По повод изпълнението на Концерт за две флейти и оркестър от Франц Доплер със Симфоничния оркестър на Българското национално радио, Classical-Bg се срещна с двама от най-тачените флейтисти на българската и световната сцена - Явор Желев и Патрик Галоа. За любителите на музиката те не се нуждаят от представяне, но накратко ще Ви запознаем с тях.

Явор Желев е солист флейтист на Симфоничния оркестър на Българското национално радио, преподавател по флейта в Националното музикално училище "Любомир Пипков", изпълнител на солова и камерна музика в България и чужбина. Роден в Русе, той е възпитаник е на русенското Средно музикално училище "Веселин Стоянов", където преподавател му е Величко Божинов, а по-късно завършва Българската държавна консерватория в класа по флейта на Георги Спасов.

Патрик Галоа е флейтист и диригент с международна кариера. На 17 годишна възраст учи в Парижка консерватория при Жан-Пиер Рампал, а на 21 постъпва като солист флейтист в Националния оркестър на Франция. През 1984г. се оттегля от оркестровата позиция, за да се отдаде на солова кариера и звукозаписна дейност.

Създава собствен оркестър "l'Academie de Paris", с който за 12 години изгражда кариера като диригент. През 2003 поема поста на музикален директор на Синфония Финландия Юваскюла (Финландия), с който прави световни турнета и звукозаписи за компании като Naxos.

Ето какво споделиха те специално за Вас в блиц интервю.

 

Интервю с Патрик Галоа:

Патрик Галоа

За първи път ли свирите с Явор Желев? Как намирате съвместния Ви работен процес?

Да, разбира се. Знам, чe мислим по един начин заради начинът, по който свирим Вивалди. Ясно е, че в музикално отношение сме доста близки. Чух някои страхотни концертни изпълнения на живо от Явор – свободни, не та,та,та... (имитира вдървен ритъм – б.р.) и го поканих да свири с мен.

Какво е усещането да работите със Симфоничния оркестър на Българското национално радио?

На първо място е удоволствие. Трудно е също така, защото стилът на френската музика е доста специфичен. Затова в началото беше малко трудно, но накрая чувствам, че има повече връзка в България, отколото в Русия. В музикално отношение сме по-близки до българите отколкото до руснаците. Те (българите - б.а.) разбират доста лесно това, което търся като звук, защото всяка музика се нуждае от различен звуков похват. Важно е оркестърът да следи музикалните идеи чрез него. Не можем да се изразяваме без звука!

По какъв начин звукът на българския оркестър е различен?

Не мисля, че става дума за българският звук, а звукът на Дебюси. Обикновено в тази страна вие чувствате музиката. Във френската музика не се чувства, а се оставя да върви прозрачно и това понякога е проблем, когато дирижирам френска музика в Русия. Трудно е да се улови. Чувствам повече Европа тук!

Каква е тайната на красивия флейтов звук?

Любов!

Любов? Само?

Така мисля! Насладете се на звука заради самия звук! Какво е красота? Може би топъл звук, топъл въздух...

С какъв инструмент свирите?

Флейта "Крис Абел". Крис Абел е американски производител. Никога не е изработвал метални флейти. Работил е за “Броуд и Купър” в Бостън – най-добрите майстори на флейти в света.

Винаги е искал да бъде независим: да направи дървена флейта. Стори го и се срещнахме случайно, защото никой не искаше да му купи флейтата (преди някъде около 20 години). Преминах от златна флейта на дървена. Тази е специална. Всъщност всички са специални, но тази особено повече, защото има златни клапи. Издава също друг звук – по-топъл, по-мощен.

Попитах, защото Явор ми спомена, че сами правите Вашата флейта…

Дизайнът, да. Самата флейта не я правя сам. Всички мои флейти са правени с мой дизайн.

До каква степен участвате в конструирането на флейтата? Какво точно правите?

Например: предишната ми флейта беше с квадратни дупки и квадратни клапи. Исках да опитам! Имам и друга флейта с четвърт тонови клапи. Много от флейтите са особени. Опитвам се да изследвам възможностите.

И вероятно използвате четвърт тоновата флейта за съвременна музика?

Да… и за барокова.

Как се възприема тази флейта от флейтовата колегия?

