Този месец в музея "Земята и хората", Смесеният професионален хор на слепите „Академик Петко Стайнов” с диригент Петър Матев отпразнуваха 75 годишнина от създаването на хора. Съставът, който рядко има възможността да заяви своето присъствие пред столичани, бе посрещнат изключително топло от възторжената публика.
Не е възможно човек да не се удиви от ангелските им гласове, както и от синхрона, с който влизат във встъпленията и завършват фразите. По качеството на изпълнението никой не би помислил, че имат подобно затруднение като липса на едно от основните за човешката ориентация сетива.
Всъщност се оказва, че музиката е най-естественото занимание и един чудесен начин за тях да докажат себе си, тъй като подобна липса форсира природата да даде на човека повече усет в останалите сетива като слуха.
Зад блясъка на сценичното изпълнение обаче стоят много труд, несигурност и скромен колектив, който има грижата да преодолява препятствията по пътя до крайния продукт.
През 1935 г. група незрящи хора с изявени музикални качества създават хора като любителски под името „Балкан”. По-късно той приема името на един от основателите си – големия музикант и активен общественик Петко Стайнов (също загубил напълно зрението си на 11 годишна възраст).
На 1 октомври (Международния ден на музиката) 1948 г. хорът е обявен за професионален с правителствен указ. До август 1999 г. е на издръжката на Съюза на слепите, но поради липса на средства финансирането е прекратено и незрящите певци остават без работа.
Месец по-късно Петър Матев и членове на хоровия колектив създават фондация „Хор на слепите „Академик Петко Стайнов” с основна цел да се продължи дейността на хора и да не се допусне загиването на културна организация, градена с години.
„Не сме прекъснали връзките си със Съюза на слепите” – разказва Матев. – „Предоставена ни е малка стая за офис на фондацията. Не плащаме наем и консумативи, ползваме ксерокс, когато се налага, дори сме получавали финансова подкрепа – имам пред вид юбилея на хора (70-годишнината през 2005 г.). Тогава Съюзът ни оказа много сериозна помощ в момент, в който наистина имахме нужда от нея. Помощта е помощ, когато дойде навреме!”
Съставът е имал различна численост през годините. Наброявал е и повече от 70 хористи. Днес е доста по-малък – 28-30 души. „Хорът е с изключително богат репертоар. (На концерта бяха изпълнени църковно-славянски творби, хорове от известни опери от световната класика, както и български творби от Петко Стайнов и др. - б.а.) от Тайни за него в стиловете и жанровете на музиката няма.” – подчертава Матев. „Повечето незрящи хористи са възпитаници на музикалните паралелки към двете училища за деца с нарушено зрение в София и Варна. Някои от тях са завършили музикално училище, има и с висше образование – консерватория.”
„В момента съотношението между незрящи и зрящи е две към едно” – допълва Матев. – „Имало е години, в които зрящите певци в хора са били изключително малко на брой. Това създаваше големи трудности при придвижването за концерт” – разказва диригентът.
"Преди прекратяване финансирането на хора зрящите наистина бяха много малко.” – допълва Елка Андреева, бивша хористка и артистичен секретар, а сега член на Управителния съвет на фондацията, отговаряща за връзките с обществеността. – „Това положение създаваше изключителни затруднения, например, има изява и трябва да се помогне на незрящите колеги. Сформираха се групи и подгрупи – един зрящ води 4 души, двама под ръка, зад тях вървят двама слабо виждащи, зад които пък има по още един човек. Един зрящ водеше минимум 4 незрящи.”
„Докато течеше процедурата за прекратяване на финансирането” – продължава Ели Андреева, – „започнахме борба за спасяване на хора. Писахме писма до Министерството на културата, Министерството на финансите, социалното министерство, Комисията по култура в Народното събрание, Президентството. Провеждахме срещи, телевизии отразяваха проблема. Много ни заболя от абсолютното безхаберие на държавните органи, които официално (с любезни писма) вдигаха ръце. Тъжно е, че все още българските институции не са се събудили от дъкбокия сън, въпреки че има проблясък с тази европеизация. През всичките 20 години, в които съм в хора на слепите, моето впечатление е, че държавата е огромен длъжник на тези хора.”
