17 Август 2009
От Мария Черноокова
М.Ч.: През юли се проведе Международен фестивал на маримбата и ударните инструменти в Плевен. Разкажи малко повече за него.
В.С.: Тази година е много специална, тъй като за първи път в България се проведе Международен фестивал на маримбата и ударните инструменти. Това е една мечта, която реализирахме в Плевен по идея на моите родители Симеон и Августина Серафимови, които започнаха да работят безспирно за осъществяването на този проект.
Благодарение на моя близък приятел Владимир Петров, също бивш възпитаник на Симеон Серафимов в НУИ ‘Панайот Пипков”, успяхме да поканим Богдан Бакану – един от най-изтъкнатите маримбисти на нашето време. Влади продължава вече 3 години обучението си в Австрия в неговият клас.
Лекторите на фестивала бяха четирима – Богдан Бакану, Емико Учияма, Владимир Петров и аз. Емико и Влади направиха едно невероятно Wave duo, с което преди две години спечелиха първа награда на Международния конкурс за маримба в Белгия. Ние всички сме искрено щастливи, че това се случи в България и се надяваме и ще работим много, за да може този фестивал да просъществува през годините!
Откъде започна твоя творчески път? Как замина за Франция?
Започнах музикалното си образование в класа на моя баща Симеон Серафимов в СМУ "Панайот Пипков" (сега НУИ) в град Плевен, което завърших през 2004г. Продължаването на обучението ми във Франция се оказа голяма изненада и за мен самата. Мислех си за Германия, Холандия или САЩ...това бяха моите мечти, но през 2003г. се явих на конкурса „Музиката и земята” където един от членовете на журито бе френската пианистка Шантал Стиляни. Точно в този момент моят път пое в съвсем нова посока.
Имах щастието да спечеля голямата награда на конкурса като солист и първа награда с Перкусионен ансамбъл „Акцент”, създаден от моя баща и преподавател Симеон Серафимов. Тогава Шантал Стиляни ни покани да изнесем три концерта в Париж. Тези концерти бяха включени в едно много хубаво турне на ансамбъл "Акцент" в Австрия, Германия и Франция.
След нашия престой в Париж тя ми каза, че продължаването на моето обучение във Франция, би било изключително полезно за моето развитие. Така през октомври 2004г. кандидатствах и успешно издържах приемния изпит за Консерваторията във Версай в класа на проф. Силвио Гуалда.
Шантал Стилияни и нейния съпруг Харис Канатцулис са едни от най-важните и скъпи за мен хора, които от самото начало до сега остават до мен и ми помагат във всяко едно отношение. Едно невероятно голямо благодаря!
Обучението ми със Силвио Гуалда продължи три години и беше извор на знания за мен. Да се учиш от перкусиониста, за когото Ксенакис пише своите “Rebonds” или “Psappha”, човекът, който е вдъхновил редица композитори на 20ти век като Стокхаузен, Елиът Картър, Такемитсу, Тайра, Ф. Б. Маш, бе за мен неописуемо ...
Това е един от най-важните за мен творчески периоди, защото пред мен се отвориха невиждани и нечувани до момента хоризонти. Почувствах как израствам в музикално отношение. Не говоря само за технически проблеми. Силвио Гуалда отвори познанията ми за невероятно много съвременни композитори, за нюансите, които можем да постигнем в интерпретацията им на ударни инструменти, енергията която трябва да даваме, когато сме на сцена…
Как се промени професионалният ти живот след конкурса АРД в Мюнхен?
Наградата ми от този конкурс е може би най-високото ми постижение до момента. АРД е един от най-големите конкурси за всички специалности, а за ударните инструменти е още по-специален, тъй като се провежда един път на всеки седем години. Възрастовата граница е 30 години и ето защо много перкусионисти имат възможност да участват само веднъж в живота си.
Репертоарът, който изскват за конкурса е нещо огромно – четири тура с много обемиста програма, която изисква изключително дълго време подготовка.
