Ден преди да бъде гласуван на изборно събрание новия председател Петър Льондев, на 22 юни председателят на Съюза на българските композитори, Велислав Заимов прави равносметка за мандата си през изминалите две години и поставя някои злободневни проблеми пред читателите на Classical-Bg: за отношението на Министерството на културата в действие, за заключеният в шкаф български химн, за това защо няма международни фестивали у нас за съвременна музика и за това колко близо сме до прекъсването на нишката на българските традиции в класическата музика!

М.Ч.: Наближава самият край на вашия мандат. С какви чувства напускате поста?

В.З.: Тъй като това не е изненадващо, общо взето чувствам се спокойно, но все пак, имам някакво притеснение за бъдещето на съюза, не само защото е края на моя мандат, а винаги когато има смяна на изборно събрание има известно напрежение, защото от това зависи бъдещето на съюза!

А Вие можете ли да го прогнозирате сега?

Аз мога да го прогнозирам, но не знам кои хора ще управляват съюза. Това е много важно, иначе може да се продължи в същия дух и да се подобри, ако имаме благоприятни условия външно. Всичко е възможно!

Направихте ли си равносметка за стореното...

...и нестореното... През тези два мандата, (а и преди това имах два мандата като зам. председател), винаги помня какво е направено и какво още не е. Има неща, които не успяхме... Вярно е, че някои бяха продиктувани от външни зависимости, например: зависимост от общината, зависимост от държавни институции, които ни спъваха.

Надявах се да успеем да се свържем с народни представители, които да ни помогнат за възстановяваване на закона за творческите фондове, което е реално и възможно, но за съжаление никой не прояви желание!

Опитах се в министерство на културата на няколко пъти да прокарам закон: да се промени и да стане регионално подчинението на различни музикални институти, което да вдигне финансирането, и съответно, да не се налагат тези съкращения - също така никаква реакция! Даже имам чувството, че направиха обратното на това, което им се предложи.

Имах желание да внуша да се прокара някакъв процент българска музика в държавните и общинските институти, както го има в много държави, например в Македония - имат задължително 30 процента от музиката на тяхната страна. Те практически не могат да си напълнят програмите, защото Съюзът на македонските композитори е горе долу колкото нашия управителен съвет, но те са го прокарали това нещо!

Става дума да се излъчва по медиите?

Навсякъде: живо изпълнение, запис, медии и т.н.. Един национален институт в програмата си трябва да има поне 30 процента от времетраенето, а не от броя на заглавията, защото коегато е от броя на заглавията, те слагат едно произведение от 3 минути и с това се приключва. Това са държавно и общинско субсидирани институти. Те би трябвало да провеждат някаква национална културна политика! Това не се прави нито в медиите нито при живи изпълнения, т.е. такава политика няма! И това не е заради някакви пазарни принципи, имам чувството, че го правят нарочно!

Вие може би получавате някаква реакция?! В какво се изразява тя? Отказват ви срещи ли?

Не, говорим си. Когато се смени министъра, първата седмица той е много любезен. Обръща се към всички, към които може: ”Предложете, ние разчитаме на вашия опит.”

Аз участвам в национален съвет за музика. Този съвет е формиран на 21 юли 2010г. За първи път беше свикан на 17 януари 2011г. - 6 месеца след като е формиран. Когато се събрахме разисквахме и се разбрахме след месец да се съберем пак. Нищо не стана, защото зам. министърът Митко Тодоров не ни е свикал. Мандатът е две години, а я се съберем, я не два пъти за този период! Ние можем да си приказваме, а те си действат както те си знаят и нищо не правят. Все едно си удряш главата в стената!

Те безплатно получават хора, които могат им помогнат и да ги посъветват за нещо, и... нищо, никаква реакция!

Какъв ще бъде следващият най-основен проблем, върху който трябва да се работи оттук нататък? Това законът за творческите фондове ли е?

Това е по отношение на българската музика в държавата, обаче дали управляващите го схващат този въпрос, аз нямам усещане, както въпроса за архивите и съхранението на нотния материал.

Обясних им, че ние го съхраняваме. Трябва да има традиция и някаква субсидия, защото и правенето на копия е свързано със средства. Ние със собствени средства купихме скенер А3, сканираме стари ръкописи, но го правим на добра воля!

Няма разбиране от страна на наследници, дори на някои автори, да не говорим за министерството! Те не си дават сметка, че когато човек излезе на сцената да свири, има пред себе си ноти, и че те трябва да се съхраняват, да има информация за тях, да може да се разпространяват!

