Димитър Димитров интервю 4 юни 2014

По повод 50 годишнината от създаването на първия балетен конкурс в света, председателят на Фондацията “Международен балетен конкурс – Варна”, Димитър Димитров обърна специално внимание на читателите на Classical-Bg като отдели цял час от оскъдното време за подготовка на 26тото издание на конкурса, което ще се проведе между 15 и 30 юли тази година под патронажа на г-жа Маргарита Попова, вицепрезидент на репубика България и почетния патронаж на г-жа Ирина Бокова, Генерален директор на ЮНЕСКО, с любезното съдействие на Министерство на културата и Община Варнa.

Как се справя с внезапно стоварилата му се отговорност след смъртта на баща си Емил Димитров, основател и дългогодишен организатор на събитието, както и как ще се справи с някои наболели проблеми покрай изявата, откровено разговаря той с нас сега.

Започвам срещата си с Димитър Димитров като представям себе си и дейността си, и споменавам за специалното си отношение към балета. Засягам и темата за децата, тъй като отскоро в семействата и на двама ни има нови членове. Неговото момченце носи името на покойния създател на първия балетен конкурс в света, Емил Димитров. Миналото издание той огласяше околността на театъра близо до родителите си, които тогава сновяха, заети в своите задачи.

Димитър Димитров: ... (Той е - б.ред.) нещо, което си струва всички усилия, смисъл на цялото ни съществуване!

Мария Черноокова: Може би още е рано да попитам за малкия Емил дали проявява артистични наклонности?

Д: Tрудно ми е да прогнозирам. Моето семейство са музиканти. Положиха голямо усилие да ме направят и мен музикант, но не се получи.

М: На какво свирихте?

Д: Почти няма нещо, което да не съм опитал: цигулка, пиано, фагот, оперно пеене. Явно не е достатъчно само това родителите ти да го носят в себе си. Не мога да кажа на този етап. От друга страна майка му е оперна певица, така че може би ще стане по-добър микс.

М: Спомням си, че тя участваше като конферанс предния конкурс, ще я видим ли този път? (Става дума за съпругата му Вера Гиргинова - оперна певица, ученичка на Рената Ското - б.а.)

Д: Тя ни помага, най вероятно да. Конкурсът малко или много се организира нещо като на доброволчески принцип. Финансовите ни възможности не позволяват да се отплатим на хората, които участват в организацията за труда им пропорционално на него. Всички наши сътрудници ги възприемам и като доброволци - хора, които работят за каузата.

М: Все пак, не се ли решава това от какво спонсорите ще предложат? Вие намерихте ли интересни нови спонсори, особено предвид факта, че е 50 годишнина на конкурса?

Д: По принцип имаме и нови, и спонсори, с които традиционно от много години си сътрудничим (Сосиете Женерал Експресбанк ни подкрепят отдавна). Знаете каква е ситуацията в България. Има два аспекта, които правят намирането им по-трудно.

Единият е неособено добрата икономическа ситуация, в която се намира България. Който и да е спонсор, за да може да отдели от печалбата си, за да спонсорира проява, е необходимо да е генерирал такава преди всичко. Това че спонсорите свиват своите рекламни и спонсорски бюджети, е напълно обяснимо. Въпреки това, ние успяваме да намерим и нови спонсори.

Другият аспект е, че този тип по-елитарно изкуство все още не е намерило, според мен, максималния обем от своята публика. Аз не очаквам в някакъв момент балета да има публика, която по количество да съответства на други жанрове, но смятам, че все още има накъде да се формира тя и оттам отношението на спонсорите към класическата музика и класическото наследие (аз така ги наричам и балета, и класическата музика). Има такива спонсори действително, но е трудно да ги убеди човек. От друга страна разбирам, че и на тях им е трудно.

М: Налага ли Ви се да обяснявате колко е значимо балетното изкуство?

Д: Аз съм сигурен, че всички изкуства са значими! Определено ми се налага и по-скоро с удоволствие обяснявам за функцията и значението на конкурса. Мисля, че с повечето от по-интелигентно ориентираните спонсори, които търсят не само обем на представянето, което ще получат чрез това спонсорство, а търсят и по-качествена публика, за тях това е ясно.