Първоначално не харесаха идеята и в последствие всички си купиха, а после на никого не му беше ясно защо я купувам. Не купих този инструмент, за да свиря барокова музика. По-трудно е да свиря барок с дървената ми флейта в днес, защото това е ултрамодерен инструмент. Конструиран е да се свири Хачатурян или Родриго.

Много флейтисти се сдобиха с тази флейта, за да свирят барок или Бетовен – нямат нищо общо! Флейтата е твоя глас. Твоят инструмент е специфичен за твоя глас. Ако аз съм певец, ако съм интелигентен, мога да пея барок интелигентно с красив звук и да правя опера с друг звук.

Този инструмент е изработен така, че да изрази много от моите личностни проявления, не само да свири красиво - нещо, което постигах със златната флейта. Винаги имаше една и съща красота, но понякога красотата за композитора не е както трябва. Затова ми трябва материал.

Звукът е като скулптура. Скулпторът взема къс земя, за да направи скулптура. Трябва да разполагаш с основното, за да бъдеш дързък да му придадеш форма, с която да изразиш Хайдн, а не Родриго, а златната флейта ти дава само един вид красив звук. Така че музиката е ограничена от качеството на инструмента.

Кой от избраните от Вас инструменти има най-обещаващо бъдеще?

Определено дървеният. В много оркестри музикантите свирят на дървена флейта, защото искат да ми доставят удоволствие, но всъщност свиря много по-точно по отношение на интонацията. Много по-лесно е да интонираш с обоя, кларинета и фагота или дървената флейта. Чисто е! Тъй като дървото има повече ниски обертонове, много по-вероятно е да достигнеш високите обертонове на обоя.

А какво ще кажете за силата на инструмента?

Много по-звучен е. Ако свиря Хачатурян, няма да чуете оркестъра. Въпрос на инструменталист, не на флейта.

Първо, трябва да знаем, че майсторът на флейти никога не използва дърво. Добрият майстор прави златни или от по-скъпите, платинени флейти. Ако той вземе евтин материал като дървото, със същото качество на изработка, може да направи по-добър инструмент. Идеята е, че проблемът е между това как да направиш инструмент и самия материал. Ако имаш добър, сигурен съм, че можеш да имаш страхотен пластмасов фагот или флейта.

Дървото може да даде повече вибрации. Тръбата е много по-плътна, така че поддържа силен звук. Винаги при металната флейта имам усещането, че няма достатъчно метал. Моята сякаш беше от хартия. Трябва ми материал!

Спомням си моят учител Жан-Пиер Рампал, когато за първи път щеше да свири на дървената флейта. Пиер:“Искам да те видя. Можеш ли да дойдеш у нас следващата седмица?” Казах: “Да, мога.” И отидох, и подготвих моята флейта. Той отвори вратата (не жената, а той) и каза: “Патрик…”, аз: “Да, знам! Пробвай флейтата!”, и я опита: “Но това е флейта!”; “Да, флейта е!”; “Защо сме свирили на нещо друго досега?”

Записахме заедно дует за Грамофон. Той ми каза: “Донеси две дървени флейти”. Аз казах: “Не, донеси две златни флейти.” Казах: “Не, добре: “Донеси две златни флейти, аз ще донеса две дървени.”

На практика той свири на златна, а аз на дървена и имахме един и същ звук. Мисля, че е от флейтиста...

От ляво на дясно: Патрик Галоа с Емил Табаков и Филип Берно по време на записи в Анкара, Турция

В какъв момент от артистичното Ви развитие дойде желанието за дирижиране?

Винаги съм дирижирал. Бях на 12г. когато дирижирах. Жена ми се оплаква, че съм диригент. (Смее се): "Мил, но диригент."

Говорих веднъж с Карло Мария Джулини. (Бях на урок при него.) Той ми каза: “Знаеш какво искаш да постигнеш. Недей да притесняваш музиканта.” Затова се опитвам да не безпокоя музикантите, но да правя това, което искам. Той е прав. Аз съм мил, но правя това, което желая.

Как го постигате?

Понякога е трудно. Опитвам се да говоря по-малко и да правя нещата ясни. Доверявам се на музиканта, който има същотото усещане. Всички сме музиканти. Когато търсим друг звук, можем да си помагаме да бъдем единни. Няма нужда да се гледаме, за да свирим заедно. Понякога се по получава по-рано или по-късно, защото четете нотите: затваряте си ушите. Ако си отворите ушите и ума, вие сте заедно.

