Джон Уилямс, John WilliamsЕдно интервю на Крейг Л. Бърд с Джон Уилямс.


Крейг Л. Бърд: Как проектът „Междузвездни войни” привлече твоето внимание? Как се включи в него?

Моят интерес към „Междузвездни войни” започна всъщност със Стивън Спилбърг. През 70те години, когато се правеха тези филми, той беше (и все още е) много близък приятел с Джордж Лукас. Правих две или три партитури за Стивън Спилбърг преди да се срещна с Джордж Лукас, като „Челюсти” беше най-водещата. Мисля, че Джордж Лукас правеше „Междузвездни войни”, когато попита своя приятел Стивън Спилбърг кой ще напише музиката за филма и къде ще намери композитор? До колкото знам, Стивън ме препоръча на Джордж Лукас като композитор на филма и аз се запознах с него при тези обстоятелства. Така започна всичко.

К.Б.: Как се почувства в началото, когато се свързаха с теб за проекта? Беше ли във връзка с всеки филм по отделно или за трите заедно?

Първият контакт се отнасяше само до „Междузвездни войни”. Тогава не осъзнавах, че може да има продължение, а после още продължения след него. Възможно е Джордж Лукас да го е планирал и дори да ми го е споменал тогава, но не си спомням. Мислил съм го за еднократна възможност и самостоятелна задача.

К.Б.: Каква беше реакцията ти, когато прочете сценария?

Не съм го чел. Не обичам да чета сценарии. Когато говоря за това, винаги правя аналогия с това, че ако един човек прочете книга, роман и след това види друг да я реализира на екрана, винаги има леко чувство на разочарование, защото сме си го представили наум, и сме създали декора и атмосферата във въображението си. Винаги има момент на разочарование, когато сме чели сценария и след това видим филма реализиран. Като говорим за това, дори не си спомням Джордж Лукас да ми е предлагал да чета сценарий.

Спомням си, че видях филма и реагирах според неговите атмосфера, енергия и ритъм. За мен това винаги е най-добрият начин да усетя филма – от самите визуални образи, без каквато и да било предварителна представа, която може да е заложена в сценария.

К.Б.: Когато за първи път видя монтажа, какво търсеше и как това вдъхнови твоята работа?

Мисля, че филмът беше завършен когато го видях за първи път, с изключение на някои кадри със специални ефекти, които може да са липсвали. Спомням си някои условни бележки като ”космическият кораб се разбива тук”, „експлозия на обекта тук” и други подобни, но те се измерваха на дължина на времето, така че можех да изчисля и нагодя музиката към нещо, което на практика не съм видял.

Първата задача, която изникна беше да се бележи музиката към филма заедно с Джордж Лукас, което представляваше да седим с него и да решим къде да сложим музика, и каква да бъде нейната функция към всяка сцена.

К.Б.: Филмът установи множество стандарти. Как си обяснявате феноменът „Междузвездни войни” така както се случи през 1977г.?

Както и останалите участници във филма, така и аз бях изненадан какъв страхотен успех имаше. Мисля, че всички очаквахме успешен филм. Наум мислех за него наистина като за съботно следобедно филмче за деца, развлекателна програма тип шоуто на Бък Роджърс (фантастичен герой – астронавт, който пътешества из космоса в бъдещето – б.пр.). Нали знаете - добро звуково и светлинно шоу за млади хора, мислейки си, че ще бъде успешно, но никога не сме си представяли, че ще има такъв глобален международен успех и никога не сме дори очаквали, че филмите от поредицата ще бъдат толкова новаторски и успешни.

Мога само да имам догадки за това заедно с другите хора. Спомням си Джоузеф Кембъл, великият митолог, преподавател и автор, който беше приятел на Джордж Лукас и отиде в ранчото „Скайуокър”, за да говори с него за филмите. Той започна да пише за митология или за псевдопсихология, ако предпочитате, която формира базата на филма. Научих повече за филма от Джоузеф Кембъл след това  повече, отколкото когато работех по него или го гледах като зрител.

След като споделих всичко това мисля, че част от отговора на твоя въпрос е, че успехът на филма трябва да се дължи на между-културна връзка с митичните аспекти на филма, които Кембъл ни поясни по-късно. Факт е, че образът на Дарт Вейдър може да съществува във всяка култура, с различно име вероятно, но придружено с подобен мит. Мисля, че всички бяха изненадани от това във филмите, добави Джордж Лукас, че те изградиха културни връзки, разпростряха се отвъд езика в нещо като митично, споделено и запомнено минало: от дълбоките дебри на нашето избирателно подсъзнание, ако желаете. Това може да бъде обяснение за това защо е толкова привлекателен за широка аудитория и силно въздействащ.

Джон Уилиямс, John WilliamsК.Б.: Би трябвало да приемем, че пътешествивето на героя, следователно, би било част от това.

Точно така. Всички тези аспекти: пътешествия и героичен живот, стремежи и разочарования, всичките човешки съдби, които изглежда ни докосват и се задълбочават, трябва да са причините за огромния успех. Преполагам за мен,  като композитор на музиката към филма, тези сили, в които се мъча се намеся, трябва да са били с мен подсъзнателно. Музиката не е никак футуристична. Самите филми ни разкриха герои, които не сме виждали преди и невъобразими планети и т.н., но музиката беше (това е всъщност представата на Джордж Лукас, при това  доста добра) емоционално близка. Не беше музиката, която трябваше да обясни непознати земи, а напротив, музиката, която ни накара да се докоснем до много близки и познати емоции, което за мен като музикант се трансформира в употребата на оперен идиом от 19 век, ако щете, Вагнер и други такива. Тези влияния биха ни докоснали, също така, до запомнени театрални случки – всички от западната култура със сигурност. Преди малко говорехме за митология на народите; музиката поне, си мисля, здраво се корени в западната културна чувствителност.