Те разбират смисъла на конкурса, осъзнават ценноста му като събитие, което трябва да продължава да съществува не само за това, че се е провело в България, а заради целия балетен свят и запазването на традициите на класическото балетно изкуство.

М: Как си обяснявате, защо толкова много пари се намират за шоу програми като “Танцувай с мен” и пр., а подобно събитие като международния конкурс във Варна, което включва топ танцьорите и шоу изпълнители на целия свят, като че ли бива по-малко оценено?

Д: Както казах, балетът е едно елитарно изкуство и човек трябва има необходимата, макар и минимална подготовка, да отиде да го види и усети и по-скоро нагласа да отиде, да се остави да бъде въвлечен, да се понесе на вълните му. А тези шоа са малко по-първосигнални и много лесно увличат по-голяма публика, и може би това е въпрос на чиста аритметика да намерят точните спонсори, тъй като рекламната маса, до която ще достигне информация е много по-голяма. В някои случаи самите рекламодатели предлагат продукт, чиято цел е въпросната, как да кажа без да ги обидя хората, по-масова публика.

Ние целим да привлечем към конкурса спонсори и съмишленици. Другите шоу програми (може би те не намират по-лесно, аз не знам колко усилия полагат, за да намерят спонсори), при тях е друг тип публиката, по-масова. Те определено пълнят ефира. Тях човек може да седи да ги гледа докато вечеря, докато прави нещо друго или само да ги слуша.

М: Имате ли връзка с тези медии, които излъчват подобни шоу програми? Вие коментирали ли сте с тях излъчване на конкурса?

Д: Да, имаме връзка с някои от високорейтинговите телевизии, говорили сме с програмните директори на всяка една от тях. Те не могат да си го позволят това нещо. В случай че го излъчват, съм сигурен, че ще бъде полезно на обществото, не само на балета. Ще бъде прекалено голяма инвестиция – нещо, което една частна телевизия не може да си позволи, тъй като се издържа от реклами.

Това безспорно е приоритет и цел на Националната телевизия и е съвсем нормално ние да бъдем там. Почти сме на финала на договорките.

М: Кое ще се излъчи?

Д: Със сигурност ще се покаже откриването, третия тур на запис и двете гали на края на конкурса.

М: Разкажете, как премина за Вас този период от последните две години от края на миналия конкурс като организационен процес? Имахте ли срещи с организатори на други световни конкурси? Някой помага ли Ви от чужбина?

Д: Ние имаме подобни срещи с други организатори на световни конкурси с Федерацията на международните балетни конкурси - това е структура, която е създадена по идея на моя баща. Тя е ситуирана в Москва. Председател е Акад. Юрий Григорович, заместник председател до преди да ни напусне беше баща ми Емил Димитров.

След като той ни напусна, във Федерацията произтече дебат и гласуване за нов зам. председател и се възприе мнението, че е нормално да остане представител на варненския балетен конкурс като първи такъв. На тези срещи обикновено присъства сестра ми Соня Димитрова, тя може да разкаже по-интересни детайли. Определно си сътрудничим с много от конкурсите, малко или много с някои от тях сме в конкуренция, но това е нормално.

М: Тя ли ще бъде представител на мястото на вашия баща като заместник председател или Вие?

Д: Ние просто изпращаме представител на фондацията. В повечето случаи тя пътува. Първо, там се коментират художествени въпроси, към които тя има в по-голяма степен отношение, и второ, тя има по-голяма възможност да пътува - аз съм по-ограничен във времето.

М: Вашият баща правеше ли планове за 50 годишнината на конкурса?

Д: Правеше планове дотолкова, доколкото много му се искаше да достигне до този момент. Честно казано, планове има много, но те трябва да бъдат подплътени от финансиране, което всеки път е с по-малки размери от колкото са плановете. От 12 години, назад като се връщам, (конкурсът – б.ред.) по-скоро се провежда спрямо бюджета, а не спрямо плановете.