С наши средства направихме нова интернет страница, която е значително по-подробна, по-лесно откриваема. Опитваме се да направим каталог. Той идейно е готов, обаче трябва да се пълни по 9 показателя. Може от цял свят да бъде намерен, но това на държавно ниво никой не го знае и не се интересува, и няма отношение!

Когато им потрябваме, се обръщат към нас и на следващия ден не си спомнят. Например: издадохме българския химн със средства от национален фонд „Култура”. Трябваше 500 броя да бъдат разпратени на дипломатическите корпуси - нищо подобно! Колкото пъти да им се обърне внимание, те казват „Да, добре.” – химнът стои там в един шкаф! (посочва – б.а.)

Даже водих един евродепутат, Ковачев, показах му къде се намира и му дадох екземпляр, за да се заинтересува. Същевременно се обаждат от външно министерство и казват „Утре трябва да се изпълни в Хонг Конг, може ли да го пратиш на файл, ние да им го изпратим по и-мейл”. Това е мисленето на т.н. политици, ние с това трябва да се борим!

Ние сме обкръжени от хора, които са безумно некомпетентни и страшно безотговорни!

Ходихме делегация в Брюксел по повод 3 март (като се събрахме преди това - поканиха ни няколко творчески съюза да даваме предложения  как да бъдат отбелязвани националните празници). Трети март вече беше уреден, следващият празник е 24 май. Аз казах: „Подходящо е да отиде хор в Брюксел, за да изпълни църковна музика.” Но един хор под 20 души не е никакъв хор!

Оказа се, че като слязохме от самолета ние бяхме 64 души: хора, събрани оттук оттам като електорат, които с нищо не участваха, просто присъстваха! А времето беше неподходящо, имахме концерти, часове... За какво беше това? Да слушат една проява на Теодосий Спасов с 5 халтураджийки и ударни инструменти?!

Имаше реч на председателя на Европейския парламент, Кристалина Георгиева, напълно несериозно! Разбира се, европейските депутати също са такава стока. Трошат страхотни пари за всякакви неща. От единия самолет слизат и се качват на друг. Всеки европейски депутат има право да покани до 100 души ежегодно в Брюксел да разгледа европейския парламент! ...

Целият този разход на средства е като за един международен фестивал за камерна музика например.

Добре, че казахте международен фестивал, защото това е следващия ми въпрос: защо при нас не се организират международни фестивали за съвременна музика в България, след като много други страни са домакини?

На дъното трябва да стоят Министерство на културата, Столична община, Националното радио, Националната телевизия и Музикалната академия. Навсякъде е така!

В Румъния има през май „Седмица на съвременната музиката”. За една седмица имат по 3 концерта на ден, вторият се нарича „Меридиан” и е през декември. Ние сме канени поне 5-6 пъти с българска и румънска програма. Този фестивал се организира от всичките тези институции плюс Атенеума, който е като нашето НДК, (само че по-малко). Няма частни спонсори.

Техният съюз на композиторите получават мизерен наем от един ресторант. Те се помещават в двореца на Кантакузин, на жената на Енеску, той е национализиран - държавна собственост.

Половината от тази сграда е предоставена, (не собственост!), на съюза на румънските композитори. Секцията на ISCM (International Society for Contemporary Music – Б.а.) се намира на един приземен етаж, който е обурудван от министерството на културата.

Нашите частни възможности на съюза са по-големи, но техните възможности от страна на държавните институции е съвсем друга!

Министерството на културата (в Румъния – б.а.) плаща членския внос на ISCM, разходите на председателя, който представлява сдружението на World music days всяка година, където се прави общо събрание.

Сорин Лереску, сегашният председател, ходеше навсякъде: в Хонконг, Австралия, Естония, Загреб. Аз отидох единствено в Загреб, защото е на 700 км и за 220лв отидохме с микробус. Не можех да си позволя никъде да отида, а това са контакти!

На това общо събрание се обсъждаха кандидатурите на страни-членове на национални секции на ISCM къде да се проведат следващите издания. Имаше предложения за 2-3 държави до 2020г! Представете си каква организация и сигурност има в тези страни!

За 2005г. бе утвърдено да бъде в Словения. Словенците дойдоха, представиха цветни брошури, на стената прожектираха на видео какво ще се случи, кой ще участва, в какви зали.

Ние не можем да знаем утре какво ще стане! Добре че имаме залата, утре, вдругиден ще имаме концерт... Тук всичко е несигурно и е от днес за утре. Докато там всичко е уредено - ето защо имат фестивали за съвременна музика!

Тук ако отидеш в Министерството на културата и им кажеш за съвременна музика, те въобще не разбират за какво става въпрос. Те гледат само да съкратят: ако може да махнат всички оркестри, оперни театри, под някаква уж благовидна форма, и казват „То няма интерес”.