Аз имам навика (не знам дали е положително или отрицателно качество) винаги да подготвям всичко в последния момент. Силвио ми беше казал, че веднага след обявяването на програмата трябва да се готвя само за това (т.е. една година преди началото на конкурса), но при мен се случи доста по-различно.
Беше поредица от конкурси откакто заминах за Франция. През 2006г. се явих на първия доста важен конкурс за мен – Международен конкурс за маримба в Линц, на който стигнах до 4 позиция. Бяхме около 80 човека в началото и тази четвърта награда ме въодушеви и направи истински щастлива, тъй като дори и не очаквах да стигна до финала. Оказа се обаче, че журито ми гласува доверие и поиска да ме чуе и на последният тур. Тогава получих две специални награди – “Marimba One” и “North Classic Concert Music Group”.
Два месеца по-късно се представих на Международният конкурс за маримба в Париж, където бях удостоена с втора награда, както и наградата за най-добър чуждестранен студент във Франция.
Веднага след това станах лауреат на стипендията на Banque Populaire, които ме спонсорират за всички професионални проекти от 2007 година досега. Моята голяма мечта в момента е сбъдването на моя първи компакт диск през 2010г. отново с тяхна помощ. Искрено се надявам това да се случи!
След това беше конкурса за Висшата консерватория в Париж и февруари ме приеха на първа позиция сред около 50 кандидат-студента. В последствие издържах завършващия изпит във Версай и едва тогава започнах да се готвя за Мюнхен. Оказа се, че това беше началото на юни... Много луда постъпка, но не загубих уверие и надежда, че ще успея да науча всички произведения от програмата.
Не си давах напълно сметка, че отивам на най-големия конкурс за ударни инструменти в света! И за щастие… Нещо отвътре ми помагаше да работя по 10-12 часа на ден всеки ден, за да постигна това което искам.
Конкурсът: Първият тур беше на моят рожден ден - 9 септември. Състоеше се от 3 произведения – Фероу – “Ta’wil” - солово произведение за тимпани, Й. С. Бах - 6 сюита за виолончело (Сарабанда и Жига) и Я. Ксенакис – Rebond B.
Едно от най-трудните изисквания на конкурса беше, че във всеки тур имахме пиеса за сет от ударни инструменти. Това са едни от най-трудните произведения в репертоара, тъй като често изпълнителят се оказва заобиколен от десетки различни видове ударни инструменти и трябва да успее да “създаде” представата, че всички образуват един единствен инструмент!
Във втори тур бяха включени отново три произведения – сет от ударни инструменти, произведение за малко барабанче и пиеса по избор – тя беше тази, която записах като солово произведение при записите за Млад музикант на годината – „Маримба д’аморе” на Кейко Абе.
Третият тур беше голямо предизвикателство – сонатата за две пиана и ударни на Барток, както и премиерата на произведение написано специално за конкурса от Матиас Пинчер (разбира се за сет от ударни инструменти).
В последния четвърти тур всички финалисти бяхме солисти на Радио Оркестъра в Мюнхен – това беше една истинска награда още преди края на конкурса. Пиесата, която изпълнихме беше Р.К. Алсина – Темен II за сет и струнен оркестър.
Конкурсът беше изключително труден, но се чувствах някак си окрилена през цялото време. Умората беше голяма, но бях толкова съсредоточена и мотивирана, че веднага след приключването на даден тур, мислите ми и всичката ми енергия бяха отправени към следващия!
Конкуренцията беше разбира се голяма, тъй като както на всеки конкурс, всички участници искаха да се представят в най-добрата си светлина... След преселекционния тур, направен чрез компакт диск, 45 човека бяха допуснати до първи тур, 12 на втори, 4ма на трети и само 3ма на финал.
Целият конкурс беше организиран на изключително високо ниво. Участниците, преминали на 2ри тур бяха настанени в хотел на разноски на конкурса. Всеки ден специални микробуси ни караха от хотела до залата, прехраната беше също организирана... Всичко бе направено така, че да се чувстваме възможно най-добре.