М: Вашата политика сега каква е: да запазите традицията, както е било по времето на баща Ви или ще прибавите нещо ново по отношение на организацията на конкурса и програмата?

Д: Нещо ново трябва да се добавя непрекъснато, не само защото е настъпила промяна в организацията, но добавянето на това нещо ново трябва да е много добре премислено и много уверено, тъй като конкурсът е еталон за всички други конкурси в света. Това, което ние правим има своето отражение, макар и косвено, и макар и ние да не го усещаме, но ние не би трябвало да имаме право на грешни решения.

Безспорно една от основните функции на конкурса ще продължи да бъде запазването на класиката и традициите в класиката. В тази част от програмата засега ние нямаме намерение да отстъпваме. Малко по-труден е въпроса със съвременната хореография: как точно да подходим се е дебатирало много пъти не от последни конкурси, и от преди това, но все още не сме намерили най-точния алгоритъм как да променим изискванията за изпълненията така, че да подобрим и развием самия конкурс.

Иначе имаме други чисто организационни промени, но те касаят работата на журито, тъй като организирането на тази работа и по-скоро създаването на подходящи условия, е изключително важно, защото това е есенцията на конкурса и е най-ценното, което има Варна.

Много е трудно и задачата не е само с едно решение. По принцип, да се оценява изкуството е малко на границата с доброто възпитание. Има и своите плюсове за младите таланти, които могат да ползват изявата на такъв конкурс за своето развитие.

Във всяко ново издание има нещо ново. Темповете, с които се променя са доста премислени, доста меки и за човек, който не го следи изключително внимателно, той остава с впечатлението, че няма особено движение, но всъщност такова движение има и се надявам да бъде в правилната посока.

М: Аз го следя доста години, от 90те. Прави ми впечатление, че лиспват някои основни балети като “Петрушка”, “Пролетно тайнство” на Стравински, “Следобедът на един фавн” от Дебюси. Любопитствам защо е така, особено защото “Пролетно тайнство” е библията на композиторите и всеки съвременен копозитор ще излъже, ако каже, че не е преминал по един или друг начин оттам, а и в хореографско отношение е била новаторска...

Д: Специално за класическия репертоар, който е задължителен, там нещата са дискутирани не малко пъти и аз персонално не съм си позволявал, както може би и баща ми, да взимаме конкретно становище за даден репертоар. Това са решения, които се взимат веднъж на управителен съвет, където част от него е съставен изключително от балетни специалисти и втори път, през годините този репертоар се е дискутирал с екипа на журито.

Между другото, задължителен е репертоарът единствено само на първи тур. На втори и трети тур условията са класическата постановка да е правена 19 и 20 век. Въпрос на избор на самите изпълнители. Те спокойно могат да покажат вариации от въпросните балети. Тук идва един по-труден момент за работата на журито: те да не се увличат прекалено много по по-акробатичните изпълнения за сметка на по-артистичните такива. Състезателите на 2 и 3 тур имат доста широк кръг от балети. Там единственото ограничение е хореографиите на тези балети е да са направени в съответната година. Задължителният репертоар е само за първи тур. Той е сравнително добре подбран и така е взета есенцията, която може да представи качествата на изпълнителя.

И заради това преполагам, че техните педагози (на състезателите – б.ред.), защото те обикновено не вземат сами тези решения, в последствие се въртят около този репертоар, но по принцип имат право на всички други балети.

М: Какви чувства Ви обзеха, когато за първи път поехте ръководството? До колко семейната традиция Ви помогна да се справите?

Д: Трудно ми е да го формулирам. Безспорно освен всичко, което досега се каза за конкурса и за неговите ползи, има усещане за дълг, което допълнително ни мотивира както мен, така и сестра ми, за да продължим да поддържаме този конкурс и да го провеждаме и да правим всичко възможно той не само да продължи, а и да се развива като едно от основните културни събития в България.

Чувствата бяха смесени: на сериозна отговорност, която се падна и от друга страна на желание за търсене на решение за намиране на най-добрите възможности за развитие на конкурса.

