Класически период, Част II - Просвещението

Наблягайки на простотата и естествеността, галантният стил отразява някои от идеалите на Просвещението - интелектуално движение, което се корени в английските философи-емпирици от 17век (Лок и Хюм), и в творбите на Исаак Нютон и Рене Декарт.

Тежкото изпитание на идеята на Просвещението е била Франция, където църквата и монархията дълго е упражнявала абсолютна власт. Група философи, включващи хора като Монтескю, Дидро (автор на плодотворната Encyclopédie) и Волтер, енергично – и в случая на Волтер язвително – опонират на старите суеверия и обсебвания, включително божественото право на кралете и наследствените привилегии на аристокрацията.

От своята позиция те предложили поглед над света, в центъра на който се намира по-скоро човека, отколкото около Бога, и е базиран на научни знания, доводи, социална справедливост и хуманизъм.

Друга ключова фигура е бил Жан Жак Русо - първенецът на обикновения човек - с „първобитни” добродетели и непокътнати чувства, чийто боен вик е бил „Обратно към природата”.

Идеалите за равенство в идеята за Просвещението, които във Франция в последствие достигат своята логическа кулминация в Революцията, са вървели ръка за ръка с придаване ново значение на образованието и подобряването на морала.

Това е периодът, в който бурно процъфтяващата средна класа започва да протестира срещу социалната и културна хегемония на аристокрацията.

Аристократичният патронаж – като Хайдн в Естерхаза и Моцарт в Залцбург – е бил все още от решаващо значение за музиканта в края на 18 век. Но е имало също постоянно нарастващо търсене на музика от новата могъща буржоазия.

Това се отразява на възхода на по-„демократичните” жанрове като opera buffa и Singspiel, които постепенно засенчват старата opera seria, и развитието на публичните концерти.

Друго последствие е разширеното разпространение на нотното издателство. За първи път домашното музициране създава ненаситен пазар на ноти; и композитори, сред които били Хайдн и Моцарт, се запасяват за домашна употреба с купища сонати, дуети (обикновено с флейта или цигулка), триа и песни, внимателно прекроени за ограничените любителски технически възможности. Моцартовата „лесна” (galant) До мажорна соната, К545, е добър пример за това.

Писанията на философите, тяхното застъпничество за природата и простотата на цената на хитроумието, имат решаващо отражение на развитието на операта, особено във Франция. Съпротивата и сатирата са били любими спортове в средата на 18 век в Париж, а също и в Лондон.

И 50те години на 18 век свидетелстват тачената и обект на много сатира “Querelle des Bouffons” („Свада на шутовете" - б.пр.), с традиционните привърженици на Люли и Рамо, водени от Луи XV, заплашително вземащи страна срещу тези, които се обединяват с Русо и кралицата, за да подкрепят новата италианска комична опера, илюстриранa от La serva padrona ("Слугинята господарка" - б.пр.) на Перголези. Русо, който се любувал на себе си като композитор, пише собствена опера, третираща темата за обикновените хора - пасторалното интермецо Le devin du village ("Пророкът на селото" - б.пр.) (1752) - една засрамващо наивна творба, сътворена неубедително.

Но съпротивата на Русо и тяхната пропаганда на ценностите на Просвещението упяват да разширят френските оперни вкусове и помагат да проправят път за триумфа на Глук в Париж през 1770г.

Източник: Gramophone

Към I част

Към III част

Към IV част