Попаднах на няколко снимки на Вашия уебсайт, които ми се сториха много интересни. Имате ли против да ги погледнете и коментирате? (Показвам снимката, на която Патрик Галоа е в компанията на българският диригент и композитор Емил Табаков и френския флейтист Филип Берно. – б.а)

Патрик Галоа и приятели на сватбата на Емануел Паю

Хехе, това беше записът на двойния концерт на Емил Табаков. Беше в Анкара, Турция. Фантастичен период – времето беше чудесно. Беше преди седем години. Изглежда не съм се променил (смее се)… косата може би.

Има още една…

А, да! Беше сватбата на Емануел Паю (Първи флейтист на Берлинска филхармония – б.а.) и бях с Николе, Ален Марион, Филип Лоран. Това е спомен! Забравих къде беше. Много се забавлявахме. Всъщност на този ден, след нощта, бяхме се напили много с Николе и се прибрах в 6 часа сутринта. Обадих се в Америка и попитах: “Продаде ли твоята флейта?” – “Не можах нищо да продам...” и купих дървената флейта!

Говорих си с Николе: “Какво мислиш, да я пробвам ли?” – “Намирам тази флейта за много по-добра от свяка друга. Трябваа да го направиш – нямаш избор!” Николе никога не е свирил на златна флейта. Не смятам, че златната е по-добра, човекът я прави такава. Това беше важен ден за мен!

Запознах се с Емануел, защото родителите на жена му живееха в съседство от моята градина в Амиен, в северна Франция.

И една последна…

 

Ленард Бърнстейн и Патрик ГалоаС Бърнстейн. Това е спомен! Той написа “Халил” – концерт за флейта с оркестър. Беше за мен. Никога не свирих с него, всъщност, защото не исках да изпълня концерта.

Той съветваше ли Ви? За концерта, но не в оркестъра?

Да, ние седяхме в оркестъра и той искаше да знае какво мисля за партията, която пишеше.

Но не Ви дирижира?

Не, никога. Рампал го направи и го записа. Аз го изсвирих най-накрая, когато той почина. Бях толкова тъжен! Трябваше да свирим заедно и това произведение беше написано за мен.

Историята: Когато пристигнах в оркестъра бях на 20г. Тази снимка е правена през 1979г., така че съм бил на 22 или 23г. Свирихме “Уестсайдска история”. В началото имаше малка каденца на флейтата. Изсвирих я и той спря оркестъра, и каза: “Ти евреин ли си?”. Аз казах: "Не", а той: "Жалко". Това беше най-страхотният комплимент, който можеше да ми направи. Беше велик артист. Затова качих тази снимка. Той ми я изпрати.

Нямам други снимки: с Караян, Челибидаке, Маркевич... Жалко, трябвало е! В живота не може да се снимаш постоянно. Животът се състои от това, което забравяме. Понякога снимката е приятно нещо.

Какво подготвяте за пловдивската публика?

Свиря Телеман във вторник (на фестивала “Дни на музиката в Балабановата къща” – б.а.). Това е сън, защото флейтата е последния инструмент след тишината и преди нея. Какво е тишина? За мен това е въпросът при Телеман - не фактът, че го свиря, а това, което се случва след като спра да свиря.

Всяка “Фантазия” е в различна тоналност и след всяка усещането е като да са ви разказали приказка. Ако ви разкажа хубава приказка, ще бъдете щастливи. Ако ви разкажа тъжна приказка, е интересно заради усещането. Всеки се сблъсква с усещанията, защото музиката, дори да е танц, е абстрактна. Затова го правя често – това е в основния ми репертоар.

След това имам концерт с Франк – Симфония с оркестъра (Пловдивска филхармония – б.а.), Девиен – Концерт за флейта и Мария Принц изпълнява Равел.

Много Ви благодаря!

Успех!

 

Интервю с Явор Желев:

Явор Желев

Как се роди идеята да работите заедно, за първи път ли свирите заедно?

За първи път свирим заедно. Идеята се роди в една кръчма: като всички добри идеи, (смее се –б.а.) - в една плодивска кръчма, където бяхме седнали след негов концерт. Аз много се радвах, че ще дойде да свири с нас, той трябваше да свири Девиен концерт и да дирижира същата програма, която сега изпълнихме и по едно време се плесна по челото и ми вика: Ти не искаш ли да изсвирим нещо двамата? Защо трябва аз да свиря Девиен като можем да изсвирим нещо заедно?! Аз отдавна искам да свирим заедно!”