М: Тези решения, които сега взимате, в какъв период от време очаквате да дадат плод и да прецените дали са били правилни?

Д: Цикълът на конкурса е 2 години и ние на всеки 2 години си сверяваме часовника. 2012г. беше първата в отсъствието на баща ми и до някаква степен се усети в някои характеристики на конкурса. Ние сме свикнали да виждаме 100тина състезатели. За съжаление 2012 те бяха по-малко, всъщност не толкова за съжаление, тъй като пък нивото на конкурса беше високо. Не винаги количеството преминава в качество.

Този ефект, който тогава се наблюдаваше или благодарение на мерките, които взехме, или може би благодарение на факта, че просто проведохме конкурса, защото вероятно много хора са очаквали, че след като баща ми го няма, няма да го има и конкурса. Да чукна на дърво, за предстоящия конкурс имаме записани над 130 участници от над 30 държави, което е вече нормално и имаме доста силна група от Русия, което от години не се е случвало.

М: Това ще бъде интересно...

Д: Друго, което исках да кажа в тази насока - за броя на състезателите и очакването на балетната общност - за съжаление трябва да ви споделя, че преди около месец получихме официално писмо от борда на директорите на ню йоркския балетен конкурс, че след 30 годишна история взимат решение за прекратяване на конкурса.

Историята е аналогична: имаше една дама, която провеждаше световния конкурс. Те не успяха да го проведат 2013г., отложиха го за по-следващ период, след което явно не се намери кой или не знам по какви причини, но взеха решение за прекратяване изцяло на конкурса. Говорим за един град като Ню Йорк!

Парижкият конкурс имаше същата съдба: когато Жак Ширак и мадам Ширак се оттеглиха от активната политика, конкурсът беше също прекратен.

М: Да се надяваме, че това няма случи и на вас!

Д: С общи усилия...

М: А Вие като дете пътувахте ли с баща си в чужбина на други балетни конкурси, когато пътуването беше по-недостижимо?

Д: Не е било честа практика - 2 пъти в Москва и един път в Париж, когато сме ходили да посетим друг балетен конкурс.

М: Какви бяха впечатленията Ви тогава от цялата организация?

Д: Едно дете от София да отиде в който и да от тия два града... Впечатлението ми е било от Москва като Москва, и Париж като Париж от колкото от московския конкурс... Бил съм малък и не съм можел да анализирам конкурса като такъв. Спомням си го, но от гледната точка на зрител, не на организатор, по различен начин човек ги вижда нещата, но със сигурност, което най-генерално мога да кажа като спомен е че, без да искам да ги обидя който и да е от двата конкурса, малко по-скучно е, не малко а бая.

Варна, освен че е най-тежък репертоарът, и че сме най-стария конкурс, с най-голямо жури, освен всичко останало, атмосферата, която създава самия открит татър, морето, комфортът да можеш да излезеш от хотела си и да отидеш пеша на репетиция, и дори до самия театър... Това са допълнителни детайли, които в големия град ги няма!

В Париж, да не говорим в Москва, ако ти се падне да танцуваш в 10.30 -11ч. сутринта, когато започва първи тур... Журито ще стане. Но един състезател трябва да стане в 5, да вземе метрото, което е на 2 часа. За нас са доста сериозни разстояния с едно претъпкано метро. Много по-компактен и уютен е варненския конкурс от тази гледна точка и самият летен театър, който диша с бриза на морето всяка вечер и създава една по-лежерна и приятна атмосфера.

Колкото и добър майстор по декорите да бъде привлечен за каузата на един конкурс на закрито, стерилността на залата винаги ще е такава. Липсата на декор не е спектакъл. И във варненския конкурс, за съжаление, не можем да си позволим последният тур или големите награди да направят спектакъл, чисто организационно не успяваме, но самата зеленина и парка и близоста на морето, дори една чайка да премине, създават съвсем друго усещане и романтика.

М: Имаше нещо, което не зависи от вас: извън театъра, последният път се чуваше салса в тихите и не толкова тихите моменти. Има ли начин да се преборите с това този път?

