Откриването на изключителното събитие, фестивала Пиано Екстраваганца, ръководен от Людмил Ангелов, бе белязано от изпълнението на Пиер Реак на 3 октомври 2011г.

В хладната и полупразна зала, в незабравимо изпълнение прозвучаха Шарл-Валантен Алкан - Соната "Les Quatre Ages de la Vie", Oп.33 и Хектор Берлиоз-Франц Лист - Фантастична Симфония.

Пианистът ме впечатли с изключително зрял подход и класически фин френски звук, с много дълбочина и приглушеност в лиричните моменти. След паметното събитие той откликна на поканата на Classical-Bg и написа няколко реда за Вас, читателите.

Самият Людмил Ангелов любезно предложи да преведе отговора на неговия гост и държа да отбележа, че това няма нищо общо със зададените от мен въпроси!

Мария Черноокова, Главен редактор

Превод от френски: Людмил Ангелов

След изпълнението си на концерта в София, казахте, че програмата е била тежка за Вас и че бихте изсвирили подобна комбинация само заради Людмил Ангелов. Можете ли да ни разкажете повече за Вашето запознанство? (Как се запознахте и т.н.)

С Людмил Ангелов сме големи приятели от дълги години. За първи път се срещнахме когато го поканих, за да изнесе концерт на фестивала във френските Пиринеи, който ръководя от 14 години насам. Преди това, той ми беше горещо препоръчан от Жан-Мари Фурние, директор на конкурса Пиано Мастърс в Монте-Карло, където Людмил беше спечелил първа награда.

Ние станахме приятели, защото се породи една истинска симпатия между мен, него и неговата съпруга Деси. В последствие, по тяхна покана, аз изпълних Вариациите Голдберг на фестивала в Толедо, в Испания и, накратко казано, установихме едно крепко и искрено приятелство, което от тогава не е прекъсвало.

Людмил ми каза за фестивала Пиано Екстраваганца, който както личи от името му, има призванието да преоткрие произведения, които се отличават от "обикновеното". Съвсем естествено, той ми предложи да изпълня на Пиано Екстраваганца една програма с такива произведения - Голямата Соната "Четирите възрасти на живота" от Алкан и Листовата транскрипция на Фантастична симфония от Берлиоз - което аз разбира се приех с много голямо удоволствие.

Във Франция съм известен като интерпретатор на тези две значителни романтични произведения. Фактът, че забележителен артист като Людмил ми предложи да изпълня тази програма, беше за мен една великолепна новина!

Според Вас кой от преподавателите Ви повлия най-силно на звука Ви? Какъв съвет Ви даде Артур Рубинщайн след като спечелихте Медал на Международния клавирен конкурс „Артур Рубинщайн” в Израел?

Аз имах в досегашния си живот късмета да срещна изключителни артисти и освен моите учители, които много ми помогнаха и белязаха моята личност, преди всичко имах привилегията да контактувам с пианисти като Maria Curcio и Алексис Вайсенберг, чиито концерти в Париж ме заплениха в моята младост. С голяма тъга разбирам, че неговото здраве се влошава все повече...

И все пак, ако мога да говоря за мой Бог в музиката, то това беше и ще си остане Артур Рубинщайн. Да получа съвети от него беше най-големият шанс, който някога съм имал. Какво може да се каже за неговия звук? Нищо друго освен това, че той беше напълно естествен, и че Рубинщайн караше инструмента да звучи с една елегантност, с един блясък и също с ритъм, които бяха присъщи само на него.

Интерпретациите му се отличаваха с едно голямо благородство, бяха винаги много осмислени и аз бих могъл да говоря с дни за Рубинщайн. Мисля, че най-значителното в неговото послание към мен беше този така оптимистичен и естествен маниер да се "прави" музика, да се опитваме във всяка минута от живота ни да чувстваме дълбоката радост, благодарността че сме тук, и че можем да седнем зад пианото и да доставяме удоволствие на хората, дошли да ни слушат. Рубинщайн не беше за мен само най-големият или един от най-големите пианисти на ХХ век, той беше като Баща, който предава щастието и надеждата.