И му казах, естествено, че искам. Това не може от мен да излезе като покана - кой съм аз да каня Патрик Галоа, а той каза, “Веднага ще се задействам, ще пратя есемес на Табаков, той няма да ми откаже.”

Аз също бях сигурен, че Eмил Tабаков няма да му oткаже. Знам, че той ме харесва и освен това не вярвах да влезем в някаква конфронтация за нищo. Идеята беше спонтанна, негова и много ме зарадва!

Как намираш съвместния работен процес с Патрик Галоа?

Аз отначало малко се притеснявах - нормално! Все едно да дойде Ицхак Пърлман и някой от нашите цигулари да трябва да свири с него. Имах известна тръпка дали ще се справя, дали ще съм достатъчно на ниво. Аз и до сега смятам, че не съм естествено на неговото ниво, и не бих могъл да бъда - той е Патрик Галоа!

Процесът много добре вървеше, понеже той е много благ, много мил човек, много флексибилен като музикант, същевременно има ясни идеи какво иска да постигне и го прави по най-безболезнения начин. Аз от много години го чувствам като много близък човек. Не съм изненадан, че тръгна толкова лесно свиренето ни заедно.

Събрахме се 3 пъти по един час в хотела, и тук с оркестъра два пъти: не сме се скъсали от свирене. Аз отдавна го свиря - бях го добре научил. Той пък сигурно винаги го е знаел: записвал го е и го е свирил по концерти.

Той ми сподели след концерта, че се е чувствал изключително комфортно с мен на сцената (без да го питам). Аз не го врънкам за такива неща: нито дали ще свирим заедно, както за този път, нито за по-нататък, просто се наслаждавам на неговото присъствие тук, а това, че имам възможност да свиря с него, е огромен бонус за мен.

Какво означава за теб да работиш със Симфоничния оркестър на БНР?

Това е моето ежедневие. Аз си обичам работата, оркестъра е добър. Колегите са ми колеги от много години, след няколко месеца ще станат 20 години. Това е моето първо работно място, и засега единственото, дано така да остане, ако не ме изгонят за някое своеволие... (смее се)

Защо да те гонят?

Всичко се случва - ще направя някоя издънка и ще ме изгонят. (смее се).

На друго място не съм работил и не мога да кажа дали е по-хубаво, но в радиото ми харесва. Имам много силни приятелства в оркестъра. Обичам да свиря! Надявам се, че ми личи. Ако не ми личи, го казвам за тези, които не го виждат (смее се).

За първи път заставам солист, всъщност не: веднъж записвах концерт от Вивалди на пиколо. То беше, все пак, с камерен оркестър от радиото - само щрайх. Стана много хубаво. Патрик каза, че го е дал на всичките си студенти да го слушат, защото този концерт е много известен и навсякъде го искат като има конкурс за пиколист в оркестър. Искат една от частите или целия, например: Моцарт – концерт първа част, Вивалди  - бавна и после оркестрови трудности.

Той не ме е чувал досега, той ме е чувал преди, когато е идвал да свири Хайдн.

Той спомена за този Вивалди…

Явно понеже го е слушал този запис. Аз съм му пращал още записи: на Марин Вълчанов с Чани (негов син, обоистът Вълчан Вълчанов – б.а.) дето записвахме - “Любопитният диалог”. Беше го написал за кавал и обой, обаче Теодосий (Спасов – б.а.) каза, че не може да го изсвири, че имал много до диези, а кавалът няма до диез на втора октава. И аз тогава правех едни пинизи кавалджийски и му пратих на Патрик.

Описанието беше много голямо, пишело е, че свиря, но не е разбрал. Той го е слушал и ми се обажда на една нова година вечерта в 8 часа: “Ти защо не ми каза, че това е твой запис? Аз вече 15 пъти съм си го пускал. С Фабрис, го слушаме. Kакви са тия звуци?”

“Ето това са балкански звуци. Такива звуци не може да изкараш от флейстата.” - смее се.

Той прояви ли интерес към възпроизвеждането на такъв тембър? Tи показа ли му?