„Разбира се, има хора и организации, които ни подпомагат, но на дребно, на парче; няма генерално решение на проблема” – отбелязва Матев. – „Благодарни сме на всички, които са били отзивчиви и са проявили добро отношение към нас”.
Тайната на синхрона и доброто изпълнение се корени в подготовка, не много по-различна от тази на всеки друг състав, но със съответната специфика. Нотният материал се изписва на универсално за света брайлово писмо. Мелодията се пише на едно място, текстът – на друго, а не като в нормалната партитура: нота-сричка. „Много обяснявам, много пея, подсказвам, докато се запамети песента” – споделя Петър Матев, добитият чрез наблюдение и самия ход на работния процес опит. – ”След това изработването на нюанси, динамики, темпа и отклонения ги обяснявам. Първоначално сигналите ми са много: пляскам с ръце, щракам с пръсти, тактувам с крак, броя на глас или пея с тях и става ясно какво искам. Когато нещата отидат до финалната фаза, спирам с подсказването. На сцената правя това, което правят всички мои колеги: произнасям текста, дишам с хора и хорът диша с мен. Различното е, че аз съм почти върху първия ред певци. Ръцете ми са почти върху тях... Те усещат както дишането ми, така и движението на ръцете ми, без да ги докосвам!”
Самите хористи отиват на редките им срещи с много трепет и нетърпение. Незнайно кога отново ще се съберат, незрящите хористи подготвят материала си преди репетицията им със зрящите си колеги „за да са на едно ниво и да не дърпат състава назад.”
„Това от което имаме нужда, е постоянен работен процес” – достига до същината Матев. – „Далеч съм от мисълта, че хорът трябва да се върне в предишното си състояние: с работно време от-до, когато все ни е тая какво ще стане, защото заплатката тече. Така се добива чиновническо чувство. Подобно нещо наблюдавам в други професионални състави у нас. И сивотата на ежедневния работен процес ги мачка. Смятам, че начин на работа, който не е обвързан с работно време, а с конкретни ангажименти, е по-добър.”
„Откакто беше прекратено финансирането на хора, певците не са излизали на концерт, без да получат хонорар за участието. Те са професионалисти, хранят се с това и визията на нашата фондация е, че техният труд трябва да се заплаща, затова ние трябва да намерим начин да финансираме съответната изява. Едва когато осигурим средствата, хората се викат, правим необходимия брой репетиции и излизаме на сцената. Би било добре, ако успеем да обезпечим финансово провеждането на 2-3 репетиции седмично!”
От няколко години, чрез спечелени проекти, финансирани от Агенцията за хората с увреждания, хорът обикаля страната. Субсидията стига обикновено за 4 концерта, които дори са безплатни за публиката. „В провинцията са жадни за подобни изяви. Публиката посреща незрящите певци с много настроение, добри чувства и топлота. Концертите са със свободен вход, защото много хора не могат да си позволят да отделят от скромните си средства за това, а нашата цел е да даряваме духовност.”
"Би било чудесно, ако можем да изнасяме по 1 концерт на месец през цялата година” – конкретизира Матев, – „но за това трябва някой да стои зад гърба ни, да е прегърнал идеята, че този хор поднася нещо стойностно и да дава, без да очаква да получи. Все се надяваме, че има такъв човек или организация, и ще го намерим.”
Друг проблем на хора е застаряването. Обновление може да настъпи на базата на детската вокална група от училището за деца с нарушено зрение.
„Има талантливи деца, но за съжаление в сегашната ситуация не можем да им предложим нищо освен няколко участия през годината. Опитваме с проекти да привлечем средства за вокален педагог, който да работи с тях. Те трябва да овладеят сериозно количество материал, за да навлязат в репертоара на хора. А може би някои от тях ще имат нужда от придружител, за да ги води на репетициите, докато се ориентират в обстановката. Това е една от болките ни, която търсим как да решим. Дано да успеем!”
На сметките, предоставени от Петър Матев по-долу, можете да подкрепите дейността на хора:
IBAN: BG83 UNCR 7630 1039 2228 93
BIC: UNCR BGSF
УникредитБулбанк АД, Бизнес център "Батенберг", ул. "Княз Александър І" 12
фондация "Хор на слепите "Академик Петко Стайнов"