Ами нали затова е министерството на културата и на образованието, което трябва да възпитава, да гради интерес и да го формира?! Ние не се занимаваме с правене на интерес, ние се занимаваме с изкуството!

Те са тези, които трябва да създадат условията! Навремето донякъде го имаше - имаше „Концертна дирекция”, водеха ученици и все нещо влизаше в главите. Сега нивото е потресаващо безпросветно.

За да се занимаваш с музика се изискват години подготовка, десетилетия или дори предшестващите поколения! Прекъсне ли се тази нишка става страшно!

На какво разстояние сме от прекъсването на тази нишка?

Тя на няколко пъти е прекъсвана. Преди втората световна война...

В моето детство отношението към хората на изкуството беше много по-различно, дори на хора, които бяха съвсем далеч от музиката и бяха с ниско образование, отношението беше доста респектиращо. Докато в днешно време даже е пренебрежително! Домашното и училищното възпитание бяха на друго ниво!

Моите родители бяха научни работници - майка ми свиреше на пиано, баща ми не, но имаха отношение към сериозната музика. Познавам колеги на моите родители които се срещаха по концертите, нямаше човек който да има несериозно отношение.

Отношението към сериозната музика днес е намаляло дори сред професионалните музиканти и те не се притесняват от това!

Не мислите ли, че финансовото затруднение на хората ги кара да търсят по-леки емоции?

Кога е било по-добро финансовото отношение? В онези свирепи години между '45-'50г., с какви ли не политически репресии, гладни години, купонна система, са основани 8 симфонични оркестъра и 4 оперни театъра, при положение че не е е имало кадри, които да свирят там. Свирили са лекари, инженери, които по политически причини не са им позвлолявали да си упражняват професиите и тъй като от деца са свирили на някакви инструменти, са го правили докато се наберат кадри от Музикалната академия.

Сега ние сме изнесли 8000 музиканти в чужбина, което равно на 100 симфонични оркестъра! В България сега има 12-13 (с общинските и камерните оркестри). Неколкократно пъти повече български музиканти са в чужбина. Това не е само у нас - има цели оркестри от източните страни, които са останали на работа в Европа. Знам за руски оркестър, който отива в Испания и на следващия ден кметът ги назначава и те остават там. Представете си това да се случи със Софийски солисти...

Културни посланици са - да, но тези музиканти са обучавани, давани са средства за тях!

Малко трудно се прави изкуство без пари...

Холандското правителство намалява с 30 процента парите за култура, значи е повсеместно. Проблемът е много дълбок и не е само в тези, които ние виждаме ежедневно. За мен това е световен процес. Всичко става съвсем комерсиално, много от физиономиите например.

Не мога да си представя от старите артисти Константин Кисимов или Иван Трендафилов да ги видя на билборд, да рекламират стоки, а те как са оцелявали, като са имали една дреха на гърба? Вярно, 70-80 г. имаше забогатяване на определени хора на изкуството, по линия на авторските права, но след промените се получи голям срив.

Смятате ли да продължите да работите за вашата кауза? Как ще се развият за Вас нещата след края на мандата?

Да, аз ще продължа да работя под каквато и да е форма, аз съм един от членовете на съюза, които страдат от манията да пишат ноти и смятам,  че това е предназначението на съюза! Стига да имам възможност, няма да откажа нищо.

Какво може да направи за себе си обикновения слушател, който се опитвате да привлечете?

Той трябва да поработи върху себе си, да види какво се предлага. Аз виждам много малко, но отделни хора които проявяват интерес към съвременната музика. Има хора, за които това е вид духовна храна! Благодарение на това, което правим в съюза, (концертите са без вход,) когато натрупат достатъчно информация, те си създават критерии. Трябва да има достатъчно прояви и отношение. Има ли отношение, се създават критерии. Изкуството вирее в определена среда, а когато я няма, то стои странно и това му се отразява на самото него.

Ако има само безразличие... Пълно е с колеги, които един на друг не са чули нито едно произведение...

Дано да успеем, защото много музиканти се вълнуват. Даже по-голяма част от музикантите-изпълнители, се вълнуват от това, което се случва в съюза като че ли повече от голяма част от членовете на самия съюз!

Има доста музиканти, които почти си живеят тук и възприемат съюза като свой - пултовете са им тук, тук репетират - има общество, което може би не се харесва на други среди поради разни причини.

Има и хора които се дразнят от дейността на композиторите, защото те почти не се занимават с този занаят! Съществуването на такива гилдии създава едни сложни отношения и понякога комплекси!



Само регистрирани потребители могат да публикуват мнения. Моля влезте или се регистрирайте за минута.