Вие изнасяте концерти в Китай от 2002г. насам. Кое Ви води там всяка година? (Какво е отношението на китайската публика спрямо европейската музика?)

Аз съм възхитен от Китай и от неговите млади музиканти. Те правят изключителни постижения и аз имах голямата чест да получа званието Професор Хонорис Кауза на Консерваторията в Шанхай, където гостувам всяка година. Гениалните способности на тамошните млади пианисти ги отдавам и на тази свръхразвита слухова чувствителност, която те имат заради техния говор, при който всяка интонация може да промени смисъла на една дума. Това е както в музиката!

Те имат, благодарение на този факт, една изключителна способност за запаметяване, една превъзходна интелигентност, за да разберат посланието на едно произведение и правят чудеса. Но освен това, работи се много - те са непримирими работници, а както знаем, без работа нищо не се постига... Това лято в Shenzehen чух един млад пианист на 17 години, запомнете името му: Huyin Kunmo. Свири вече като Хоровиц!!

През 2007г. стартирахте фестивал в планината, наречен Пиано Пик Фестивал в Баниер де Бигор, където сте издигнали пиано на върха на Пиринеите с помощта на хеликоптер. Как се зароди тази идея? Какво е усещането да се свири под открито небе? Как усетихте акустиката? Как се справихте с природните условия и тяхното въздействие върху инструментите (особено пианото)?

Преди да стана пианист исках да бъда астроном! В моята младост бях член на астрономическото дружество на Франция. По-късно стана така, че моят приятел медик, д-р Бейе (Baillet), ми предложи да дам един концерт на връх Пик дю Миди (Pic du Midi) в Пиринеите, където има една астрономическа обсерватория на 2800 метра надморска височина.

Да, наистина, до върха беше качен с хеликоптер един роял и телевизиите дойдоха да заснемат този концерт, който беше лансирането на нашия фестивал в Пиринеите. Спомням си, че ръцете ми бяха ужасно студени, а сърцето ми гореше и звуците на моето пиано отекваха по склоновете и отиваха толкова далеч... това беше наистина едно незабравимо преживяване за мен.

Намирам, че по начало хората би трябвало да си спомнят за стихиите на природата и да я уважават - защо музиката да не им помогне в този смисъл? Когато слушаме Пасторалната Симфония на Бетовен, се чувстваме по-добре, нали?

Оригинална версия:

After your performance in Sofia you've said that the program was tough and you would play this combination only because of Ludmil Angelov. Can you, please, tell us more about your acquaintance with him? (How did you two meet etc.).

Ludmil Angelov est un grand ami depuis de longues années. Je l'avais rencontré la première fois quand nous l'avions invité pour un concert au festival de piano dans les Pyrénés Françaises que je dirige depuis 14ans. Il m'avait été chaleureusement recommandé par Jean Marie Fournier, Directeur du Masters International Piano Competition de Monte Carlo où Ludmil avait remporté le premier prix.

Nous étions devenus des amis car il y eut entre nous une reelle sympathie et aussi avec son epouse Dessy. Ensuite ils m'avaient invité jouer les Variations Goldberg dans leur festival à Toledo en Espagne, bref, cette amitié etait solide et sincère et nous ne nous sommes plus vraiment quittés.

Ludmil m'a parlé de ce festival EXTRAVAGANZA qui comme son nom l'indique a pour vocation de faire redécouvrir des oeuvres qui sortent de l'ordinaire. Tout naturellement il m'a proposé d'y jouer la Grande Sonate de ALKAN et la transcription par Liszt de la Symphonie Fantastique de BERLIOZ, ce que j'ai accepté avec un très grand plaisir. En France je suis assez connu comme interprète de ces deux grandes oeuvres romantiques. Qu'un artiste de la notoriété de Ludmil me propose ce programme, c'etait pour moi une magnifique nouvelle.

