По повод концерта на 30 септември от фестивала "Пиано Екстраваганца" в залата на Военния клуб (с участието на Елмира Дърварова, Иржи Барта, Даниел Дел Пино и Людмил Ангелов), празнуващият юбилей малко по-късно тази година композитор, Николай Капустин обеща и написа няколко реда за читателите на Classical-Bg в приятелски поздрав от Русия.

Николай Капустин е роден на 22 ноември 1937г. в Горловка, Украйна. Изучава пиано с Аврелиян Рубак (преподавател също на Владимир Хоровиц) и Александър Голденвайзър в Московската консерватория. През 50те години на миналия век придобива популярност като джазов пианист, аранжор и композитор, съчетавайки класиката и джаза в неговите композиции.

Той е автор на 20 сонати за пиано, 6 концерта за пиано, инструментални концерти за други инструменти, вариации за пиано, концертни етюди за пиано и др.

Издаван е от руски и японски звукозаписни компании, и популярни пианисти като Стивън Озбърн и Марк-Андре Амелан са издали дискове, посветени на него.

 

Кое се появи за Вас първо: любовта към музиката или любовта към джаза? 

Нямаше как да се влюбя в джаза по-рано от класиката по простата причина, че никога не съм и подозирал за съществуването на алтернативна музика, докато не напуснах Украйна и не се преместих в Москва, когато бях на 15 години. Преди това думата "джаз" беше неизвестна за мен.

Когато се връщате назад в спомените си, кой е любимият Ви период на артистично развитие?

Най-плодотворният период в живота ми започна, когато спрях да работя в оркестри (между другото с оркестъра Олег Лундстрем (най-стария признат джазов оркестър в Русия - б.а.) посетихме и България). И така, чак през 1984 станах напълно независим, но рабира се и преди това не съм бездействал.

Как бихте описали Вашия стил в най-новите Ви композиции? По какъв начин смятате,че се е променил?

Стилът ми се менеше в зависимост от това, в какъв тип оркестър съм работил в качеството си на солист-пианист в даден период от време. Отначало това беше джазовият Биг Бенд, след това symphojazz: напр. Биг Бенд + струнни. Смяната на оркестри силно влияеше както на стила на оркестрацията, така и на характера на музиката изцяло. Но с прекратяване работата ми в оркестри, стилът ми започна да се променя по-радикално и апогеят дойде в началото на 90-те... това беше най-смелият (от гледна точка на хармонията) музикален период в моята музика. Но това не продължи дълго и скоро музиката отново се опрости, но на едно ново ниво.

Какви чувства провокира у Вас идеята на Людмил Ангелов да направи концерт с подобни изявени музиканти?

С Людмил Ангелов се познаваме от 2005г. и това познанство също беше свърано неговите фестивални дейности; но това беше в Толедо (Испания). А фестивалът "Пиано Екстраваганца" трябваше да се проведе много по-рано, но по технически причини се отложи.

Мислех, че Людмил се е отказал и бях много щастлив да науча, че съм сгрешил. Освен блестящ пианист, Людмил се оказа и от най-талантливите организатори. Между другото, благодарение на това отлагане се появи възможността да бъде свързан този концерт с предстоящата ми годишнина.

Какво бихте пожелали на българската публика, която ще слуша Вашите творби на това издание на фестивала "Пиано Екстраваганца"?

На първо място, заради високото качество на музикантите, които участват в концерта, аз бих посъветвал българската публика да се опита да не пропусне това събитие. И още бих добавил, че този концерт би бил огромна чест за всеки композитор, дори и най-известния, но тъй като аз не съм такъв, за мен, честта е още по-голяма.

 

Оригинална версия:

Which came first to you: the love for classical music or the love for jazz?

Я не мог полюбить джаз раньше, чем классику по простой причине, что я и не подозревал о существовании какой-то альтернативной музыки пока не покинул Украину и не переехал в Москву в возрасте 15 лет. До этого даже само слово "джаз" было мне неизвестно.

