the festival Husum in Germany which has its 25th anniversary.

It is very interesting to have an observation on how those 25 years had passed for you! How did your festival develop?

The idea was like the ripe apple that fell down the earth. The conception was good because I had eight concerts in a week, which was a compact package. It is not only one concert that, with unknown repertoire, people would not come. The idea was that it had to have the possibility that people attend more concerts! People would attend 3-4 concerts possibly so that also many regulars will attend all 8 concerts so this comes to be Gesamtkunstwerk!

It is a term that Richard Wagner said he wanted his operas to have the whole conception of work of art, with music theater, costumes and words. He also created the librettos of his operas, so we call it the whole work of art! Gesamtkunstwerk!

If you attend the whole festival week, you can experience all the aspects of different solo recitals and different works.

Is it piano only? Would you include chamber music?

Not yet. Sometimes we have two pianos. Two times we’ve got two but this is not easy to do because it is not two concert piano grands.

In your search through the years have you gone away from tonality in presenting music?

No. We also had examples of very modern music too but incorporated in various assembled programs. We had interesting sonatas-cornerstones of the 20th century: repertoires like (Elliot – a.r.) Carter or smaller pieces by Jean Barraqué. The piano (literature) is so vast - it is incredible! I would like to extend the knowledge of the repertoire therefore.

In Bulgaria they say there is recession, people abandon this music as a hobby…

There is a truth behind that I think.

Whenever a Bulgarian musician says “It is a hard life and we like to have more attention”, and “In Europe it is the same thing”. I wonder to what extent is this true?

In my opinion one can do something against this. One could do more in schools, in the radio stations in the programs and one could do something in the press because I know all this development. One day they stopped reviewing concerts or take it back. They did not find it so important to report the classical music to the newspaper.

When did this stop?

Perhaps in the 70s - 80s. Also the music education in the school… When I went to school we had music every year but I know from piano people in the gymnasium - they have castle music education until 7-8th grade. That’s not good!

It is not so good that classical music is only on special programs on the radio, only on cultural programs and is not mixed with the normal program. It would be a good thing to present music on radio programs which have all subjects – rock music and also classical music, but they have put it on special channels that classical music is put aside.

How about the internet media?

Perhaps this is a possibility because you are able to come on these sites but it is up to you!

Tell me more about how you‘ve met Ludmil and how he invited you to this festival.

One year he had seen a program which I had with a singer, with interesting text music and composers like Joseph Marx (He had been a very prolific songwriter in Austria and had very extended and very interesting piano parts.) so he invited me to his festival In Toledo, perhaps 6-8 years ago.

He also played in Husum once.

What did you know about Bulgaria before you came here?

Not much, because I haven’t been here but now I met only very friendly people and it is a good atmosphere here!

Have you ever encountered any Bulgarian composers like Pancho Vladigerov f.ex. or someone else?

Yes. Ludmil played some of them. They were also represented on our cd, but so did another pianist who plays often at Tousson, now getting world famous Marc-Andre Hamelin. He played Sonatina concertante by Vladiguerov and this is on one of our representative cds of the festival. We choose one or two pieces from every pianist and make a cd!

Do you have other Bulgarians performing at the festival, except for Ludmil?

No. What kind of performers do you seek when you invite pianist to come over? What qualities do seek in them?

I have a sense to recognize whether their interest in this repertoire is genuine or it is only because they want to perform at the festival. They should know a little bit more and offer only substantial programs. They should be acquainted with the repertoire.

I have had some pianist play two times, tree times, after that they say: ”What can I play? Can you propose what I could play?” They have other unusual things in mind and I act a little bit in the background as an instructor with composition programs.

But still you need to hear those people!?

It depends on different parameters. I cannot give a receipt. It should be mixed. Sometimes I’ve been accused of offering very few women pianist. I have to balance. Unfortunately there are more men until now but I need to strive to get more female pianists!

For me the main thing is the handling of the sound. I have experience with so many pianists at the festival! Actual experience from last summer: I had a pianist who was very good - he played 3-4 times already. He played all the notes right but with a grey sound, between mezzo forte and fortissimo all the time. It was tiring, very seldom he came down piano or pianissimo. This, for me, is boring. It needs to be more colorful and interesting in terms of sound.

Scriabin ones said “Even the fortissimo should sound round and full and smooth”

It is the ear! Sometimes, I cannot understand why the musician is not aware of the ugly forte he/she is playing. You should know them by their forte!

Do you have favorites among the performers?

Marc-André Hamelin! He had performed 14 times. He is now 50 years old, in the peak of his career. He will perform for the first time with Berlin Philharmonic. He was granted a knighthood! He will perform Sinfonia concertante by Szymanowsky on the 27th of October in Berlin.



Само регистрирани потребители могат да публикуват мнения. Моля влезте или се регистрирайте за минута.