Статии и интервюта за класическа музика

Разговор с Оливър Конди в Ню Йорк за носенето на компютри на плажа, Тweet –ирането за Световната купа (....не) и как американските журналисти трябва да се стегнат.

Оливър Конди е бил редактор на списанието BBC Music Magazine в продължение на 5 години, a преди това е бил заместник редактор на списание Classic FM Magazine. Сега фивеещ в Бристол, Оливър пее като тенор в Тържествения камерен хор и прави рецитали на орган от време на време, съвсем наскоро като част от Лондонският градски фестивал 2009.

Прочети повече...

В зората на тазгодишния фестивал „Нова българска музика” музиканти и журналисти участваха в пресконференцията, дадена от председателя на Съюза на българските композитори Велислав Заимов и членовете на управителния съвет Димитър Николов и Сашо Младенов.

На нея бяха засегнати фундаментални въпроси за състоянието на българската музикална култура. И въпреки трудностите (фестивалът е изцяло финансиран от съюза), ние българите отново ще се радваме на истински национален културен празник.

Прочети повече...

Култът към чувствителността – IV част

Заедно с немския поет Клопщок и ирландския писател Лорънс Стърн, Русо е имал също ключово влияние върху немската естетика на Empfindsamkeit, или „повишена чувствителност”, най-вече чрез повестта за нещастната любов, ревност и сантиментална меланхолия „La nouvelle Héloïse”. В немската литература Empfindsamkeit се проявява в творби като”трагедиите на буржоата” на Лесинг и най-известната – повестта за възпрепятстваната любов и самоубийство на Гьоте, „Страданията на младия Вертер” – по-късно в живота си Гьоте се отрича от „жалкото самоизтезание” на повестта.

Прочети повече...

Глук и оперната реформа

В известните Виенски реформаторски опери от 60те години на 18 век на Глук "Орфей" и "Алцеста", той се опитва да елиминира това, което той нарича „злоупотребите” на италианската opera seria – византийски, често неубедителни сюжети, безкрайни повторения на думи, изкуствени разделения на речитатив и ария, безсмислени орнаментации от уважение към суетата на певците – в услуга на театралната истина, по-продължителна фактура и елементарни сюжети, извлечени от класическата митология.

Прочети повече...

В интервю в Ейвъри Фишър Хол (в центъра Линкълн, където е седалището на Ню Йоркска филхармония – б.пр.), Гилбърт говори за предизвикателствата, които среща по време на пет годишния договор, за решеността му да преобърне старата институция и да поведе оркестър, в който е собствената му майка.

А.П.: Сигурно се чувстваш нереално след като поемаш управлението?

Гилбърт: Не съм и посмял да мечтая да бъда музикален директор....Мисля че това е един от най-вълнуващите диригентски постове на света и смятам, че всеки би се вълнувал ако има тази възможност.

Прочети повече...

Класически период, Част II - Просвещението

Наблягайки на простотата и естествеността, галантният стил отразява някои от идеалите на Просвещението - интелектуално движение, което се корени в английските философи-емпирици от 17век (Лок и Хюм), и в творбите на Исаак Нютон и Рене Декарт.

Тежкото изпитание на идеята на Просвещението е била Франция, където църквата и монархията дълго е упражнявала абсолютна власт. Група философи, включващи хора като Монтескю, Дидро (автор на плодотворната Encyclopédie) и Волтер, енергично – и в случая на Волтер язвително – опонират на старите суеверия и обсебвания, включително божественото право на кралете и наследствените привилегии на аристокрацията.

Прочети повече...

Често терминът "класическа  музика" се употребява в разговорния език като общ знаменател на оркестровата музика. Но дали това на практика е така, какъв период обхваща, и кои са ключовите фигури и процеси в музикалното развитие, Classical-Bg се наема да поясни на българския читател в поредица от статии, в които ясно да бъде разграничен класическия стил от всички останали.

Класически период, Част I - Виенска класика

Ричард Уигмор описва музиката от класическата епоха и обяснява как главните културни промени на времето оформят креативността на композиторите.

Периодът, който се простира приблизително от смъртта на Бах през 1750г. до смъртта на Бетовен през 1827г. е практично, ако не твърде неточно, наречен Виенска класика. Въпреки че главните му радетели, Хайдн, Моцарт и Бетовен, не биха се оценили като „класици” – наистина, по времето на Бетовен, немският писател ЕТА Хофман характеризира и тримата композитори като „романтични” – думата внушава определени доминиращи идеали за баланс, пропорция и съгласуване на контрастите, които са в центъра на изкуството на Виенския триумвират и на по-неизвестните им съвременници.

Прочети повече...

В края на месец май, след интернет допитване организирано от екипа на предаването „Алегро виваче” по програма „Хоризонт” на БНР, любителите на класическата музика от България и света избраха 23 годишната Василена Серафимова за „Млад музикант на годината”. В знак на признание, освен любовта на публиката, талантливата перкусионистка получи статуетка на скулптура Христо Илиев и запис със симфоничния оркестър на БНР.
Специално за читателите на Classical-Bg, Василена разказа за творческите си успехи и ангажименти.

Прочети повече...

Преборвайки се с левкимията, създавайки „Тримата тенори” и диск с песни на Андрю Лойд Уебър... Хосе Карерас разговаря със Стивън Мос за възходите и паденията в кариерата.

Чувствам се малко неловко от следното: среща с роденият в Испания велик тенор Хосе Карерас в неговата фондация за изследване на левкимия в Барселона, приклещен между човека от Таймс и журналист от музикално списание, всички ние сме тук, за да отпразнуваме наградата за цялостен принос, която ще му бъде връчена на класическите британски награди идния четвъртък (14.05.2009г- б.пр.), и дискретно да рекламира новия си диск, ненатрапчиво озаглавен „The José Carreras Collection”.

Прочети повече...

Под надслов "Посветено на деня на Европа" на 9 май т.г. в музея  “Земята и хората” се състоя клавирен концерт на един млад българин - Павел Христевски. В момента той е ученик в Испанската гимназия в София, занимава се с музика от ранна детска възраст и се обучава по пиано при известната софийска педагожка Капка Кунчева.

Интересното в творческата му биография е, че не е решил непременно да постъпи в Музикално училище, за да се занимава сериозно с пиано. Неговата учителка използва максимално ресурса на читалището, от чието име той често концертира не само в България, но и в чужбина. Участия на различни фестивали, работа с известни клавирни педагози, главно в Италия, формират у него здрава база, на която се развива интересния му и неспецифичен за нашите условия талант.

Прочети повече...