Д: Взели сме всички позиции това да бъде неутрализирано. Освен всички писма, които сме обменили и кореспонденция с Община Варна по темата и които ще обменим, колкото повече наближаваме събитието, това е един от рисковете на отворената сцена, но се надявам, че този път нещата ще бъдат регулирани.

М: Ще успеете ли да осигурите по-големи удобства в залите за репетици и в самия салон на театъра, имам пред вид и тоалетните, и всичко, за което хората изразяват неудобство. Нашите чуждестранни гости го виждат!

Д: Напълно разбирам и колкото и да ми е неудобно, почти всички разговори с Община Варна и Двореца на културата и спорта започват и завършват с това, да си говорим за санитарни помещения. Повдигнати са тези въпроси. Имаме обещания за корекции.

Самият салон на театъра няма особена реиновация в него, но той е добре поддържан, тоалетните очакваме да бъдат отремонтирани, има други малки детайли около съблекалните, които са обещали да получим.

Във Варна последните години беше доста напрегнато, завъртяха се доста неща. Не остана достатъчно време да достигнем и до тези малки детайли. Като цяло хората са информирани. Имаме техните обещания и аз се надявам, че това ще е факт.

М: Аз много съжалявам, че трябваше да го задам този въпрос, за мен е неудобно. За да можем да се насладим на качеството на танцьорите, трябва да се абстрахираме от всичко останало.

Д: Всички тези проблеми, които зависят или не от нас, ние си ги знаем много добре!

М: И на сцената имаше неудобство. Бяха положили нова настилка за предишния конкурс, която имаше, до колкото разбрах, пробойни.

Д: За 2012г. се положи нов подиум. По принцип балетните изпълнители отдавна не танцуват на дървени подове. Те танцуват навсякъде на винил или балатум, да е по-ясно на читателите. При нас има малък проблем с осигуряването на това удобство. Ние сме в сериозни преговори с най-голямата фирма за производство на балетни подове. Имаме предложения от нея, подали сме всички чертежи на театъра, имаме решение как да се направи конструкция. Но те до момента, (все още разменяме кореспонденция), не могат да ни подадат винил, който при тези условия няма да направи конденз.

Това е винил - настилка, която трябва да бъде положена на сцената на летния театър, тя тряба да седи там през деня, докато я пече слънцето, а температурите са от порядъка на 35 градуса. Тя трябва да бъде с тези физически свойства и през нощтта, когато вече няма да пече. Проблемът не е, че няма да пече - ако няма други метеорологични дадености, вечерта нахлува по-влажен и студен въздух от морето, т.нар.бриз, който на всяка граница, където градиента на температурата е по-висок или има екстремност, започва да се образува конденз, което може да е изключително опасно.

Преди години са опитали да постелят обикновен балатум. Баща ми ми разказа и проф. Луканов. Балатумът е правил страшно много конденз. Реално са създали много повече проблеми. Тази влага е предразполагала за подхлъзвания и дори травми. Търси се правилния балатум – то е комбинация от различни слоеве, от една страна да не позволява през деня, когато е силно напечен, прекалено големи линейни разширения, защото вечерта като тръгне да се свива може да стане на вълни. От друга страна, материята трябва да е такава, че горният слой да е много по-температуро-чувствителен, за да може градиента на температурата да бъде в самия винил, там да е разликата между топлото и студеното, където да може да се образува конденза, да не е на границата между винил и въздух. Много е специфична задачата. Хората го разбират, явно и те нямат решение за това.

Иначе имат страхотни подове, преносими, които са слагали и във Версай и на всякакви други места, но при нас тази граница до морето, която е не повече от 100 метра по права линия, ни поставя в едно доста затруднено положение и естествените материали към момента, в случая дървото, което е специален вид дърво от Родопите, засега то се оказва най-удачно. Проблемът е, че е скъпо и е трудна поддръжката. Такова поколение са танцьорите, че на дървен под почти не са танцували.

М: А какви са техните коментари?

Д: Всички предпочитат да танцуват на винил. В повечето случаи са възмутени са защо няма винил. Със сигурност има технологични варианти това да се направи, не знам, не ми е подадено такова решение, но ние работим целенасочено да намерим.

