Павел Митков

Дни преди да дари картините си от изложбата “Вечните герои в света на операта с българските гласове” на Българския културен център в Рим, българският художник Павел Митков (www.mitkov.com) споделя новината ексклузивно пред Classical-Bg!

Дарението започва с една картина на Борис Христов на изложбата в Рим още на 21 октомври 2010г., а сега, две години по-късно, той е готов да се раздели и с останалите в знак на уважение към върховните постижения на лицата на българската култура в чужбина.

Художникът е роден през 1977г. в София и днес е един от най-успешните и продавани български художници с галерии в София, Берлин, Цюрих, Миконос и Карлови Вари. Носител на множество награди и отличия, негови платна са притежание на личности като Владимир Путин и Папа Йоан Павел II.

 

Искам да ми разкажеш повече за ”Българското оперно чудо”...

При мен дойде една жена изкуствовед - д-р Магдалена Манолова. В Берлин се запознах с нея. Тя ми донесе една книжка „Българският оперен мит – тримата баси и трите сопрани” - тя я беше издала. Там видях много фотографии, които ми направиха впечатление, че костюмите, маските и гримът са изключително издържани. Това са фотографии на известни опери с български артисти: Райна Кабаиванска, Гюзелев, Борис Христов, от „Фауст”, „Атила”, от опери: „Борис Годунов” и всички други, в които те са участвали и реших, че е много подходяща идеята.

Решихме да направим тази изложба в черно, червено и бяло - това са цветовете на Атлантида, защото малко или много чувствам вътрешно, че голямото знание идва от тази древна цивилизация.

Направихме изложба: 7 картини на Райна Кабаиванска, 7 на Борис Христов, Гюзелев, Гяуров, Анна Томова-Синтова и Гена Димитрова.

Прави ми впечатление, че ги рисуваш в роля, по време на самия спектакъл...

Времето, в което те са се изявявали аз съм бил малък и това, което мога да черпя като информация е това, което е останало като снимков материал в интернет. Затова, слушайки тяхната музика и гледайки различни снимки, дойдоха образите.

Но не е важно самият образ как ще го нарисуваш - дали ще го прерисуваш от снимка или ще го видиш от видео, или ще го гледаш на живо, важното е какво ще вложиш в него. Не можеш да вложиш емоцията, която образът издава, можеш да вложиш емоцията, която този образ оставя вътре в теб.

Най-силната картина за мен е на Борис Христов - „Червеният дявол” от „Фауст”, който изключително много прилича на Кирил Йорданов, кмета на Варна (смее се-б.а.).

Тя е в Рим. Всички картини са в Рим, в къщата на Борис Христов и сега ще ги даря всичките. За мен Борис Христов е царят на операта!

Другата много силна картина е „Мойсей”. Това е сцената, в която Мойсей е на върха на планината, а Господ с огнения си палец изсича на каменната плоча десетте божи заповеди.

Всъщност колко платна си нарисувал?

33 картини са „Оперното чудо”. Направихме ги така, че да са с христовата възраст.

А защо с христовата възраст?

Защото точно тогава ставах на 33 и реших картините да са толкова, а и малко или много явлението „Българско оперно чудо” е свързано с християнството. Още повече, че друго съвпадение е, че християнството е доведено от Борис... Самото име означава нещо - борещият се!

Как избра Рим, заради къщата на Борис Христов ли?

Аудиторията, която дойде в Рим беше изключително голяма. На тази изложба дойдоха от българското посолство около 300 човека - 2/3 българи и останалите италианци, свързани с операта и България. Беше много посетена! Посланикът тогава, Младенов, съдейства изключително много за организирането на тази изложба - даде посолството като сцена.

Не съм имал грам комерсиализъм към цялата изложба. Въобще не ми е била идеята да продавам картини, по-скоро от уважение.

А продал ли си от тези картини?

Нито една не съм продал, една имам дарена и две продадени, които не съм дал още на хората. Те са българи, които са ги купили, но според мен те също ще ги дарят на културния център в Рим, само че при строги условия - да бъдат пазени!

В момента са сменили директора. Има една много симпатична дама... Ще го направя на 11 юли. Тогава е изложбата за Петър Дънов в София, в градинката на Дънов срещу руското посолство.

Неговата музика, за която аз малко мога да кажа, според мен е хармонично съзвучие - космическо, говорещо за великата любов, вeликия Бог, великия разум, великия човек, за нещата, които всеки от нас чувства не с очите и ушите си, а с друг сензор на тялото - душата си.

Разгледа ли Паневритмията на Дънов с цигулката? Човек има три тела - духовно, физическо и божествено (астрално) тяло. Храна за физическото тяло е храната, музиката е храната за духовното тяло, а молитвата - за божественото! Това ми направи много силно впечатление!

Въобще ноти, цифри, звуци, цветове и образи в един момент започват да ти говорят, че не са случайни. Няма нищо случайно!

Прави ми впечатление, че използваш в другите си платна сол ключ!

В почти 2/3 от платната го слагам. Всъщност, ето, ти ще ми обясниш какво означава ключа сол!

За мен е графичен символ за наличието на музика. Аз го асоциирам като символ на музиката, на благозвучието!

Той е най-красив като изписване, като знак е най-хармоничен. Представлява една спирала, а тя е символ на безкрайността, безкрайната повтаряемост, която обаче в един момент тръгва нагоре, завива надолу и пак се връща - като съдбата на човека: тръгваш, искаш да направиш скок от съдбата си нагоре в живота, стигаш до някъде и после пак се връщаш в нейния корен и там свършваш!

Никога не съм чувала някой по-добре да разтълкува символиката на ключа!

“Вечните герои в света на операта с българските гласове”, Борис Христов в ролята на Мойсей от операта "Мойсей в Египет" на Росини, картина на Павел Митков

“Вечните герои в света на операта с българските гласове”, Никола Гюзелев в ролята на Филип II от операта "Дон Карлос" на Верди, картина на Павел Митков

“Вечните герои в света на операта с българските гласове”, Борис Христов в ролята на Борис Годунов от едноименната опера на Мусоргски, картина на Павел Митков



Само регистрирани потребители могат да публикуват мнения. Моля влезте или се регистрирайте за минута.