Who was the teacher that you think influenced your sound  the most? What kind of advice did Artur Rubinstein give you after winning the Medal in the Artur Rubinstein International Piano Competition in Israel?

J'ai eu la chance dans ma vie de rencontrer des artistes extraordinaires et en plus de mes professeurs qui m'ont beaucoup aidé et marqué ma personnalité je pense surtout à Maria Curcio, j'ai eu le privilège de connaitre très bien Alexis WEISSENBERG dont les concerts à Paris me fascinaient quand j'etais jeune. Je suis tellement triste d'avoir appris que son etat de santé s'est encore dégradé.

Mais c'est Arthur RUBINSTEIN qui a été et restera le dieu de ma vie de musicien. Recevoir les conseils de Rubinstein a été sans doute pour moi la plus grande chance que j'ai eue. Que dire de sa sonorité? Rien d'autre quelle etait totalement "naturelle", il faisait "sonner" le piano avec une elegance, un brio et aussi un rythme qui n'appartenaient qu'à lui.

Ses interpretations etaient d'une grande noblesse, toujours très pensées et je pourrais parler des journées entières de Rubinbstein. Je pense que ce qu'il m'a le plus transmis, c'est cette manière si optimiste et naturelle de faire de la musique, d'essayer à chaque minute de ma vie de ressentir la joie profonde, la gratitude d'être là, de pouvoir se mettre au piano et faire plaisir à tous les gens venus vous écouter.

Rubinstein ne fut pas seulement pour moi le plus grand pianiste du siecle ou l'un des plus grands, il fut un peu comme un Père qui transmet le bonheur et l'esperance.

You've been performing in China ever since 2002. What brings you there every year? (What is the attitude of Chinese audience towards European music?)

Je suis fasciné par la Chine, et par les jeunes musiciens chinois. Ils font des choses absolument extraordianires et j'ai eu le grand honneur d'avoir été nommé professeur Honoris Causa du Conservatoire superieur de Shanghai où je me rends chaque année.

Les dispositions geniales des jeunes pianistes là bas, je les attribue aussi à ce sens auditif hyper developpé qu'ils ont par leur langage où chaque intonation fait changer le sens d'un mot. C'est comme la musique. Ils ont de ce fait une possibilité de mémorisation extraordianire, une intelligence superieure pour comprendre le message d'une oeuvre et ils font des merveilles.

Mais en plus, il y a le travail: Ce sont des travailleurs acharnés et sans le travail il n'y a rien...

J'ai entendu cet été à Shenzehen un jeune pianiste de 17ans: retenez son nom Huyin KUNMO: Il joue déjà comme Horowitz¡¡

In 2007 you have started a festival in the mountains under the name of Piano Pic Festival, in Bagnères de Bigorre, where you have a piano mounted to the top of Pyrenees by a helicopter. Where did the idea originate from? What does it feel like to play open air? What is the acoustic ambiance like? How do you cope with nature's forces and its affect on the instrument(s) (the piano especially)?

Avant de devenir pianiste je voulais être astronome¡ Dans ma jeunesse j'ai été membre de la socoiété Astronomique de France. Mon ami le Dr Baillet medecin m'a proposé de donner un concert au sommet du Pic du Midi qui est un observatoire astronomique situé à 2800 metres d'altitude. Oui c'est vrai on a fait monter le piano par helicoptère et les televisions sont venues filmer ce qui a été le lancement de notre festival.

Je me souviens que j'avais terriblemnent froid aux mains et chaud au coeur, et les sons de mon piano qui resonnaient dans les vallées et s'en allaient si loi, ce fut effectivement pour moi une experience inoubliable.

Je trouve qu'en general les gens devraient d'avantage se souvenir des éléments de la nature, et la respecter: Pourquoi la Musique ne pourrait elle pas les aider dans ce sens? Quand on écoute la Symphonie Pstorale de Beethoven, on se sent meilleur, non?