М: Едно има ще спомена, какво означава то за конкурса: Йордан Киндалов? Неговият син в момента преподава в музикалната академия. Той твърди, че е създателят на балетния конкурс.

Д: О, нямам нищо против. Всеки да твърди каквото желае, чувал съм и че това не е бил първия конкурс в света. Нека да е така! За мен няма никакво значение. Не съм бил жив тогава, не знам какво е било от първо лице, няма как да взема отношение. Това, което знам го знам от моя баща и от хората, които са били до него.

Спомням си началото на 90те години, когато беше най-трудния момент за балетния конкурс. Познавам вече и лично хората, които имат заслуги, за да продължи въобще този конкурс, така че дори не смятам да взимам отношение по този въпрос. Нека да бъде така! Нямам никаква идея! В онези години е било толкова централизирано всичко и толкова размито. Убеден съм, че ако намерим някъде цялата документация и последователността, на целия този процес, с който тази държавна машина се е задействала, за да формира този конкурс, сигурно ще има поне 20 души, които са били първите.

М: Аз, разбира се, не твърдя дали един или друг е, по-скоро любопитствам какъв е бил генезисът, може би имате документи, може би баща Ви е разказал от първо лице как са изглеждали нещата?

Д: Не, ценното е, че 64г. е кацнала Галина Уланова във Варна. Всичко останало може всеки да си го приписва, лично за моето семейство ще остане онсован от баща ми. Знам, че той е бил от самото начало организатор на конкурса. И преди това е организирал певческия конкурс, може би в малко по-различен формат.

Там е имало и държавна политика, много са факторите, не само е основал, а малко или много ги е поддържал през всичките тези години. Може да попитаме майка ми, никога не съм се интересувал. Не е било приоритет или аз самият не съм го възприемал за нещо толкова важно.

Баща ми също беше много скромен човек, не вярвам да е имал специални отношения по този въпрос. За него най-важното беше конкурсът да се проведе, форматът да се представи, журито да дойде. Това е по-важното.

М: А журито?

Д: Имаме доста интересни лица, за съжаление конкурсът е малко дълъг, много от хората, които биха желали да дойдат не могат да разчистят графика си за толкова дълго време, за да присъстват във Варна. Или в последствие приемат и се налага да пропуснат.

Очакваме Владимир Василиев, Елдар Алиев, многогодишен член на жури; от Китай - Сяо Сухуа, също традиционен член; Соня Ким; от Япония успяхме да намерим директорката на токийския балет, която е наша лауреатка - Йоко Моришита. От Куба отново имаме удоволствието да дойде Аурора Бош, която ще преподава и на академията.

Очакваме Раду Покритару от Украйна, той е съвременен хореограф, чиито творби се поставят във Варна. Той е малко на кантар; От Франция имаме любопитен член - Кирил Атанасов или Сирил Атанасов, както там е известен - дългогодишен балетмайстор на Гранд Опера. Той е с български произход, но целият му живот е минал във Франция.

Журито е доста широко, пълноцветно. От България ще имаме 4 члена: проф. Петър Луканов, Директорът на балета на Софийската опера и балет, Сара-Нора Кръстева, акад. Красимира Колдамова и Бисер Деянов, който ще имаме удоволствието да преподава на академията.

М: Oт солистите кои ще бъдат на галата?

Д: Очакваме отново да видим Денис Черевичко, Бруклин Мак, Уитни Дженсън и други имена, които са в процес на договорка.

М: А българското участие, което е по-интересно за нас?

Д: Българското участие все още не е определено. Има доста напрегната програма в Софийската опера по време на конкурса и може би заради това още не сме взели окончателно решение.

М: Имам пред вид и лауреати...

Д: Да, те работят в Софийска опера.

М: Има и други, в чужбина.

Д: Има други, имахме една, две договорки, но на хората им излизат допълнителни ангажименти.

М: Благодаря Ви за тази среща!



Само регистрирани потребители могат да публикуват мнения. Моля влезте или се регистрирайте за минута.