К.Б.: Интересно е, че спомена операта и Вагнер. До известна степен изглежда, че трите серии са почти като цикъла „Пръстенът на Нибелунгите”. Как стана толкова заплетена, когато първоначално ти пишеше само за един филм?

Мисля, че ако партитурата е стуктурно обединена, това е щастлива случайност. Отнесох се към всеки филм индивидуално. Първият - абсолютно случайно. Вторият, разбира се, беше свързан с първия; Върнахме се към някои герои и ги обогатихме. Обърнахме се назад към определен музикален тематичен материал, и развихме и него. Предполагам, че естествената, но несъзнателна метаморфоза на темите създаде нещо, което изглежда има повече архитектурна и съзнателна взаимосвързаност, отколкото всъщност съм възнамерявал да съдържа. Ако присъства до осезаема степен, това е щастлива случайност.

Може да прозвучи като упрек, не го мисля точно така, но функционалният аспект и майсторството на извършване на работата по трите филма допринасят за получаването на голяма част от единството на музикалното съдържание, което слушателите възприемат.

К.Б.: Самият албум беше на първите 20 позиции в музикалните класации. Това бе почти нечувано за нещо различно от поп албум. Как реагира на това?

Не мисля, че някога се е случвало в историята на звукозаписната индустрия или филмовия бизнес нещо, което да е толкова различно от поп, с малко „п”, да достигне до толкова широка публика. Много от това се дължи на филма. Ако бях написал музиката без филма, вероятно никой никога нямаше да чуе за нея; от значение са комбинацията на нещата и загадъчния, странен, непредвидим аспект на подбора на подходящия момент, който никой от нас не би могъл да обхване. Ако можем да предвидим този феномен или да го произведем съзнателно с общи усилия, щяхме да го правим всяка година и всички щяхме да бъдем халифи, обградени (смее се) с фонтани от богатства.

Не става по този начин, много по-загадъчно е. Всеки композитор, който започне да пише произведение би си помислил: „това ще бъде успешно произведение”, но не можем да си позволим да го кажем, и на нас не ни пада от небето просто така. Това също ни напомня, че ние като творци, не работим във вакуум. Пишем нашия материал, композираме го, филмираме го или каквото и да е, но не сме сами във вакуума. Публиката е също някъде там и той ще ги достигне: с всичките аспекти на случайностите и прищявките, и проблема с дължината на полата например, което е, с други думи, стил, прищявка и мода. Когато всички тези неща се съберат и сътворят феномен като този, тогава ние, както правим в момента, ще се обърнем назад и ще се запитаме „Защо се случи?”. Това е толкова удивително и необяснимо за мен, колкото и за всеки зрител.

К.Б.: Трябва да бъде, също така, крайно удовлетворяващо.

Удовлетворението е огромно и ме кара да се чувствам истински късметлия. Не съм особено религиозен, но има нещо свръхестествено в начина, по който ръцете ни понякога се направляват в някои от дейностите, които извършваме. Може да се случи във всеки аспект, във всяка фаза на човешките стремежи, когато достигаме до правилните решения почти въпреки нас самите. Поглеждаш назад и си казваш, че зад него стоят почти божествени напътствия. Може да те накара да вярваш в чудеса във всяка съвместна артистична форма: театър, филм, други такива. Когато всички тези аспекти се обединят и образуват една жужаща машина, която работи и публиката е там заради нея и са готови за нея и желаят да се включат, това също е чудо.

Джон Уилиямс, John WilliamsК.Б.: Това също промени облика на филмовата музика. Много от кинодейците на практика изоставиха идеята за голяма и пълна оркестрова партитура.

Не знам дали е честно да се каже, че филмът „Междузвездни войни” върна оркестровата партитура. Използвам симфонични оркестри още отпреди звукът да се появи в киното. Всеки, който се интересува от филми знае, че музиката изглежда незаменима съставка за кинодейците. Не съм съвсем сигурен защо. Можем да говорим за това с дни, но настроение, мотивация, ритъм, темпо, атмосфера, всички тези неща, характеристики и т.н., са само практически аспект на звуците между диалозите, нуждаещи се от запълване. Симфоничните оркестри са изключително подходящи за това, защото са елегантни и самият симфоничен оркестър е едно от най-великите изобретения на нашата артистична култура. Може да възпроизведе фантастични звуци и има огромен потенциал на емоционални възможности.

Мисля, че ако употребата на симфонични оркестри излезе от мода през 50те и 60те години по някаква причина, беше просто това: излезе от мода. Някой би я върнал отново. Прекалено удобно и сполучливо би било да не се връща. Мисля, че след успеха на „Междузвездни войни”, оркестрите се радваха на успешен период заради това – чудесно, толкова по-добре. Не мисля, че можем да претендираме, че е истински ренесанс, по-скоро нещо повече от смяна на тенденциите.

К.Б.: Или малко тласък, ако не друго.

Точно така, един малък помощен тласък.

 

Вижте още:

Интервю с Джон Уилямс Част II

Интервю с Джон Уилямс Част III

Джон Уилямс в блога за класическа музика



Категории Филмова музика Джон Уилямс Личности  •  1 Мнение  •  0 Trackback(s)
Антон Томов

Очаквайто скоро екслузивна седмица посветена на творчеството на Джон Уилямс на сайта на Classical-Bg!


Само регистрирани потребители могат да публикуват мнения. Моля влезте или се регистрирайте за минута.
Следващо заглавие: Интервю с Джон Уилямс - II част
Предишно заглавие: Разговор с Васил Казанджиев