Интервю с Джон УилямсК.Б.: Можеш ли да споделиш с мен какво беше усещането да работиш с Джордж Лукас по тези филми?

Да работиш с Джордж Лукас винаги е било много приятно. За велик иноватор, страхотно креативен илюстратор и голям ръководител, той е много скромен, много достъпен човек. Сега хората ще чуят това и ще кажат, че той е много тайнствен човек, че е недостъпен. Предполагам, че и това е вярно. Когато работиш с него като колега седящ в стаята, той е много непринуден, отзивчив и общува много лесно.
В дискусиите за това как да поставяме музиката към филма, той е много придирчив по някакъв начин. Той би казал: „Музиката може да стане малко по-мощна тук или би могла да бъде смекчена там”, а вие бихте си помислили, че тези идеи са очевидни, и понякога са, но понякога е от помощ те да бъдат изречени ясно. Особено в този взаимен начин, по който общува, той прави процеса много приятен за мен. Когато чу музиката за първи път, той много я хареса, беше окуражаващо – винаги съм чувствал положителна подкрепа от Джордж. Много хора ще кажат „Не отивай в тази посока”; винаги е „Не прави това, не прави онова.”

С Джордж, практиката беше „Точно така, продължавай”. С този тип сработване мисля, че получаваме по-добри резултати. Той усеща тайната на това по естествен начин.

Тогава, когато още не бяхме направили много филми, той беше много опитен кинодеец. Той вля много знание в тях и много знание за това как музиката може да бъде използвана.

Намирах го за приятен, добър комуникатор, добър лидер и опитен кинодеец. Това е чудесна комбинация на добри, позитивни качества.

К.Б.: Има ли сцени, които се открояват за теб?

Има такива сцени в мислите ми, заради музиката, която свирим на концерти напоследък: спомням си астероидното поле, мисля от втория филм. Имаше музикален отрязък, който беше като балет за летящи космически кораби и сблъскващи се астероиди. Това беше много ефектна и успешна сцена в моите представи, и музикално, и визуално.
Спомням си финала на първия филм, с онази тържествена процесия, където направих нещо като шествие от средната тема на заглавната музика – за началото.  Взех втора тема от там и направих имперска процесия. Това също беше много удовлетворителна сцена. Толкова много други, но бих посочил тези двете веднага.

К.Б.: Много хора споменават сцената в бара от първия филм като тяхна любима и често говорят за музиката.

Музиката от бара е аномалия. Изцяло се откроява като несвързана брънка към партитурата. Има една забавна малка история, ако не сте чули това, ще разкажа накратко: Когато наблюдавах сцената, там нямаше никаква музика и малките същества скачаха нагоре надолу, свирейки на инструменти и нямах представа какъв трябва да бъде звука. Можеше да бъде всичко: електронна, футуристична, трайбъл (племенна –б.пр.) или каквато пожелаете музика.

Попитах Джордж: „Какво мислиш, че трябва да направим?”, а Джордж отвърна: ”Не знам” и се почеса по главата и каза: „Имам идея. Какво ще стане ако тези малки същества се размотават някъде на тази планета, натъкват се на скала, повдигат я и отдолу има ноти на великата суинг група на Бени Гудман от 30те години на планета Земя? Поглеждат ги и ги дешифрират, не знаят точно как би звучало, но опитват. Защо не опиташ да направиш това? Как би звучала тяхната имитация на Бени Гудман?”

Изкикотих се, отидох на пианото и започнах да пиша най-глупавата малка поредица от старовремски суинг парчета, малко различни, леко грешни и не съвсем съвпадащи. Записахме ги и изглежда всички ги харесаха. Нямахме много електронни инструменти точно в този период. Всички те са малки стоманени барабани Тринидад, разстроени казу, и малки духови инструменти с тръстикови пластинки. Всичко бе направено акустически – нямаше електронна подготовка, каквато би имало днес.

Това може да бъде също част от успеха, защото за да бъде акустичен записът, означава, че хората трябва да изсвирят нотите и да направят звуците - малко фалшиви и малко изоставащи тук, малко избързващи там: притежаваше всички недостатъци на не много добро човешко изпълнение.

Музиката на Джон УилямсК.Б.: В специалните издания има добавени кадри. Това изискваше ли някакво пренаписване?

Джордж смени дължините на някои от тези филми за новата версия на филма заради подобрените си анимации и т.н. Бяха нужни някои промени в музиката, предимно допълнения и дребни извадки. Всичко това бе в присъствието на Кен Уанбърг, който беше първоначално редактор и все още е до ден днешен.

Единственото нещо, което трябваше да презапиша беше кратък финал за „Завръщането на джедаите”, в самият край на филма, където Джордж направи нова сцена на празнуващите Еуоки. Имаше някои идеи за нова музика и ми даде филм без звук, но с темпо, с танцуващите Еуоки, пируващи в чест на своя успех. С теб сега си говорим през януари 1997; Няколко седмици по-рано, в края на ’96г. прескочих до Лондон и записах тази музика за новия финал. Всъщност на самия ден, на който си говорим, Джордж прибавя звуковите ефекти към последната лента на новото издание.

К.Б.: Тези филми са класика. Защо трябва да се преправят сега?