Looking back to your life as a composer, which is your favorite period of artistic development?

Более плодотворный период моей жизни начался, когда я прекратил работать в оркестрах (кстати, с оркестром О. Лундстрема я побывал и в Болгарии). Итак, только в 1984 году я стал полностью свободным, но, конечно и до этого  без дела не сидел.

How would you describe your style of your recent compositions? In what way do you think you have changed?

Стиль менялся в зависимости от того, в какого рода оркестре я работал в качестве пианиста-солиста в данное время. Сначала это был джазовый big band, потом symphojazz, i.e. big band + strings. Смена оркестров сильно влияла как на стиль оркестровки, так и на характер музыки вообще. Но с окончанием работы в оркестрах стиль начал меняться более радикальным образом, и апогей наступил в начале 90-х --- это был самый смелый (с гармонической точки зрения) период в моей музыке. Но продолжался он недолго, и вскоре музыка опять стала простой, но уже на новом уравне.

What feelings does the idea of Ludmil Angelov about making a concert with such prominent musicians evoke in you?

Людмил Ангелов и я знаем друг друга с 2005-го года, и это знакомство тоже было связано с его фестивальной деятельностью; правда, тогда это случилось в Толедо (Испания).  А фестиваль Piano Extravaganza должен был состояться намного раньше, но по техническим причинам был отложен. Я думал, что Людмил отказался от этой затеи, и очень обрадовался, узнав, что я был неправ. Будучи гениальным пианистом, Людмил оказался ещё и талантливейшим организатором. Кстати, благодаря этой отсрочке появилась возможность привязать этот концерт к моей грядущей годовщине.

What would you say to the Bulgarian audience who listens to your works at this following Piano extravaganza festival?

Во-первых, учитывая высокие качества музыкантов-участников концерта, я бы посоветовал болгарской публике постараться не пропустить это событие. И ещё я бы добавил, что подобного рода концерт --- это большая честь для любого композитора, даже самого знаменитого, но, так как я таковым не являюсь, то для меня это ещё большая ("о" под ударением) честь.


Първоначално интервюто бе замислено да бъде на английски език. Тази също оригианлна версия ни беше изпратена от Николай Капустин малко по-късно:

1. I could not fall in love with jazz before classical music for the simple reason that I was not aware of any alternative to classical music until age 15, when I left Ukraine and came to Moscow. Until that moment I had not even heard the word «jazz».

2. The more productive period in my life began when I stopped playing with orchestras (incidentally, while working with O. Lundstrem's orchestra I had a chance to visit Bulgaria). So I became completely free as a composer only in 1984, although even before that I had composed quite a few pieces.

3. In the beginning my style changed depending on the orchestra I played  with as a pianist-soloist. At first it was Big Band, then symphojazz, i.e. Big Band plus strings. Changing the orchestra strongly affected the style of the orchesral arrangement as well the character of the music itself. When I stopped working with orchestras, the style of my music began to evolve, it became more serious. The high point was reached in the beginning of 1990's: this was the most adventurous (from the harmonic  point of view) period in my artistic life. But it did not last very long, and the style of my music became simpler afterwards.

4. Ludmil Angelov and I know each other since 2005, and this acquaintance  is also related to a music festival (in Toledo, Spain). As regards Piano  Extravagaza Festival, it was originally planned to happen much earlier, but for technical reasons was delayed. I even thought that Ludmil gave up  on this idea, and was very glad to learn otherwise. Ludmil is known as a brilliant pianist, but it turned that he is a brilliant organizer as well!  This delay had a side benefit: it allowed to tie the festival to my upcoming 75th anniversary. I met Daniel del Pino only recently, and I am very glad to have made this acquaintance. 

5. First of all, given the extremely high quality of the performers, I  would advise the Bulgarian public not to miss this event. I would like to add that such a concert would be an honor even for the most famous composer, and since I am not one of them, for me it is an even bigger honor.



Само регистрирани потребители могат да публикуват мнения. Моля влезте или се регистрирайте за минута.