След обявяването на резултатите всички победители останахме още една седмица, за да се направят всички интервюта и фото сесии, но най-важното – да подготвим концертите на лауреатите, които тази година бяха три!
Успя ли да направиш значими за професионалния ти живот запознанства?
Да! Запознанството ми с членовете на журито беше изключително важно, защото те са едни от най-важните перкусионисти в цял свят в момента. Един от тях бе Кейко Абе. Тя е първата японска маримбистка, която прави излючително много за развитието на инструмента. Любовта на Кейко Абе към маримбата е неизменна и така успява да издигне инструмента до позицията на концертиращ солов инструмент.
Работата й с фирмата Ямаха води до увеличаване диапазонът й до 5 октавов. Кейко Абе прави първите поръчки към композитори за написването на солови произведения за маримба, а не след дълго тя самата започва да композира и създава многобройни произведения за соло маримба, камерни маримбови ансамбли, маримба и оркестър.
Тя бе също така член на журито на Петият световен конкурс за маримба в Щутгарт, на който журито ми присъди първата награда през 2008г. Тази година по нейна покана изнесох и първите си солови участия на концерти в Япония (Нагоя, Хамамацу, Токио). За мен беше изключителна чест и неописуемо щастие да свиря в един концерт заедно с Кейко Абе и Дейвид Фрийдман!
Всъщност не разказах подробно участието си в Петият световен конкурс за маримба в Щутгарт (може би в следващото интервю), но комбинацията от награди на тези два конкурса със световно значение беше решаваща за моето професионално развитие. Музикални организатори се заинтересуваха от мен и поискаха да ме чуят, започнаха да ме канят като солист във Франция, бях поканена и за участия в емисии на Радио Франс...
Кое твое качество ти помогна през годините?
Мисля, че най-голямата ми сила е в това, че обичам с цялото си сърце това което правя! Ще излъжа ако кажа, че от самото начало съм се влюбила в ударните инструменти, защото когато бях на 7-8 години предпочитах да изляза и да играя с децата навън, но конкурсът, който направих на 13 години, организиран от Добри Палиев – “Проф. д-р Добри Палиев - Проф. д-р Зигфрид Финк”, беше много важен за мен.
Това бе повратна точка в живота ми и на тази възраст взех решение да бъда много взискателна към себе си и най-важното - честна спрямо изкуството музика!
През всичките години това ми е помогнало, защото когато заминах в чужбина имах много трудни моменти, но винаги съм си казвала, че каквото и да изтърпявам в момента е, за да може по-късно да постигна това, за което мечтая.
През 2007г. бях поканена да свиря в един от най-големите и престижни театри в Париж – Театърът на Шанз-Елизе. Шантал и нейният съпруг бяха на първия ред и когато се покланях, видях сълзи в очите им. Аз също се просълзих, защото тогава си спомних, че в началото свирих пред Нотр Дам, за да мога да изкарам месеца, а три години по-късно бях солистка в този невероятен театър където повече от хиляда души бяха щастливи заедно с мен и се радваха на моите изпълнения.
Тази обич към музиката и ударните инструменти никога не ме е напускала, но също и обичта към България. Искам да покажа, че не са само отрицателните неща, които за съжаление слушаме тук по телевизията, a имаме и таланти, хубави хора, и толкова много музиканти, артисти, спортисти, инженери, математици и т.н.
Винаги съм била горда с това от къде идвам и съм мислила, че ние българите имаме нещо специално, което трябва да показваме и да продължава да живее.
Очакваше ли да спечелиш наградата „Млад музикант на годината” и как се чувстваш сега когато е присъдена на теб?
Приемам го много емоционално и съм изключително щастлива. Номинацията за ‘‘Млад музикант на годината’’ беше вече нещо невероятно за мен! Когато разбрах, казах на всичките си приятели и много хора застанаха зад мен. За мен е много важно хората в България да вярват мен. Понякога се съмнявах в това, тъй като вече ме канят за участия и концерти от много различни и престижни места и понякога бях много тъжна, че само в България хората не си мислят за мен.