Тогава да, но по скайп. После като сме се виждали, не. Ние се виждаме за малко. Сега по-често ще се виждаме, защото той ще има повече присъствие в България - на Мартенски дни ще има майсторски клас, ще прави рецитал с Мария Принц, ще има едни десетина дни много активно участие; Пазарджишкия оркестър ще дирижира януари месец…

Това е моят любим флейтист без да си налагам мнението. В изкуството не може да се претегли, не е като в спорта. За мен наистина беше голямо удоволствие…

За самия концерт имах притеснение, понеже не съм заставал солист в зала България. Вече 20 години свиря в София, казах си: “Ще взема да се стъписам: все пак колкото и да съм свирил” (В чужбина съм свирил соло с по-малки състави – имам навика да излизам пред публика и да свиря концерти), “в зала България, пълно с колеги, приятели, флейтисти, до теб седи Патрик Галоа - Майчице мила!“. Обаче нямаше нищо такова.

Ние толкова се бяхме стиковали с Мосюто, че по едно време се усетих, че дори и не съм хвърлил един поглед колко е пълна залата – явно, защото сме двама. И той е толкова заразителен и пленителен! Нали виждаш: целият оркестър е влюбен в него и публиката как горещо го аплодираше. Банално звучи “добър човек”, но тези неща са най-истинските и като можеш да ги кажеш за един човек, значи е така!

Каква е тайната на красивия флейтов звук?

(Смее се) Трябва да питате някой, който има красив флейтов звук. Аз ежедневно се боря със звука и рядко си го харесвам. Нямам идеал за звук. Не мога да се изхвърля и да кажа, че използвам различен звук според различните стилове музика. Ще кажа, че се боря ежедневно, а какво съм постигнал, другите да преценят. Не мога да дам рецепта. За мен е важно, ако ще разширим въобще за свиренето на флейта, аз имам своя рецепта за мен, която ми помага – трябва да е сърцато!

С какъв инструмент свириш?

Имам щастието да свиря на много хубав инструмент: висок професионален клас флейта Yamaha, който е подарък от японското правителство заедно с много други инструменти за СО на БНР, което е голям жест от японска страна и всички ние сме много щастливи! Аз и много колеги свирим на такива инструменти.

Кога един инструменталист решава кариерата му да премине в диригентска и имаш ли подобен интерес?

Не знам кой кога решава. Диригентската професия е най-трудната музикантска професия. Аз не смятам, че съм достатъчно добър музикант общо казано. Има неща, които не умея: да чета партитури... Това е един труд, който допълнително трябва да бъде хвърлен и аз нямам време да го правя.

С удоволствие бих си издирижирал някой концерт от флейтовия репертоар, който познавам добре като музика и бих казал, че доста по-добре бих се справил от някои диригенти, защото ми е в главата. Но да дирижирам симфонична програма, това засега не стои пред мен.

Аз се възхищавам много на Мосюто и на неговата енергия и работоспособност: да можеш да поддържаш да си 30 години на върха като инструменталист и да станеш такъв добър диригент, какъвто всички видяха, това е огромен труд и енергия, и много способности, които той ги има. Аз не смятам че ги имам.

Какво те чака занапред?

Не съм се отлепил от земята, макар че почнах да подхвръквам покрай Патрик Галоа (смее се). Свиря редовно барокова музика с един камерен оркестър от Германия. Този сезон един път съм солист на Пловдивската филхармония. Георги Димитров ме покани, за което съм му много благодарен. Ще свиря Моцарт - сол мажорния концерт и в Русе на Мирослав Танев - Сюита за флейта и оркестър през май месец. Иначе регулярната ми работа в БНР - концертите, записите; преподаването в музикалното училище, халтурките… Не ми се е отпушила някаква световна кариера покрай този концерт. Само чакрите ми се отпушиха (смее се).

Въпросът е публиката, която те е забелязала покрай този концерт да може да дойде да те чуе отново!

Е, да сме живи и здрави! Както казва Патрик Галоа: “Аз изпитвам истинско удоволствие да се занимавам с музика!” Пожелавам го на всеки музикант, защото на днешно време е ясно, че с музика не се става богат, но ако и не изпитваш удоволствие, тогава си обречен на мизерстване – духовно и материално!

Благодаря ти – изключително мъдър край!


Оригинална версия на разговора с Патрик Галоа:

Is this the first time you play with Yavor Zhelev?

Yes, of course.

How do you enjoy your work process with him?