Това е много интересен въпрос. Ако трилогията „Междузвездни войни” е класика, защо да си правим опасни експерименти? Аз не съм особен привърженик на оцветяването на старите черно-бели филми и може да стигнем дотам, че да решим да оставим нещата каквито са. Това е едната страна на въпроса.

От друга страна, това е валидно и за музиката. Например, всеки път, когато Брамс е ходил да чуе изпълнението на една от своите симфонии, той е отивал в публиката, слушал я, а на следващия ден е ходил в библиотеката във Виена, взимал е оригиналната партитура и е правил промени -  не е можел да я остави намира. Някакъв мъдрец е казал, че едно произведение на изкуството никога не е завършено, а само изоставено. Това е истина за всички нас; то е като едно децата ни. Никога не спираш да го наставляваш; детето може да е на 60 години и все още да казваш „Изглеждаш по-добре ако си облечен по този начин”.

Мисля, че Джордж е в рамките на предвидимото и разбираемото, и вероятно в точната област на привилегиите на майсторите, да се опитва да желае да подобри това, което е сътворил. Той изказа недоволство, че е нямал анимациите преди 20 години и иска да го направи сега. Затова си мисля от една страна, че не трябва да се намесваме, а от друга, че артистът може, трябва и е наложително да бъде извинен за това, че желае да продължи да подобрява неговата работа. Това са двата отговора.

Третият отговор би бил за онези традиционалисти, които искат оригинала по начина, по който е – той е там. Те не трябва да отиват никъде; могат да слушат Брамс без неговите последни издания. Така че могат да гледат оригинала, и също могат да видят новия, обновен списък с желания за работата на Джордж Лукас.

Това е чудесен въпрос и отговорът е да допуснем всички тези възможности, за да бъдем честни.

К.Б.: Оригиналният негатив на „Междузвездни войни” е бил в ужасно състояние.

Не знаех това.

К.Б.: Заради инвентара, който са използвали тогава. Какво е твоето отношение към цялата идея за опазването на лентите на филма и как това се отразява на самите филми и на партитурите?

Не мога да изкажа експертно мнение по опазването на филма, но мога да отговоря емоционално, а не като историк, вещ в областта на изкуството. Бих могъл да направя следната забележка: През последните двадесетина години съм бил много окуражен – предполагам всички сме били – от съзнанието, което се изгради по отношение запазването.

Когато краят на 20 век наближи, изведнъж установихме, че едно от най-великите културни наследства, особено Американски, но и световни, е нашата кино индустрия, и че трябва да бъдем много сериозни относно опазването и архивните аспекти на всичко, което правим. Не само филмите, а и музиката. Безброй са  ужасните истории за великата MGM библиотека, която притежаваше оригиналната музика на „Доктор Живаго”, „Пея в дъжда” и мюзикъли от 30те и 40те. Всички тези партитури и оркестрови партии, които хората искаха да изпълнят сега, са били унищожени в пожар след като някаква компания за недвижими имоти превзе лабораторията по физика към студиото.

Сантименалностите относно опазването на филмите на Американския Филмов Институт и други заинтересовани хора са чудесни и мисля, че биха могли да разширят интересите си към оригинални сценарии с бележки в празните полета, оригинални партитури и чернови, както и оркестровите партии на целия този материал. Представете си нашите внуци след 50-100 години, какъв интерес ще проявят към оркестровите партии на „Магьосникът от Оз” и как ще седнат и изсвирят цялото произведение.

Това е стойностно желание. Не бъркам популярните изкуства с изтънченото изкуство. Това е друга тема, която не е подходяща за обсъждане сега. Както и да оценявате популярното изкуство на американското филмопроизводство – високо, средно или ниско - където и да го поставите в съзнанието си, не променя факта, че тази задача по опазването е изключително нужна. Възхитен съм, че виждаме през последните години хора с ясно съзнание за това, особено младежите.

К.Б.: Разбирам, че Джордж Лукас прави предварителна подготовка за продукцията на трите филма. Можем ли да очакваме още сътрудничество между Джон Уилямс и Джордж Лукас?

О, аз много се надявам, че ще мога да направя новата трилогия или толкова от нея, за колкото ще имам енергия и време. Бих приветствал възможността и се надявам да мога. Няма причина да не мога да го сторя. Ще очаквам с нетърпение и се надявам, че това ще се случи.

Star Wars, John WilliamsК.Б.: Разговаряли ли сте за това?

Джордж – да, говорим за това през цялото време. Опасявам се, че това е повече в компетенцията на Джордж. Аз ще довърша тези три неща, за да сме готови. Разговорът е на това ниво и той знае, че съм подготвен, склонен, надявам се, че имам тази възможност и със сигурност съм запален да го направя.

К.Б.: Звучи като максимата „Бързай бавно”. Много ти благодаря.

Благодаря.

Източник: Film Score

Вижте още:

Интервю с Джон Уилямс Част I

Интервю с Джон Уилямс Част II

Джон Уилямс в блога за класическа музика



Категории Филмова музика Джон Уилямс Личности  •  Няма мнения  •  0 Trackback(s)
Само регистрирани потребители могат да публикуват мнения. Моля влезте или се регистрирайте за минута.