Именно заради това се чувствам толкова щастлива с тази награда. Тя е някак си по-различна - другите награди, които съм имала, съм ги преживявала на място – хората, залата, журито, докато тук оценката е само от страна на публиката. Всъщност мисля, че тази награда е един вид награда на труда ми през всичките години, тъй като хората оценяват цялостният път на номинираните до сега. Именно заради това се чувствам невероятно!
Усещаш ли сега по-голямо внимание от страна на българската публика и организатори?
Чудесно е, че имах шанс да свиря с Оркестъра на БНР. Това е част от наградата, която ме накара да се чувствам много щастлива. Григор Паликаров e много добър диригент и много помогна за транскрипцията на Рапсодия „Вардар" за оркестър и маримба, която направихме по време на репетицията. Той успя да аранжира нещата така, че маримбата да бъде представена в най-добър вариант.
Екипът на „Алегро виваче” бяха невероятни и много мили! Имахме нещастието, че тази година церемонията не се състоя, но те направиха така, че да можем поне да имаме записи за предаването в ефира на радиото. Едно голямо благодаря на екипа!
Как те оценяват френските ти колеги? Чувстваш ли се призната сред тях?
Да, вече много. В началото много ме обичаха, защото ме виждаха като атрактивна българка! Винаги са харесвали как свиря, но аз съм доста неорганизиран човек и това беше мой проблем в началото. Често или отивах на репетиция по-закъсняла, защото например съм заспала във влака и съм се събудила на спирка в другия край на Париж, или си забравях нотите, или нещо друго.
Имаше моменти, в които доста ме критикуваха, но малко по-малко свикнаха с характера ми, а и аз се промених - станах по-сериозна. Сега колегите ми във Франция са много щастливи с моите успехи. Наградата ми от АРД в Мюнхен беше седмица преди началото на образованието ми във Висшата консерватория, така че бях приета много топло от всички в класа, с много респект.
И аз много ги уважавам и се уча от тях. Нашият клас функционира много добре, защото сме големи приятели. Ние сме малък клас - 12 човека и всеки помага на другия в работата. Всеки е специализан в някакъв инструмент. Например момчетата са много добри в сета от ударни инструменти и често се обръщам за помощ към тях. Те пък се допитват до мен, когато става въпрос за маримба. Винаги са до мен, за да ми помагат в подготовката на концертите и се радват заедно с мен на успехите, както и аз на техните!
Какви са твоите бъдещи планове?
На 21 юни направихме премиера на спектакъл с перкусии „Рапсодия за планетата” – авторски спектакъл на компанията Acta Fabula. Този спектакъл представлява една своеобразна среща между различните видове изкуства - мим, музика, актьорско майсторство, видео, танц. През целият креактивен период бяхме водени от една идея – истинска симбиоза между изкуствата.
В "Рапсодия за планетата" освен в ролята си на музикант, аз изпълнявам и танцувално-акробатични хореографии, видеото се присъединява, за да създаде една втора сцена на спектакъл (чрез прожекции върху български тъпан, върху човешко тяло или пък просто върху лист хартия..). В сценографията на спектакъла има едно постоянно метаморфозно движение – предметите от декора се променят, превръщат се в нещо ново с развитието на драматургичната мисъл. Този спектакъл беше много високо оценен и от октомври започваме турне в цяла Франция с повече от 60 представления...
Веднага след фестивала в Плевен заминавам за Япония по покана на Кейко Абе, след това за Южна Франция заедно с "Рапсодия за планетата". Веднага след това ансамбъл "Акцент" ще дойде във Франция за участието ни в спектакъла "Трактори" по покана на френската режисьорка Кристина Фабиани.
По покана на Гаел льо Галик ще участвам във фестивала „Млади интерпретaтори” на Франц Мюзик където ще се представя в програма заедно с Тома Енко (джаз пианист) през месец януари.
Искрено се надявам и си пожелавам, че тази безспирна вихрушка ще продължи и в бъдеще!
Пожелавам ти много успехи на световната сцена!