I know we have the same kind of thinking because I know how we play Vivaldi. We are quite close musically - it is clear. I heard some live concerts fantastic from Yavor - free, not tah tah tah (imitates rigid pattern – e.r.) and I invited him to play with me.

What is it like to work with the BNRSO?

It is a pleasure first. It is also difficult because the style of French music is quite specific. So it was a little hard at the beginning but I think, finally, I feel there is more relation in Bulgaria than in Russia. Musically we are much closer to Bulgarian people than to Russian people. They understand quite easily what I try to find as a sound because every music needs a new approach of sound. It is important for the orchestra to follow the musical ideas through the sound. We cannot speak without sound!

In what way is the sound of the Bulgarian orchestra different?

I don’t think it is the sound of Bulgarian orchestra but the sound of Debussy. Normally, in this country you feel the music. In French music you don’t feel the music, you let the music play transparent and this is a problem sometimes when I conduct French music in Russia. It is difficult for them to catch it. I feel more Europe here.

What is the secret of the beautiful flute sound?

Love!

Love? Only?

I think so! Enjoy the sound for the sound! What is beauty? Maybe warm sound, warm air…

What brand instrument do you play?

Chris Abell flute. Chris Abell is an American maker. He never did any metal flute. He was working for “Broad and Cooper” in Boston - the best flute makers in the world. He always wanted to be independent: to do wooden flute. He did it and we met by accident because nobody wanted to buy his flute, something like 20 years ago. I went from the gold flute to the wooden flute. This one is specific. Аctually, everyone is specific, but this one is more specific because it has gold keys. It gives also another sound - more warm, more power.

I am asking because Yavor mentioned that you have been making your own flute…

Design, yes. I don’t make my flute myself. All the flutes were made for me with my ideas.

To what extent do you participate in the construction of the flute? What do you do?

For example the flute before was with square holes and square keys. I wanted to try! I have another flute with quarter - tone keys. Many flutes are quite specific. I try to explore.

And you probably use the quartertone flute for contemporary music?

Yes... and baroque music.

What is the acceptance in the flute world of this flute, what do your colleagues think about it?

First, they did not like the idea, and after everybody bought a flute, and after - nobody understand why I buy a flute. I don’t buy this instrument to play baroque music. It is more difficult to play baroque with my wooden flute today because this is a ultramodern instrument. This is done to play Khachaturian or Rodrigo.

Many flutists took this flute just to play baroque music or to play Beethoven - nothing to do with it! The flute is your voice. Your instrument is specific to your voice. If I am a singer, if am intelligent, I can sing baroque intelligently with beautiful sound and do opera with another sound.

This instrument is done to play with many of my personalities not to play only beautiful, what I was completing with the gold flute. There was always the same beauty but sometimes beauty for a composer is not good. So, I need material.

The sound is like a sculpture. The sculptor takes earth to make a sculpture. You need the basic stuff to be bold to structure it to speak Haydn, not to speak Rodrigo and the gold flute gives you only one beautiful sound. So the music is stuck by the quality of the instrument.

Which of your choices of instrument has the best future?

Definitely the wood. In many orchestras people play the wooden flute because they want me to make pleasure but actually I play much more in tune. It is much more easy to play in tune with the oboe, the clarinet the bassoon, or the wooden flute. It is clear!

Because the wood has more low harmonics so there’s much more chance to reach the high harmonics of the oboe.

How about the loudness of the instrument?

It is much more loud. If I play Khachaturian you don’t hear the orchestra. It is a question of the flutist, not question of the flute.

First, we need to know that the flute maker never uses wood. The good flute maker always makes gold or more expensive platinum. If one time he takes cheap material what is wood, with the same quality of work, they can make a better instrument. They mix the problem between how to do an instrument and the material. This is a point.

If you have a good one, I am sure you can have a plastic bassoon or plastic flute that are fantastic. If the guy is bold to do it, you can use plastic for a cheap instrument.

Wood can give more vibration. The tube is more thick so keeps the power of the sound. I always feel the metal flute - there is not enough metal. My flute was feeling like it was a paper flute. I want material!

I remember my teacher Jean-Pierre Rampal, the first time he was about to use wooden flute. Perre: “I want to see you. Can you come to meet at home next week?”, I said: “Yes I can come”, so I went, I took and prepared my flute. He opened his door, it was not the lady who opened the door, it was him. He said: “Patrick…”, I said “Yes I know! Try the flute!”, and he tried the flute and he said: “But this is a flute!”

