Петко Димитров

29 Ноември 2008
От Мария Черноокова

М.Ч.: Чувстваш ли се у дома си в Америка? Как те възприемат колегите там?

П.Д.: В Америка се чувствам добре. Аз по принцип се чувствам у дома почти навсякъде. Все пак съпругата ми е там, а колегите ме приемат много добре. Разбирам се със всички, с които работя. Аз работя с три различни оркестъра. Нямаме конфликти.

Каква е цената, на която българският студент успява, когато замине зад граница? Струва ли си усилието?

Аз зад граница в общ план не мога да кажа, защото предполагам, че цената е различна в Европа от тази, която е в Америка. Американските университети са много либерални по отношение на чуждестранните студенти и осигуряват пари за повечето от тях, така че това е много важен фактор. Иначе е много трудно може финансово да се издържи едно следване. Самата академична част и въобще обучението в Америка е трудно, защото изискванията са големи и темпото на работа по време на годината е много сериозно, много бързо, но в крайна сметка мисля, че си струва, защото там има страшно много събран потенциал, има много информация, страхотни преподаватели и се работи много яко. Учат те на работа и най-вече на това, че трябва „да си на шест” през цялото време. За мен специално си струваше 100 процента.

Каква е разликата в стила на работа между нас българите и американските ни колеги?

Това е един много среиозен въпрос. Може би трябва да се каже „Каква е разликата в стила на работа в България от тази в Америка”, защото аз виждам, че много българи, които познавам и с които работя в Америка, много бързо се приспособяват към условията и започват да работят така, както се работи там. По принцип всички е знаем, че България в много отношения е изостанала, и то най-вече от икономическо естество, както и в социален план. Това се отразява на бързината на действията, на яснотата в професионалните отношения между хората. Освен това тук в България малко се губи смисъла, много хора не виждат смисъла, защото остават с чувството, че се прелива от пусто в празно. А в крайна сметка не е така, разбира се. Това за мен е една заблуда, защото свършената работа е много важна и дава резултат. Тя остава като една много сериозна инвестиция за бъдещето, защото бъдещето винаги се променя. Нещата не стоят по един и същ начин. В Америка хората гледат да са абсолютно подготвени за всичко, да са в много добра форма където и да работят, защото конкуренцията е огромна. В това отношение мисля, че са перфектни. Много бързо се работи там, много точно, много ясно, всичко е разчетено на секундата и в това отношение нямат никаква грешка.

Кои американски качества успя да възприемеш или желаеш да възприемеш?

Едно качество на американците което аз много харесвам, и което може би така си го нося по принцип, това е позитивното отношение към всичко, което се случва.
То в известна степен някой път идва малко в повече, но очакванията за нещата са винаги положителни - за това какво ще се случи, за това какво ще получи човек от живота.
Друго нещо, което страшно много ми харесва и се опитвам да усвоявам, са перфектните отношения между самите хора - много учтиви, много толерантни и много точни в същото време. Те не знам дали са специфично американски, но тези качества на обществото са много важни, защото в такава голяма държава тези неща имат голямо значение, за да върви нагоре и да бъде стабилна.

Наскоро ти завърши магистратура. Какви са твоите бъдещи планове?

Магистратура завърших преди 4 години, в интерес на истината, в Мичиган. После правих една пост магистърска степен в Пийбоди и преди 2 години завърших. От 2 години работя.

Планове нямам. Гледам да карам на принципа да се направи каквото трябва, пък да става каквото ще, но си давам сметка че никой не е перфектен. Може би тук там пропускам по нещо, но специални планове нямам. Гледам когато излезе някаква възможност да се възползвам и каквото стане.

Мислиш ли да останеш в Америка и какъв ще бъде баланса между България и Америка?

Балансът засега е много добър според мен, надявам се да остане поне такъв.

Дали искам да остана, не мога кажа със сигурност. При нас музикантите и специално според мен в диригенстското поприще, там където те закара самата музика, там отиваш, защото е въпрос на работа. Възможностите са малко, диригентите са много, така че където има възможност да се прави музика, там смятам да се наредя и аз.

Работата ти те среща с велики личности. Разкажи ни за някой, който ти е направил голямо впечатление. Имаш ли кумир?

Кумири нямам или по-скоро кумирите ми не са живи отдавна. Аз не съм много доволен от начина, по който се ситуира музиката и изкуството в днешно време. Разбира се има много музиканти, които вдъхват дълбоко уважение, но по принцип начинът по който се работи в днешно време от една страна, аз лично не го намирам за достатъчно честен и откровен към самото изкуство и към хората, които са го създали. А от друга страна разбирам, че реалността е такава и музиката във финансово отношение е винаги някъде на ръба. Мисля, че ние трябва да останем верни на принципите на нашето изкуство. От тази гледна точка няма много хора, които да ме впечатляват с това, с какво допринасят в тая посока, но иначе страхотни музиканти има много.

Мога да кажа, че любимите ми музиканти от диригентите са Евгений Мравински, Фуртвенглер, Челибидаке, Ерих и Карлос Клайбер. Има един невероятен унгарски диригент - Ференц Фрикшай, когото хората познават малко - умира млад 60те – 70те години. Давид Ойстрах, Ростропович, Рихтер, Глен Гулд, такъв вид музиканти харесвам. Те са си отдали живота изцяло на музиката и не са правили компромиси. За съжаление, това трудно се постига в днешно време, защото условията са различни.

От сегашните инструменталисти харесвам Ан Софи Мутер и Марта Аргерих, има и млади - наскоро чух един английски виолончелист, който ми направи много силно впечатление във Филаделфия, забравих му името за съжаление, защото за пръв път го видях.
От диригентите естествено Абадо, Ратъл, с голям интерес следя кариерата на Дудамел. Мисля, че той тепърва има какво да показва като музикант, защото е на 26 години и трябва да натрупа доста неща, но в техническо отношение е перфектен. Музиката е като виното - трябва да има време. Кумири нямам. Гледам да изпълянвам тази Божа заповед и да не си ги създавам.

Благодаря ти много!

И аз благодаря.