“Yes it is a flute.”

“Why have we played something different before?”

We recorded together for the Gramophone Beethoven duet. He said to me: “Bring two wooden flutes”, I said: “No, bring two gold flutes.” I said: “No, ok: I bring two gold and I will bring two wooden flutes.”, and in fact, he was playing on the gold and me on the wooden flute, and there was the same sound. I think this is the flutist who has the sound..

At what point of your artistic development did the desire for conducting come?

I was always conducting. I was 12 years I was conducting. My wife complains I am dirigist. (Giggles). "Nice but dirigist."

I was speaking with Carlo Maria Giulini one day. (I went to a lesson with him.) He told me: "You know where you want to go. Don’t disturb the musician." So, I try not to disturb the musicians but do what I want. And he is right actually. You see, I am nice but I do what I want.

How do you do it?

Sometimes is difficult. I try to speak less and do the stuff clearly. I trust more the musician that has the same feeling. We are all musicians. When we seek another sound, we can help to be together. We don’t need to look at each other to play it together. One time is the time it is too early or too late because you read the notes: you close your years. If you open the ears and the brain, you are together.

I have come across some pictures on your website, that I find very interesting. Do you mind seeing them and commenting on them?

Heheh, It was the recording of Emil Tabakov’s two-flute concerto. It was in Ankara in Turkey. It was fantastic time actually – beautiful weather. It was 7 years ago. It doesn’t seem that I have changed, (laughs)… the hair maybe.

There is another one…

Ah, yes! It was the wedding of Emmanuel Pahud (Principle flutist of the Berlin Philharmonic – e.r.) and I was with Nicolet, with Alain Marion, Philippe Laurent. It was a souvenir! I forgot where is this. We had a great fun.

It was actually this day, the night after, we were quite drunk with Nicolet and I came back at home in 6 o’clock in the morning. I called to America to say “Did you sell your flute?“ - “I never sold any flute...” and I bought the wooden flute!

I was speaking to Nicolet: “What do you think should I try it?” – “I find this flute much better than any other flute. (The wooden flute – e.r.). You need to do it you have no other choice!”

Nicolet never played the gold. Never think it is better gold I think it is just the guy makes it better. It was an important day for me!

I met Emmanuel because the parents of his wife were living next to my garden in Amiens, in north of France.

Just one more...

With Bernstein. It is a souvenir! He wrote Halil - a flute concerto with orchestra. It was for me. I never played with him actually because I didn’t want to play the concerto.

Was he advising you on something? On the concerto but not in the orchestra?

Yes, we were sitting in the orchestra and he wanted to know what I think of this part he was writing.

But he did not conduct you?

No, no, never, this is Rampal who created and recorded it. I played it, finally, when he died. I was so sad! We were supposed to play together and this piece was written for me.

The story: When I arrived in the orchestra I was 20, on this picture is ‘79, so I was 22, or 23. We were playing “West side story”. In the beginning there was a small cadence of flute. I played and he said: “Are you Juda?” (Juif - e.r.) He stopped the orchestra. I said “ No”. He said “Pity.” It was the best compliment he could give me. He was a great artiste. That’s why I put this picture. He sent me that picture.

I have no other picture with Karajan, Celibidache, Markevich… It is pity, we should! You cannot do picture all the time in life. Maybe is better. The life is done with what we forget. Sometimes a picture is nice.

What are you preparing for the audience in Plovdiv?

I am doing Telemann first on Tuesday. That is a dream because the flute is the last instrument after the silence or before the silence. No sound of flute, no power. This is what is interesting - to go to the silence. What is silence? Telemann for me is a question of that: it is not the fact I play this, it is what happens after I stop to play.

Each “Fantasy” is in a different tonality and after each one, this is like telling a story. If I tell you a nice story you will be very happy. If I tell you a sad story - it is very interesting for the sentiment. Everybody defront sentiment because music, even if is dance, this is “stille abstract”. That’s why I do it. I do it quite a lot - this is my basic music.

After, I do Franck - Symphony with the orchestra, Devienne - flute concerto and Maria Printz is playing Ravel.

Thank you very much!

Good luck!



Само регистрирани потребители могат да публикуват мнения. Моля влезте или се регистрирайте за минута.